Как без да има право на глас Данаил Кирилов се оказа най-силният глас в полза на Гешев

Проф. Огнян Минчев: „Малкият Шенген“ е инструмент на сръбския хегемонизъм

В България така и не се появи антикомунистически консенсус

Станишев: БСП е удобната опозиция

ФТ: Истинската цел на Франция – Западните Балкани вън от ЕС завинаги

Красен Станчев: В България е забранено купуването на гласове на дребно, не и на едро

Ако не си направят изводи от вота - лошо за ГЕРБ, фатално за БСП

ЦУМ-гейт, Яневагейт, Пеевски. Защо да отпада мониторингът?

Цветозар Томов: Носим последиците от свръхпартизацията на изборния процес

Може ли да разчита Борисов на договорката си с Ердоган

Борисов сам запали огъня, който заплашва и него

Общинските финанси. Защо не се говори за пари преди изборите?

Прилича на преврат: Борисов вече нищо не може да направи

Сръбската православна църква отбелязва несъществуващ юбилей

Плурализмът – новата маска на цензурата

"Да се оплачеш в МВР от тормоз и да лъснеш в жълт сайт"

9.9.2019 г. 16:32

"Дневник" събра реакциите на няколко журналисти по повод прекрачването на границите в журналистиката с публикуването на интимни снимки на приятелката на кандидата за кмет на София от "Демократична България". Публикуваме ги, защото акцентът вече не е само върху медията, която направи това, а и върху бездействието на разследващите органи - прокуратура, полиция, ГДБОП. Какво правят компетентните органи по разследването за изнудване и тормоз? Какво са направили досега и как снимките, които са им дадени от жалбоподателката, стигнаха до жълтия сайт?

Емилия Милчева, журналист, в текст за "Дойче веле":

Жената е подала жалба в МВР, "следствието обаче остава без резултат", пише арх. Игнатов във "Фейсбук".

МВР дължи публичен отговор защо разследването е без резултат. А прокуратурата би следвало да се самосезира за разпространението на порнография - и не само. Издателят на ПИК Недялко Недялков намеква в свое писание, че най-вероятно бившият приятел е предоставил скандалните снимки. Работа на МВР е да научи истината от Недялков и да издири "приносителя" на снимките. След като екипите на МВР за кратко време успяха да разкрият двойното убийство край Негован, едва ли ще е толкова трудно да се установи самоличността на един интернет изнудвач.

Въпреки излятото възмущение никой освен Мая Манолова не обяви, че изключва микрофоните си за ПИК. За това призоваха в декларация над 25 медии и десетки журналисти, чийто брой продължава да расте. Във въпросната декларация те настояват политиците "да не легитимират подобни "медии", като им дават интервюта, канят техни представители на събитията си, плащат им за рекламни и PR кампании по време на избори".

Миролюба Бенатова, журналист, във "Фейсбук":

Да подадеш жалба в МВР за тормоз и изнудване и да видиш това, от което се оплакваш, в ПИК.

Ако прокуратурата се самосезира за разпространение на порнография, тази жена ще трябва да доказва, че не е тя, ако е тя, ще се гърчи под анализите на експертите по порнография, а темата ще се върти поне до изборите. Унижение по 1000. За жертвата.

Ако статията бъде свалена, това ще даде повод на силните на деня да искат "коректност" и неприкосновеност на личния живот за щяло и нещяло, като например незаконни тераси и лични асансьори. Тънък лед. Добро активно мероприятие.

Владимир Йончев, журналист, във "Фейсбук":

Въпросът сега е МВР ли е пратило на ПИК снимките или разочарованият любовник. Защото ако е първото, имаме нов казус.

Иван Бакалов, журналист, в e-vestnik:

Борисов веднага заяви, че не приема "чрез публикуването на лични снимки на едно момиче да се уязви кандидат за кмет на София. С подобни похвати се прекрачват граници, които досега не са били преминавани. Не приемам такъв тип действия и категорично ги осъждам". Тази красива джентълменска и моралистична поза на премиера беше повторена в рамките на час и от Йорданка Фандъкова, подобно възмущение изразиха Тома Биков от ГЕРБ, герберската тв "Европа" и др.

Има нещо необяснимо в тези изявления – защо гербаджии твърдят няколко часа след публикуването на снимките, че те са "лични снимки на едно момиче"? Откъде са знаели, че са истински? До вчера нямаше никакво потвърждение или обяснение какви са скандалните снимки на приятелката на кандидат-кмета на "Демократична България" и как са се появили на бял свят, за да ги публикува ПИК. На снимките се вижда по-младо момиче от приятелката на кандидат-кмета арх. Игнатов и не е сигурно дали е тя на тях. И предвид авторитета на сайта, докато няма потвърждение за такива снимки, никой не се произнася за тях като автентични. Но Борисов ги приема за истински веднага след публикацията. Излиза, че Борисов, Фандъкова и др. гербаджии предварително са знаели, че това са автентични снимки.

Едва вчера снимките получиха официално потвърждение – правени са преди 10 години, тогавашният приятел на момичето е започнал да я шантажира с тях, след като са се разделили. Тя се е оплакала в полицията, от което не е последвало нищо. Сега излизат на бял свят предизборно. Но как?

Невъзможно е от сайта ПИК да са попаднали случайно на тези няколко снимки сред милионите други снимки в порносайтове. Някой им ги е дал. Има две възможности кой го е направил.

Едната е снимките да ги е дал изоставеният отмъстителен бивш приятел на момичето отпреди 10 години.
Другата е да ги е подал някой от полицията. Преди години жертвата е писала жалба в полицията, посочила е извършителя и с какви снимки я шантажира. Преписката е потънала някъде в архив, докато някой не се е сетил да я извади в подходящ момент.

Възмутените декларации на медии са известно преиграване и придават прекалено голямо значение на този сайт като някаква медия. В e-vestnik щяхме да се присъединим към тях, ако по този повод не се бяха включили с крокодилски сълзи и някои издания, които иначе безсрамно практикуват политическа порнография и проституция.

Ивет Добромирова, журналист, в текст за "Терминал 3":

Най-големият шок всъщност би трябвало да бъде изнасилването в публичното пространство, на което станахме свидетели. Това също е естествено продължание на всички "за" и "против" Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, #MeToo, правото на аборт и накрая, но не последно място – ролята и мястото на жената в нашето недоразвито общество.

Това не е нищо друго освен изнасилване в публичното пространство. И това деяние трябва да бъде криминализирано по същия начин, както това е направено с физическото посегателство срещу личността. Жертви на такова изнасилване са и мъже. Познаваме достатъчно и такива примери.

Изнасилването в публичното пространство трябва да бъде криминализирано. Хвърлям ръкавицата към всички политици да инициират изменения в Наказателния кодекс, които да преследват и наказват собствениците на интернет сайтове, печатни издания, отговорните редактори и редактора на деня и всички, които са замесени и носят отговорност за публикуването на материали – снимки и текстове, които реално нарушават интимния, личен живот с очевидна цел за публична дискредитация.

Предлагам да се направи генерален преглед и драстични промени в законодателството, което третира търсенето на отговорност за неверни и клеветнически публикации и да се вдигне рязко границата на обезщетенията в тези случаи, както и да се задължават нарушителите да изтрият всяка следа от тях в интернет (защото нали не забравяте, че Google е вечен).

Другият основен проблем, поради който се случва това, е, че към момента потърпевшите стават жертви на всички възможни нива:

1. Със самите публикации, които ги клеветят и злепоставят в обществото и пред близките им.

2. В момента, в който решат да си потърсят правата в съда, те се сблъскват с мудно правораздаване, свободно тълкуване и интерпретации от страна на съда (в моя случай една съдийка бе написала в решението си "че да си любовница на президента не е обида").

3. Абсурдно малките обезщетения, неотносими на фона на щетите, които са нанесени – нито като нанесена обида, нито като нанесена щета върху публичния образ и последствията от това, нито като загубено време в преследване на адекватно наказание в съда, нито като превенция за съответната медия да не го прави в бъдеще и накрая, но не последно място:

4. Когато най-накрая се стигне до присъждане на дори и тези неадекватни за размера на щетите обезщетения, рязко се оказва, че въпросните медии са вече фантоми и нямат нито редакционен адрес, нито собственици, които да бъдат потърсени от съответните органи, за да изпълнят решението на съда.

Коментари