Васил Велев: Цената на тока в Швеция днес е 30 лв., у нас - близо 300

Петър Ганев: Реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро

Теодор Славев: Изстудяване на преговорния процес е в интерес на Пеевски

Арман Бабикян: Темпото на преговорите е съобразено със сакралната дата 16-и януари

Любомир Дацов: Еврозоната вече е мираж

Симеон Дянков: Отдалечаваме се от еврозоната с години, може би завинаги

Андрей Новаков: Ограничаването на свободата в социалните медии е грешен подход

Николай Василев: 3% дефицит в бюджета е антицел, трябваше да е с излишък

Тръмп: Военната помощ на САЩ за Украйна ще намалее от догодина

Драгомир Стойнев: Не сме сключили сделка с дявола

Наталия Киселова: Трябват ни съвместни усилия в НС и те да бъдат над 121 гласа

Радан Кънев: Кандидатурата на ген. Атанасов е начало на възможни преговори

Иван Иванов: Кандидатурата на ИТН беше налагана изключително ултимативно

От разширението на Чирен за 600 млн. лв. има само разрешително за строеж на един сондаж

Божидар Божанов, ПП-ДБ: Няма рацепление в коалицията

Стоян Панчев: Напълно възможно е да влезем в процедура по свръхдефицит от страна на ЕК

20.8.2024 г. 10:25

Политическият хаос директно няма да се отрази на икономиката в краткосрочен план, но това, което се случва, е, че не могат да се правят дългосрочни планове и стратегическо планиране, което е ключово в ситуацията, в която се намира не само българската икономика, но и тази в Европа и в целия Западен свят. 

Това коментира пред БНР икономистът от Експертен клуб за икономика и политика Стоян Панчев.

"Икономиката върви без намесата на политиците, но някои от проблемите, които така или иначе съпровождат целия свят стопански, получават нулево внимание в България. Всички са фокусирани върху политическия въпрос", обясни той. 

В интервю за предаването "Преди всички" Панчев подчерта, че от месец април насам инфлацията, макар и бавно, расте нагоре. Според данните за месечната инфлация даже има забързване на инфлацията над 1%. По думите му прогнозата за забавяне може да се окаже не съвсем правилна. 

Дори ако погледнем ситуацията с лихвите - България продължава да има твърде ниски лихви, което се отразява на определени сектори в икономиката, изтъкна икономистът. Той отбеляза, че навсякъде в Европа има повишаване на лихвите, нормализиране или индексиране надолу на цените на жилищата, което в България не се е случило. Според него това е един от проблемите, които няма да бъдат отразени и ще останат встрани от вниманието на властта. Тези проблеми обаче са доста важни за повечето българи, уточни Стоян Панчев. Той е категоричен, че това е един от проблемите, с които трябва да се занимаваме, вместо със съставянето на нов кабинет.

По думите му ръстът на икономиката ще бъде около 2% тази година. 

"Заради голямото увеличение на доходите имаме високо потребление. Тази година вероятно няма да се усети някакво особено забавяне на ръста на БВП, но това са неща, които може би ще се случат в следващите години. Ако имаме правителство, което да се подготви за тези процеси, да ги навигира в бъдещето, то това трябва да започне още отсега". 

Неговата дългосрочна прогноза за следващите 10 години е, че ще имаме и други епизоди на по-висока инфлация. Според него това се задава поради редица големи структурни проблеми в световната икономика. Най-големият проблем, който е близо до нас, е дълговете, натрупани в цялата еврозона, които ще трябва да бъдат монетизирани чрез по-високо парично предлагане или създаване на нови пари, което често води до скок в цените, обясни икономистът. Неговата прогноза е, че до 2030 г. ще имаме още едно увеличаване на цените.

"Имаме информация, че може да се окаже, че България изпълнява критерия за свръхдефицит, т.е. имаме дефицит над 3% до края на годината. Има такива индикации. Тази опасност се виждаше още миналата година, когато се приемаше този бюджет", коментира Стоян Панчев. Според него е напълно възможно да влезем в процедура по свръхдефицит от страна на ЕК. 

За влизането ни в еврозоната икономистът отбеляза, че въпреки по-ниската инфлация, продължаваме да не изпълняваме инфлационния критерий. По думите му политическата криза също се отразява. "Последното нещо, което ? трябва на една страна, е в този момент да си смени валутата и да премахне валутния борд", смята той. Панчев вижда приемането на еврото у нас поне след 2-3 години. 

Очакванията му за Плана за възстановяване и развитие е, че нещата ще продължат както и досега - да не изпълняваме обещаното, да не успяваме да го предоговорим, както и да не получаваме парите.