Възможни са нови предсрочни парламентарни избори през есента.
Тази прогноза направи пред БНР политологът и университетски преподавател доц. Стойчо Стойчев.
"Смятам, че изборите през юни ще произведат парламент, който няма да бъде способен да излъчи стабилно мнозинство. И е много вероятно през есента отново да ходим на парламентарни избори. ... 50-ото Народно събрание очаквам да е по-фрагментирано - с между 6 и 8 партии. Може да се формира коалиция с повече субекти в нея, което да доведе до по-стабилно мнозинство. Има и вероятност да се създаде паритет между два основни блока в парламента, което да не даде възможност да се състави такъв тип мнозинство, затова е не малка вероятността за нови предсрочни избори през есента", уточни той и подчерта, че сме далеч още от стабилизация на политическата среда:
"До голяма степен тази стабилизация продължава да бъде химера, при положение че имаме двублоково разделение в парламента. Разделението в Народното събрание ще продължи да съществува. То ще бъде въз основата на няколко партии. Трудно е да се каже, че се завръща някакъв вид статукво или, че има стабилизация".
Доц. Стойчо Стойчев коментира, че сме в перманентна предизборна кампания, защото "партиите отправят послания, които да мобилизират твърдите ядра, агитките, а не да търсят разширяване на хората, които ги подкрепят на базата на разумни аргументи".
"На купения вот и на клиентелното гласуване не може да се противодейства с технологии и наказания. Става, като се преодолее социалната маргинализация в обществото и трайната маргинализация на някои групи, които преди да имат гражданско самосъзнание и да мислят за гражданските си права, трябва да са задоволени техните битови нужди - неща от първа необходимост. Докато има хора, които живеят в трайна нищета и са в зависимост от работодатели на местно равнище - местни дерибеи, лихвари и т.н., няма как да преодолеем, че тези хора ще контролират и гласовете на хората, които са зависими от тях. Социално-икономически са мерките. Допреди 100 г. и в САЩ също се е гласувало изключително клиентелно. Проблемът е решен, когато хората започват да чувстват себе си независими субекти - икономически, житейски и финансово - от местни фактори, тогава никой не може да ги накара да гласуват по определен начин", обясни политологът и даде пример, че "българите, които ходят на гурбет в Западна Европа, и са традиционно от Кърджалийския или Благоевградския регион, много по-малко могат да бъдат мобилизирани да гласуват, както бяха преди 20-ина години. Там и активността много намаля и през последните 2-3 избора Кърджали е може би регионът с най-ниската избирателна активност в България".