Не протестират бедните, а неискащите повече така да се живее, смята Райчев

Арман Бабикян: Народът иска промяна на управлението, но не вижда кой ще я направи

Ще оцелее ли на власт Борисов с ново мнозинство зад себе си

Защо Меркел си тръгва, а Путин остава

България е последна в ЕС по достъп до гъвкави схеми на работа

България не е желан партньор в ЕС, показа проучване

Още държавни милиони в дупката "Гергов"

Реставрират червената "чиния"

Залогът в последната фаза на преговорите за Брекзит: четири ключови въпроса

Добре дошли в България, където е важно кого познаваш, а не какво си учил

Ключът за излизането на Македония от задънената улица е в ръцете на Албанските лидери

Кольо Колев: Догодина ще има предсрочни избори

Анализатори: Нестабилността на управляващата коалиция идва от това, че тя не провежда никакви смисле

Христо Казанджиев: „Турски поток“ през България ще остане едно добро пожелание

Боян Чуков: Излизането на САЩ от иранската сделка е първа крачка от сложна стратегия

Асен Агов: Единственото съгласие е по „фактурата“ за изплащане на помощта за Турция

28.3.2018 г. 10:35

Участниците в срещата ЕС-Турция във Варна я оцениха като конструктивна. Това е дипломатическият евфемизъм, че те са изложили позициите си откровено, но не са ги сближили. Единственото съгласие е по „фактурата“ за изплащане на помощта, която Турция получава от нас, за да устрои бежанците от Сирия на своя земя и да не ги пуска в ЕС.

Обстоятелството, че срещата беше определена като лидерска, а не на върха, каквато е обичайната практика на Брюксел, носи следния подтекст: отношенията ни са на такава ниска точка, че е нужно много повече от една двучасова вечеря, за да се нормализират, а камо ли да се стигне до подновяване на преговорите за членство в съюза. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер не скри своите „смесени чувства“ на излизане от столовата в Евксиноград.

Онова, което остана неизказано обаче, е реалността. Турция не може без Европа – насам идва 60 на сто от износа ?. Стокообменът с ЕС е пет пъти по-голям от този със следващия ? търговски партньор Китай. Две трети от инвестициите в Турция са европейски, а без европейските инвеститори, турският бизнес не може да рефинансира достигналия рискови равнища свой дълг. Без Европа турската икономика ще се срине, а оттам и властта на Ердоган. Европа на свой ред не може без Турция, защото мигрантската заплаха храни кресливия популизъм, който клати демократичните ни устои.

Вероятно това „замразено“ състояние на отношенията ни ще се съхрани. Никой в Европа няма да си затвори очите за арестите на десетки журналисти, уволненията на стотици хиляди след опита за преврат през юли 2016-та, който мнозина се чудят как не успя, след като толкова много хора са участвали според властите в него. Нито пък ще приеме газовите сондажи на Кипър да станат залог за обединението на острова, което за пореден път беше блокирано от Ердоган именно заради тях. От своя страна, той едва ли ще се откаже от военната намеса в Сирия или в Ирак, с която търси изход от кюрдския проблем у дома. А неговото единствено решение е отказ от безплодното десетилетно насилие и начало на демократичен диалог. Всичко това навежда на извода, че президентът на Турция се нуждаеше от варненската среща, за да опита да привлече критичните към него проевропейски избиратели от районите, които създават основния дял от Брутния вътрешен продукт и виждат бъдещето си в Европа. Без възстановяване на демократичните права и свободи те, както и европейците надали ще се заблудят до изборите догодина.

В отделен епизод от събитията във Варна на 27 март т.г., премиерът Бойко Борисов, както сам съобщи, постави в 70-минутния си разговор на четири очи с Ердоган всички въпроси, които президентът Румен Радев и БСП му вмениха. Като оставим настрана, че срещата беше ЕС-Турция, а не България-Турция, питащите трябваше да изговорят всичко. След като повдигат проблема с обезщетенията на тракийските бежанци, те не могат да не допускат от високите си държавни позиции, че ответът на Анкара ще обхване обезщетенията за насилствено изселените от България в 1989 г. етнически турци или съдбата на вакъфските имоти. Тези сегменти в отношенията на България с Турция висят без напредък вече десетки години - твърде дълго, за да си прави някой илюзии, че 70-минутен разговор във Варна ще наруши застоя. Понеже не вярвам президентът или БСП да са склонни към илюзии, действията им заприличват на подвеждащо обществото заяждане с вкуса на „духовните граници“ на Ердоган. /БГНЕС

------------------

Асен Агов, журналист и народен представител в пет НС. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.

Коментари