На 76-годишна възраст почина най-великият щангист в историята на България. Нораир Нурикян си отиде от този свят, след като загуби битката с тежко онкологично заболяване.
Ноно, както го наричаха приятели и познати, е първият олимпийски шампион и единствен двукратен златен олимпийски медалист по вдигане на тежести на България.
Роден на 26 юли 1948 в Сливен, той започва първо да тренира баскетбол, но поради ниския си ръст се насочва към щангите. Нурикян има късмета по онова време Иван Абаджиев да бъде в родния му град и той започва да тренира при него.
Това сътрудничество дава началото на една спортна легенда. Тя донесе на България две олимпийски и две световни титли - в Мюнхен 1972 и Монреал 1976 (тогава Олимпиадите бяха и световни първенства). Нурикян има и требъл през 1976, когато завоюва и европейското злато в Берлин. В бляскавата си кариера той спечели още един сребърен и два бронзови медала от световни първенства, по два пъти е вицешампион и трети в Европа, а пет пъти бе на върха в балканските първенства.
Общият брой на завоюваните от него медали от всички състезания е 55 (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови). Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя (по онова време имаше три упражнения - повдигане, изхвърляне и изтласкване).
Нурикян е сред едва шестимата български спортисти, спечелили по две олимпийски титли.
След края на спортната си кариера той стана помощник на Иван Абаджиев в националния отбор, а след това и старши треньор (1989-1993). Като такъв Нурикян изведе България до общо 4 олимпийски медала в Барселона 1992 - титла на Иван Иванов, сребро на Николай Пешалов и Йото Йотов, както и бронз на Стефан Ботев.
Нурикян бе и опитен и вещ администратор. Той работи успешно като генерален секретар на Българска федерация по вдигане на тежести (1995-2004), бе и един мандат вицепрезидент на международната федерация (2001-2005). Нурикян работи и като изпълнителен директор на спортния тотализатор. Беше и индивидуален член на БОК.
За постиженията си Нурикян е награждаван с ордени "Герой на социалистическия труд" и "Георги Димитров", а през 2008 получи и орден "Стара планина".
Избран бе за почетен професор на Ереванския университет.
През 2022 той дари медалите си на Музея на спорта по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести.