Не вярвайте на мита, че трябва да пожертваме живота си, за да спасим икономиката

Михаил Екимджиев: Жалбите на гражданите пред Съда в Страсбург не са застрашени

Д-р Манчева: Маските от марля предпазват, при определени условия

България може да играе важна роля в ново споразумение на ЕС с Турция за мигрантите

Д-р Джоузеп Джанса: България няма да се размине със заразата от коронавирус

Атанас Славов: В искането на главния прокурор прозират политически мотиви

Васил Божков: Държавата иска да заграби един печеливш бизнес

Веселин Паунов: Няма причини Брекзит да не се състои

Карима Дели: Климатичните цели не могат да се смесват с пакета „Мобилност“

Максим Юсин, радио „Комерсант“: Донбас върви към замразен конфликт

Роб Уотсън, Би Би Си: Брекзит се задава, но проблемите за Джонсън остават

Иван Кръстев: В България хората са загубили вяра в демокрацията

Джеймс Пардю: България е пропита с корупция и е далеч от отмяна на визите за САЩ

Димитър Данчев: Опасно е начело на КПКОНПИ да се сложи зависим човек

Политологът Татяна Буруджиева: И след местните избори БСП не е национална алтернатива на ГЕРБ

Александър Дугин пред "Der Spiegel": Всички на Запад са расисти

16.7.2014 г. 21:57

Нова офис сграда в западната част на Москва. Без табела или каквото и да е информация, показваща, че на четвъртия етаж в сградата се намира офиса на “Евразийско движение”. В офиса ме посреща човек с брада – 52-годишният Александър Дугин. Преди няколко дни ректорът на факултета по социология в Московския Държавен университет “М.В.Ломоносв” го уволни от поста завеждащ катедра. Повод за уволнението – списък с 10 хиляди подписа под настояване Дугин да бъде отстранен, защото внася твърде много политика в науката. Професорът на висок глас настоява за въвеждането на руски войски в Украйна.

“Главният идеолог на Путин” – така го наричат едни, а други го смятат за лидер на “Евразийско движение”. Трети го клеймят като политически хамелеон и създател на нова идеология, която – както твърди американския историк Уолтър Лакер (Walter Laquer), съдържа даже елементи на неофашизъм. Той обаче е съветник на говорителя на Руската Думат, има високопоставени приятели в президентската администрация и в продължение вече на много месеци професорът все по-често застава пред държавните телевизионни канали. Настъпил е часът на Дугин – човекът, който от години представя идеята за Евразия и презира западната култура.

Дугин е син на генерал. През 80-те години на ХХ век е антикомунист, след това член на Национал-болшевистката партия, преди да стане привърженик на Владимир Путин. Философ-полиглот, който влиза в противоречие преди всичко с теоретиците на “консервативната революция”. Почита Фридрих Ницше и немските мислители, като Карл Хаусхофер, който през 20-те години на ХХ век пренася в политическата плоскост биологичното понятие “жизнено пространство”, както и спорният Карл Шмит. Дугин е автор на много книги, сред които “Основи на геополитиката”, смятана за настолна книга на висшите военни в Русия. За много от политиците и дейците на културата в Русия, доктрината на Дугин за евразийството се е превърнала в новата идеология на родината. В Украйна той е обявен за персона нон грата. Постоянно пътува из Европа в търсене на нови съмишленици за учението си. Преди дни се е върнал от Румъния.

SPIEGEL: Александър Гелевич, тези дни човек може да ви види и по телевизията, и на демонстрации, където предупреждавате за “национална фашистка диктатура” в Украйна. Какви са доказателствата ви, че в Киев надига глава фашизмът?

Дугин: Там имаме работа с радикална форма на разисъм, липса на толерантност, шовинизъм. Не само партия “Свобода” и “Десен сектор”, но и т.нар. умерени и либерални украински политици говорят за доминация на западно-украинската идентичност. Русофобията от расистки тип още от самото начало определя действията на Майдана с лозунга “”Кто не скачет, тот москаль” (бел.прев. – “Който не скача е московец”).

— На украински “москаль” е пренебрежително название за руснак…
— Звучи също като “Който не вдигне ръка е циганин”. В Германия подобна партия веднага щеше да бъде забранена. Или, например, “Москаляку на гиляку”, тоест – “Убивайте руските”. Не мога да се сетя за нито една страна в Европейския съюз, в която хората да имат право да излязат на улицата и да крещят “Убивайте французите, убивайте белгийците”. Това е фашизъм. Америка и Европа го използват за геополитическите си цели, този фашизъм зрее в Украйна от края на 90-те години, поддържан с финанси от западни фондации. При това при тях понятието за “фашизм” е такова: който е за Америка е добър, койтно е против – е фашист.

— Това обаче е твърде фриволно използване на термина “фашизъм”. Освен това, аз лично почувствах в Киев русофобията, но не и фашизъм.
 Разбира се. Всеки западен журналист е канен, за да види само това, което трябва да се види. Това е културен код, проекция. Може дори повече да не работите за вашето издание, ако започнете да твърдите, че в Киев има фашизъм.

— Вие самият публично сте заявявали, че трябва да се “убиват, убиват, убиват” тези украинци. Вашето изказване и в Русия не беше посрещнато еднозначно.
Чакайте, чакайте. След като хората от “Десен сектор” и Националната гвардия запалиха живи хора в Одеса, аз казах: “Хората, които извършват такива ужасни престъпления, трябва да се убиват, убиват, убиват”. Ставаше дума за тези, които извършват такива престъпления!

— Събитието, случило се на 2 май в Одеса, не беше толкова еднозначно, колкото вие твърдите. То започна с атака на проруски активисти.
— Имаше ли трупове или не? Не? Според вас има само два варианта – или няма трупове, или това са били руснаци, които са убивали хора. Напълно съм съгласен с вас – ние сме убивали хората и сме поставили труповете им в двореца на профсъюзите. Трябва да ни убиват нас, руснаците!

— Най-малко 38 души са загинали, но как се е случило всичко това, все още не е изяснено.
— Аха, така ли било? Да, разбира се, че сме били ние! Вие сте прав!

— Попитах ви, защо поискахте смърт за украинците.
— Да, предложих да се убиват всички украинци. Вероятно вие разбирате това точно по този начин. В крайна сметка, работите за издание, което се намира на правилната страна.

— Дали украинците действително са само пешки в геополитическата игра на “големите континенти”, за която вие толкова обичате да говорите?
— Не, те са юнаци, те си изградиха свободна държава, укрепиха демокрацията и териториалната си цялост, освободиха се от корумпирания Янукович и си избраха демократичен ръководител. Те искат в ЕС, а ние, дяволските руснаци, им пречим на този стремеж. Ние сме лошите, те са добрите.

— Няма да стигнем далеч в нашата беседа със сарказма и иронията.
— Няма да се получи и по друг начин. Между нас диалогът не върви.

— Добре. Ще опитам по друг начин. В своите работи говорите, че след разпада на Съветския съюз, започва “епоха на геополитиката”. Границата между континентите (имате предвид границата между Запада и Изтока), онова, което наричате “Евразия”, преминава през държавите. Културната граница ли имате предвид?
— Да, границата между културите, между различните цивилизации.

— И тя преминава през Украйна?
— Почакайте, това е сериозна тема. Една цивилизация ли има, или няколко? Съществуват ли ценности, характерни за цялото човечество?

— Има различни цивилизации и култури, има и ценности, които са всеобщи.
— Тоест, все пак една универсална ли е цивилизацията? Аз го виждам по-различно, и в това е нашето разногласие. Опирам се на такива теоретици като Осуалд Шпенглер (Oswald Spengler), Арнолд Тойнби (Arnold Toynbee) и Николай Данилевски.

— Данилевски е един от водещите панслависти през XIX век.
— Различните общества имат различни ценности. Не съществуват универсални ценности. Смятаните за такива са проекция на западните ценности. Западната цивилизация е расистка, етноцентрична цивилизация. Всеки на запад е расист. Не биологичен, като Хитлер, но в културен план. Затова той приема, че съществува само една цивилизация – без варварство. И тази цивилизация се основава на демокрацията, свободната пазарна икономика и индивидуалната идентичност. Но варварството отрича всичко това по някакви си религиозни причини. Така мислят западняците, затова те са расисти в културно отношение.

— Това е абсурд.
— Още веднъж. Не съществува единна цивилизация, има различни форми. Два варианта – или уважавате това, че говоря на друг език и се опитваме да намерим колкото се може повече общи понятия, или предполагате, че сте носителят на абсолютната истина – тоест, това означава, че ние, руснаците, просто не разбираме какво е това права на човека, либерализъм, свобода, и че вие имате правото да защитавате човешките права в Африка, Русия и Китай.

— В Русия говорят, че източната цивилизация превъзхожда западната, и че Европа е в период на упадък.
— Това никога не съм го твърдял. Само твърдя, че цивилизациите на Запада и Изтока са абсолютно различни. Източната има преимущество в това, че твърдо отхвърля расизма от страна на западната цивилизация. Западняците идват и казват, че прогреса, технологиите и безопасността са неотменно право за руснаците.

— Вие отричате ли това?
— А вие не го ли отричате? Европа, както става ясно, знае всичко и разговаря с останалите като с идиоти.

— Нали се опитваме да разберем другия? В какво обвинявате декадентския Запад?
— В това, че иска да ни наложи своите критерии. Вие имате гей паради. Добре, провеждайте си ги. Това, че при нас ги няма, вие разглеждате като нарушаване на човешките права. А ние казваме в отговор на това – оставете ни на мира! Или искате да обясните на исляма какво е това феминизъм, що за хора са феминистките, и защо жените и мъжете са равноправни? Това е колонизация. Аз съм православен християнин, вие не сте. Аз ви приемам, вие мен – не.

— Защо смятате, че не ви приемам?
— Когато се срещате с представител на друга култура, следва да го попитате за неговите възгледи, а не да му предявявате лъжливи твърдения, както в случая с Одеса.

— Зададох ви въпрос. Интересуват ме корените на патриотичните, на практика изолационистки настроения в Русия, и защо толкова малко се дискутира по въпроса за курса на управление на страната. Възможно ли, вие да поставяте колективното право над правата на индивида, за които се бори Запада?
— На Запад правата на човека стоят над правата на колектива, в ислямския свят религията стои над правата на отделния човек, в Русия – това са правата на обществото, колективното право. При целия си постмодернизъм, при цялата си толерантност, вие на Запад не се сблъсквате с проблема на другия човек. За вас всичко друго е нещо негативно. Просто не откривате ключа към философския проблем за другия човек. Опитвате се да ни поучавате, да ни казвате как трябва да се реши този проблем, който самите вие не сте успели да разрешите. Винаги е било така – във времената на колонизация, във времената на големите географски открития, в епохата на европейския неоколониализъм, по време на Вестфалския мир, в епохата на британските колониални завоевания, при Хитлер и в епохата на либерализма. Етноцентричната Западна Европа – това е константа. Едмунд Хусерл (Edmund Husserl)...

— ... един от големите философи на ХХ век…
— ...пише за “европейското човечество”. Който говори така, създава база за етноцентризъм, защото за него “европейско” и “човешко” са едно и също. Затова не следва да се учудваме от концентрационните лагери. Харесвам Хусерл, той е моят любим философ, хуманист. Но и расист. Всички европейски философи са расисти. Почакайте, има и изключения - етнологът Лео Фробениус (Leo Frobenius), например, и Йохан Готфрид фон Хердер (Johann Gottfried Herder).

— Фон Хердер с отдалечаването си от универсализма на просвещението се смята за прародител на консервативната, национално обоснована теория на културата.
— Харесват ми корените на немската култура, но тя вече липсва. Германия днес е нещо като Анти-Германия.

— Наистина ли?
— Вие вече не четете собствените си автори, вече не ги разбирате и не ги обсъждате. Често пътувам до Германия, и когато разглеждам витрините на книжарниците ви, си мисля, че за немската култура няма бъдеще. Къде остана великият немски дух? Къде са висотите на френската философия? Къде е дълбочината на италианското изкуство? Това, което наблюдаваме днес, предизвиква рефлекса ми за повръщане.

— Критиката на западните ценности не е новост в Русия. Фьодор Достоевски е виждал в славянството новата световна идея. И той е смятал Запада за декадентски.
— Достоевски, Константин Леонтиев... но, най-вече - Николай Данилевски. И евразийците правилно са казали, че е необходимо да се ограничат западните цивилизации. Те отбелязват, че имаме собствени ценности, по-добър път. За Достоевски и славянофилите Русия е особена форма на цивилизация – нито европейска, нито азиатска. А православна. Със своите представи за морал, етика, религия, власт и политика.

— Данилевски още преди 150 години говори за борба на културите. Защо славянофилите смятат за неизбежна конфронтацията със Запада?
— Конфликтът на цивилизациите е неизбежен.

— Философът Иван Киреевски през XIX век пише: “Всичко, което препятства правилното и пълно развитие на православието, възпрепятства и цялостното развитие и благоденствието на руския народ; всичко това изкривява душата на Русия и убива нейното здраве – нравствено, гражданско и политическо”. Съгласен ли сте с това?
— Да.

— Това не води ли до липсата на толерантност по отношение на други идеи – същото отсъствие на толерантност, в което вие упреквате Запада?
— Не. Православният дух не е с ексклузивен характер. За разлика от католицизма, православието притежава известна гъвкавост. Ние, руснаците, не сме националисти, ние никога не сме били нация. Когато говорим за “нашите”, то имаме предвид не етническия компонент. И чеченците се отнасят към нашите, и узбеките. Казали сме на тюркските или монголските народности – вие сега сте част от православна култура, ние няма да ви преследваме. Вие ще си имате своите джамии, може да се молите свободно. Ако говорим за православен народен дух, това не означава, че обявяваме война на другите култури.

— Православни активисти в края на април забраниха провеждането на концерт на американския рок изпълнител Мерелин Менсън (Marilyn Manson).
— За какво ни е той на нас?

— Той има фенове в Русия.
— Тогава може да съберат пари и да идат да го видят там, където живее.

— Поканен е от руснаци.
— Да, налага се да се сблъскваме с това. И това е само началото на културната конфронтация. Руснаците усещат, че тяхната идентичност е заплашена, и те се защитават. Добре е, че са изразили своето мнение.

— Имаше заплаха от взрив, полицията отмени концерта. За да се приключи с хегемонията на Запада в Русия се чуват призиви, например, да се бойкотират такива вериги като McDonald’s. Но навсякъде може да се видят западни смартфони, телевизори, автомобили. Депутатите от Думата изпращат децата си да учат на Запад, крият парите си в западни банки, купуват си недвижими имоти на Запад и почиват на Лазурния бряг. Как всичко това се съчетава с вашата идея?
— Лошо се съчетава. Русия иска да се освободи от Запада, но политическият елит е много тясно свързан със Запада. Наричам това архео-съвременност. Обществото е архаично, а елитът – модернизиран. Елитът се опитва да модернизира масите, да ги направи по-западни, но масите искат да русифицират елита. Тази борба започва през XIX век. Въпросът и до днес остава нерешен, има само един болезнен компромис. Обществото ни не иска нито iPones, нито McDonald’s. Аз съм готов да се откажа от всичко това.

— Стремежът към материалното ви отблъсква, така ли?
— Техническият прогрес се случва заедно с духовен регрес. Аз съм за духовен прогрес.

— Сравнихте Русия с пияница, който е пропилял цялото си състояние – семейството, децата, дома и земята си. Изтрезнявайки, той се опитва да си върне проиграното. Как трябва да направи това? Както в случая с Крим ли?
— През 90-те ние самите се загубихме. В началото беше разпадането на Съветския съюз. После дойде тоталното влияние на западната култура. Не става дума за териториалните промени, но Крим е част от нашата история, трябва да намерим корените си и нашето историческо самосъзнание.

— По време на демонстрации вие призовавате Путин към употреба на сила в източна Украйна. “Източна Украйна или смърт”. Сериозно ли смятате така?
— Абсолютно сериозно. Ако загубим източна Украйна, тогава Киев ще нападне Крим и ще бъдем въвлечени във война. Ако предадем Крим, ще започнат протести в Русия, и тогава у нас ще се случи същия Евромайдан. Не познавам Путин, нямам лостове да му въздействам. Призивите ми са насочени към нищото, но това е мой граждански дълг.

— Когато Путин казва, че трябва да се защитават етническите руснаци, но не навсякъде, а само там, където те се чувстват част от руския свят, това е много близо до вашата идея. И той настоява в изказванията си срещу американската хегемония. От друга страна, вие твърдите, че Путин не вярва в никаква идея. Твърде активно ли върви към диалог със Запада?
— Да, разбира се. Той е раздвоена личност. Има лунен и слънчев Путин, както го наричам аз. Слънчевият Путин, това е онзи Путин, когото искам да виждам. Лунният Путин разглежда света от гледна точка на договорите, сътрудничеството, газовите доставки. Това е прагматикът. Между тези две “състояния” съществува конфликт. Путин е много раздвоена личност. Първо беше присъединяването на Крим, а после – стъпка по стъпка започна отстъпление. Той е работил в специалните служби, вероятно заради това винаги говори обратното на онова, което мисли.

— Вие дефинирате Пета и Шеста колона, които работят на територията на Русия против Русия. Под Пета колона разбирате демонстрантите, излезли на площада след парламентарните избори през 2011 година. Всички ли са противници?
— Всички са противници на Русия.

— И всички са платени наемници?
— Само ръководителите им. Петата колона това са либералите, които виждат Русия като част от Западния свят. Те работят срещу Путин. Шестата колона въвзниква вътре във властовите кръгове, тя работи и живее заедно с Путин. Разликата е в това, че Петата колона е против Путин, а Шестата – в негова подкрепа. Но всичко това са либерални западняци.

— Логично е да се предположи, че смятате Шестата колона за по-опасна.
— Тя е по-опасно, защото е по-трудна за идентифициране. И затова представителите й казват, че работят в защита на интересите на Путин.

— Как според вас трябва да се държи властта с опозицията?
— Има две трактовки на демокрацията – господство на болшинството и господство на малцинството. Класическата трактовка, към която аз се придържам, това е господството на болшинството. В либералният постмодернистичен Запад днес демокрацията се разбира като господство на малцинството, защото болшинството бива подозирано в склонност към популизъм, социализъм или фашизъм. Затова задачата на управляващото малцинство е да се бори срещу интереса на болшинството Аномална логика.

— Казвате: “Вече няма критици на курса, воден от Путин. И даже да има такива, те са психично болни и се нуждаят от лечение. Путин е всичко, Путин е незаменим”. Действително ли сте казали това?
— Да.

— Психично болни?
— Онези, които нападат Путин, нападат болшинството. Това е психически ненормално, отклонение от нормата. Трябва ли да бъдат търпени отклоненията от нормата? Не. Затова хората, които не подкрепят Путин, са психически ненормални. Но психично болните имат право на лечение и подкрепа.

— Как си представяте Евразия, за която пропагандирате като противоположна конструкция на западната демокрация?
— Евразия има глобален характер, това е синоним на многополярност. Имам съмишленици в Бразилия и Китай, навсякъде, където има противници на еднополярното американско господство. В този смисъл всички тези хора са евразийци. В по-тясно разбиране, Евразия това са Русия и нейните партньори Турция, Иран, Китай, Индия, постсъветското пространство, в което влиза и Монголия. И част от Източна Европа – България или Сърбия. Как точно ще се случи евразийската интеграция, ще видим в бъдеще.

— Отношенията на Европа към Америка се усложняват, взаимоотношенията с Русия също са мъгливи. Вие говорите за борба между атлантическа и континентална Европа. Много пътувате из Стария континент. С кого водите диалог там?
— С Европейския народ. Елитите не отразяват мнението на болшинствата. Европейските структури не ме разбират, не искат да разберат Русия. Добре ме приемат обикновените хора.

— А с ваши колеги – философи?
— Същото е. Бернар-Анри Леви (Bernard-Henri Lévy) критикува книгата ми “Четвъртата политическа теория”, но – сигурен съм – не я е прочел. Всеки европейски философ, който се числи към статуквото, е част от системата. С тази част от елита нямам какво да си кажа. И разговор с Юрген Хабермас (Jürgen Habermas) няма да доведе до нищо полезно. Но това са само единици. Разговарям с шофьорите на таксита, с баварски селяни, румънски студенти, френски камериерки.

— Но вие не пътувате до Германия, само за да поговорите с някакъв си шофьор на тски?
— Дискутирам и с философи от старата школа, които са мишени за атака от страна на носителите на новата толерантност. Говоря за такива, като професор Фридрих Вилхелм фон Херман (Friedrich-Wilhelm von Hermann), ученик на Хайдегер. Заради него ходих до Фрайбург, след като беше отстранен от преподавателската му дейност, заради недоволството на някакви защитници на сексуалните права.

— Той се пенсионира.
— Търся хора, които представляват реалната Европа. Търся Европа. Търся сред дисидентите - било то леви или десни. Даже намирам в Русия повече следи от Европа, отколкото в самата Европа. У нас се превъзнасят немските романтици Шелинг или Хегел, Хайдегер или Шмит, не ги презираме.

— Историкът Андрей Зубов казва, че идеята за самостоятелна руска или евразийска цивилизация е погрешна. Това не е нищо повече от изкуствена изолация на Русия от останалия свят и е резултат от културен примитивизъм, защото преди много десетилетия в Русия е унищожен водещият европейски слой. В Русия вече ги няма онези граждани на света, каквито са били предците ви преди 100 или 200 години. И Зубов ли е “психично болен”?
— Позицията му е неправилна, но той има право да я изложи. Евразийците са унищожили европейския слой? И сред предците ни либерали е имало комунистически комисари, които са убивали в името на универсалното развитие на човечеството. Зубов беше уволнен от МГИМО (Московския държавен институт по международни отношения), защото сравни присъединяването на Крим с анексирането на Австрия от Хитлер. После му беше разрешено да се върне на работа. Сега мен ме уволниха от МГУ заради настояването ми да употребим сила в Новорусия.

— Имате предвид източна Украйна.
— Няма как да се върна назад. Те уволниха патриота (мен) и либерала. Но само на либерала беше позволено да се върне. Интересно.

— Достоевски, анти-западнякът, дълго време живее в Германия. В това няма ли противоречие?
— Никакво. Колкото руският човек живее по-дълго зад граница, толкова по-руски става. Затова много добре разбирам руснаците, живеещи в Германия. Мога да разбера европейската култура, превеждам европейска поезия, точно в момента издавам нов превод на Хайдегер. Обичам Европа, затова днешна Европа предизвиква у мен такъв ужас. Виждам я как умира. Това не се случва като в Русия. При нас на всяко предизвикателство има и друг отговор. При вас липсва многообразието. Но европейците не само губят Европа, те искат и руснаците да изоставят Русия. Търсете своята Европа или я загубете окончателно – това си е ваша работа. Нас ни оставете обаче на мира.

— Александър Гелевич, благодаря.



Интервюто е на Кристиян Неф за авторитетното немско изданиe "Der Spiegel".


Коментари

анонимен 28.8.2014 г. 0:11
ТОЯ В ГАЗОВАТА КАМЕРА !!!
анонимен 17.7.2014 г. 21:28
Злото постепенно се завръща в Мордор. Саурон започва да населява Мория с орки и тролове. Саурон открито заявява присъствието си и започва възстановяването на Барад-дур. Подбудени от Саруман, орки обсаждат земите на Рохан.
Гондор бил отслабен от вътрешни междуособици, голям дял в които имали т.нар. Черни нуменорци и така били загубени земите на Харад и голямото пристанище там.
Теоден събира всеки мъж, който може да се бие срещу армията от Урук-хай на Саруман.
Арагорн повежда Теоден, Леголас и останалите Рохирими в атака срещу армията на Урук-хай.
Обединените сили принуждават Урук-хай да избягат във Фангорн, където Ентите и техните съюзници Хуорните ги атакуват. В Исенгард, Ентите унищожават Урук-хай . След Войната за Пръстена Саурон е низвергнат навеки, а Мордор е пометен от вълна от земетресения, които напълно променят облика на тамошните земи.