Необходима е ясна преценка кога и за какво да се използва изкуственият интелект. Това заяви пред БНР проф. Стоян Ставру, ръководител на секция „Етически изследвания“ при Института по философия и социология на БАН.
„Изкуственият интелект може да бъде алтернатива на едно прогнило, неработещо, неефективно и компрометирано правосъдие. Но това не е политиката на Европейския съюз. Смята се, че има области в човешката дейност, които трябва да останат в суверенната компетентност на човека. Правосъдието е едно от тях“, подчерта проф. Ставру.
Той посочи, че в Китай вече се прилагат модели, които решават дребни административно-наказателни казуси, но в Европа се акцентира върху факта, че правосъдието не е просто обективен и бездушен акт.
„Не е нужно изкуственият интелект да взима съдебните решения, но той може да участва в хибридни форми на мислене върху казуси – така че да усили правосъдието“, обясни философът.
По думите му ИИ вече намира приложение в обобщаването на съдебни практики и в изготвянето на документи. Проф. Ставру даде пример с хора, които използват големи езикови модели, за да си пишат исковите молби и така да спестят разходи за адвокат.
„Вече има случаи на нередовност при искови молби, написани от изкуствен интелект. Проблемът е, че сме склонни да се предоверим на информацията, която ни дава той“, предупреди експертът.
Той настоя, че за да се разбере и управлява този сложен феномен, е нужен мултидисциплинарен подход.
„Изкуственият интелект се нуждае не просто от регулации, а и от нови форми на човешко въображение – от обновяване на начина, по който юристите мислят за съдебния процес. Това не може да се случи само в рамките на правото. В този процес трябва да участват културолози, историци, социолози, математици и специалисти по информатика“, допълни проф. Ставру.
По думите му изкуственият интелект трябва да помага на човека, а не да го измества, особено в сфери, свързани с морал, справедливост и човешки избор.