Спасяване с хеликоптер - паралелът между хората от властта и гражданите

Арогантният език на политиците неизбежно опростачва обществото

Състоянието на медийната среда в България - скандалът, който никога не затихва

Трябва ли да бъде награждавана липсата на резултати с повече пари от данъкоплатците?

Демонтирай тази държава!

С Имамоглу започва ново летоброене за Истанбул, а може би и за цяла Турция

Парите или законът? Колко власт има европейският комисар

"Да се оплачеш в МВР от тормоз и да лъснеш в жълт сайт"

Изтича мандатът на съдебния инспекторат, разпънал знакови "чадъри"

"Г-н Борисов, да си ходим ли, или ще ни говорите нещо отвън?"

Демонтираните микрофони са неуважение и заплаха към журналистите

Първан Симеонов: Липсата на Цветанов ще се отрази на ГЕРБ

"Тази седмица е единственият шанс." Може ли все още да бъде спрян Брекзит без сделка

Този път Борисов много се заблуждава

Проф. Александър Маринов: ГЕРБ са амортизирани, голяма част от хората искат нов кмет на София

Лятно законотворчество: повече тайни, повече власт и повече пари за ДАНС

29.8.2019 г. 09:37

Борис Митов, Свободна Европа

Трикратно увеличение на максималния срок за защита на държавната или служебната тайна и разширяване на щата на ДАНС, за да може агенцията да поеме дори и обикновените проучвания на държавни служители, кандидатстващи за достъп до информация. Новите правомощия на службата предполагат и нови разходи за заплати – близо още 400 000 към годишния й бюджет.

Това предвижда проект за промени в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), публикуван за обществено обсъждане в края на юли, непосредствено преди началото на парламентарната ваканция.

Срокът за изпращане на становища по предлаганите от правителството нови разпоредби изтече на 22 август и предстои те да бъдат внесени за разглеждане от депутатите през есента. Единствено Програма „Достъп до информация“ успя да реагира навреме и да представи своята позиция.

"Строго секретно" за 90, вместо 30 години

Едно от основните предложения е информацията с гриф „Строго секретно“, която в момента е скрита от обществото за максимум 30 години, да може да бъде презасекретявана още два пъти – тоест, за общо 90 години. Сега действащият ЗЗКИ предвижда еднократно удължаване на 30-годишния срок и то по изключение.

„Този срок е по-дълъг от обичайната продължителност на човешкия живот. По този начин ще се натрупа тайна, която би обхванала няколко човешки поколения и множество мандати на сменящата се политическа власт – над 20 парламенти и правителства. Това означава през този период гражданите да не могат да си съставят критична оценка на управлението и качеството на вземаните решения и политики, и да не могат да упражнят ефективно правото си на информиран избор, което е недопустимо ограничение на демокрацията и основните права“, се казва в становището на ПДИ, адресирано до премиера Бойко Борисов.

Законопроектът, изготвен от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), предвижда увеличение и на срока, в който служебната тайна не би могла да стане публично достояние – от 6 месеца на 2 години.

Засекретяване на цели папки

Освен това управляващите искат да се въведе възможност за засекретяване на цяла папка или поредица от папки (сбор от документи) само заради един документ, присъстващ вътре. Според действащите в момента указания на ДКСИ в подобни случаи секретните материали биха могли да се отделят в отделни папки, а явните да останат публично достъпни.

„По този начин биха се изключили от достъп документи и информация, които не подлежат на защита, в нарушение на изискването за стеснително прилагане на ограниченията на правото на информация, изведено в Решение на Конституционния съд № 7/1996 г. Отделен е въпросът, че ниво на класификация няма как да се „поставя“, а се поставя „грифът“, който обозначава нивото на класификация. Следователно и от правнотехническа гледна точка предложението е неиздържано“, посочват от ПДИ, предлагайки и двете предложения да отпаднат.

Безконтролно унищожаване на документи

Законопроектът въвежда несъществуващата досега възможност вътрешният министър и ръководителите на службите за сигурност да въвеждат самостоятелно отделен ред за унищожаване на класифицирани документи, свързани с оперативната им дейност.

„От предложената разпоредба се поражда риск оперативна информация в случаи от висок обществен интерес на разследвания за корупция или злоупотреба с власт, засягащи самите органи на МВР и службите за обществен ред, след приключване на оперативната дейност и изтичане на сроковете за защита на информацията, да не излиза никога от тези служби. Създават се очевидни рискове от подкопаване на възможностите за външен контрол върху тези служби, включително от страна на съдебната или законодателната власт“, предупреждават от неправителствената организация.

Липса на забрана за класифициране на данни за злоупотреби

За сметка на това в сега действащия Закон за защита на класифицираната информация, както и в предлаганите от правителството промени, липсва забрана зад грифове да бъдат скривани документи, съдържащи данни за корупция или други злоупотреби на властта.

Това противоречи на принципите, заложени в Конституцията, и най-вече на принципите за върховенство на закона и правовата държава. В този тип държава не е допустимо информация за посегателства спрямо гражданите и техните права, както и спрямо общественото благо, да бъде превръщана в тайна в полза на извършителите на такива посегателства. Следователно властта да бъде класифицирана такава информация трябва да бъде законово ограничена, а правото на гражданите на достъп до нея – разширено“, предлагат от ПДИ на Борисов.

ДАНС поема и обикновените проучвания за секретен достъп

Сред останалите предложения на правителството за допълване на защитата на класифицираната информация попада и разширяване на правомощията на ДАНС, която вече да прави дори и обикновените проучвания на държавни служители. Става въпрос за достъпите до ниво „Поверително“, които в момента се дават след проучване от служителите по сигурността в съответното ведомство.

„Към настоящия момент валидните разрешения за достъп до класифицирана информация до ниво „Поверително“, издадени от служители по сигурността на информацията, са приблизително 1850, като същите се подновяват във фиксиран в закона период. С предложените промени се предвижда извършването на проучванията за надеждност до ниво „Поверително“ да се осъществява от органите на ДАНС. В тази връзка ще е необходим допълнителен експертен ресурс, който да обезпечи извършването на обикновеното проучване от агенцията“, посочват от ДКСИ уточнявайки, че ако законопроектът бъде приет и влезе в сила, годишният бюджет на службата ще нарасне с 390 000 лв. от 2020 г.

Нито една от тези идеи досега не е била публично коментирана от управляващите, въпреки че формално те са спазили законовото изискване да ги подложат на обществено обсъждане, публикувайки ги в правителствения портал strategy.bg.

„Не за пръв път важни законодателни промени се подлагат на обществено обсъждане по време на ваканция. Този подход не свидетелства за желание да се чуе мнението на засегнатите и да се подобри качеството на законопроектите, а за „отбиване на номера“, коментира по този повод адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари