"Това е най-българският празник. Празнуваме с голяма радост и деня на Съединението – там имаме друга радост: че сме успешни, че можем да си свършим политическата работа. Този радост все повече ще ни се струва дълбока носталгия, митологизиран празник. Ще се обърне такава тяга, докато се преодоляват различни видове кризи. Живеем в смутно време."
Това каза пред БНР проф. Веселин Методиев, историк, преподавател и бивш министър на образованието.
Разговорът за образованието започва от децата. Педагогиката на страха, идваща от болшевишкия модел, не отговаря на психологията на общуването в модерния свят, отбеляза той. По думите му, сигурно 50% от българските учители, от преподавателите във висшите училища вече са във втората хипотеза – психологията на общуването.
Според Методиев умението да се общува с друг човек изключва остарялата форма да се счита, че възрастният знае повече и налага със сила това знание.
"Вдъхновението означава да освободиш въображението и да започне една игра на ума – креативен, изграждащ процес. От това нещо се строи. Ако няма въображение, ако всички сме в някаква догма, някакви рамки и не можем да си представим друг свят, то става обратното на образование", коментира проф. Веселин Методиев в предаването "Преди всички".
Доверието към училището не е достатъчно голямо. Това доверие руинира през различни форми, например през учебниците, подчерта бившият просветен министър, според когото възрастните са виновни за безобразието с учебниците.
Във всяко следващо поколение, което идва да учи, все повече става броят на тези, които искат повече да учат, да питат, да четат, сподели впечатленията си проф. Методиев.
"Виждам все повече момчета и момичета с книга, а не с телефон в ръка по кафенетата. Даже научих, че е станало мода – ако искаш да направиш впечатление на другия пол, седиш в кафенето с книга, за да те сметнат за умен. Има много симпатични неща, които се случват, които са положителни."