Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов коментира пред БНР екологичните рискове след взривяването на язовирната стена при Каховка в Украйна.
"Рискът е преувеличен. Наблюдаваме нашето Черноморие в шест пункта. Постоянно се правят проби по 24 показателя. Ние сме също в директна връзка с румънското и украинското министерство на околната среда. Извършват се и сателитни наблюдения, правят се модели от румънска и българска страна. Заплаха за българското Черноморие в близко време няма.
Язовир Каховка е с питейна вода и създават временно обезсоляване на морската. Изливат се и около 150 тона масла от ВЕЦ. Следим ги сателитно. Звучат много, но всъщност не са. Петната се въртят около Одеса. Те ще се разсеят. Не се влезли дори в акваторията на Румъния".
Попов смята, че взривяването на язовирната стена се използва от руската пропаганда.
Попов обясни също, че няма как да бъде избегнат екологичният отпечатък при изграждането на магистрала през Кресненското дефиле. Въздържа се от оценки на самия строителен вариант, но обясни, че работи добре с министъра на регионалното развитие. Попов благодари на хората, които са сложили колчета в дефилето и така са спасили животи.
Министърът коментира и други две заплахи за екологичното равновесие в страната ни – взрива в петролна рафинерия в Румъния и разлива на петрол от български кораб по Дунав.
"Корабът предизвиква замърсяване, трудно ми е да кажа в какъв размер. Имам уверение от украинска страна, че взривът в петролната рафинерия няма да доведе до замърсяване в Черно море".
Министърът анализира и възможността България да стане домакин на Климатичната конференция догодина.
"Тя е изключително важна и престижна. Това е второто най-голямо политическо събитие в света. Там се събира елитът на световните технологии и финанси. Това събитие би могло да постави България във фокуса на внимание и в един процес на модернизация на българската икономика. Заради една процедура в ООН, в т.нар. Източноевропейска група отделна страна може да блокира желанието на друга. В случая Русия е заплашила, че ще ни блокира за подобно домакинство. Ако се стигне до това, моята амбиция е конференцията да има силен източноевропейски фокус".
Попов увери, че МОСВ следи информацията, свързана с валежите и реките, но отчете, че има още много проблеми.
"Българската инфраструктура не е адаптирана не само към климатичните промени, а към българския климат. Тя не е достатъчно устойчива. Друг проблем е, че в България идеята за застраховане на имущество почти не съществува. При всяко наводнение или пожар, всички казват, че държавата трябва да плати. Правим всичко възможно, но това е тежък проблем".
Цялото строителство на пилона на Рожен е извършено перфектно от гледна точка на законодателството, обясни още пред БНР екоминистърът Юлиян Попов. Той не пожела да влезе в дебата за изразяването на националното самочувствие и самосъзнание.
"Но в България нямаме ландшафтно законодателство, което да защитава гледката. Дали тя е обществена ценност? Това е нещо, върху което ще работя много", допълни той.