Кой губи и кой печели от последните решения на ЕК за украинското зърно и как държавата ще разпредели парите за компенсации?
В интервю за БНР новият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите изрази очакване за "много тежък сезон".
"Ако това продължи, с този внос от Украйна толкова голям в цяла Европа, дори да се внасят стоки в други държави, това оказва влияние върху нас пряко. Износители за Европа сме били назад в годините. В момента няма как да изнасяме за нашите традиционни пазари, където сме изнасяли доста голям процент от стоката си. Очаква ни много тежка година. Искаме да продадем, а не можем. Цената, която се предлага, е такава, че ако продадем на тази цена, се обричаме на фалит. Тази цена в момента е несъизмерима с разходите, които правим."
"Равносметката към момента: след като Полша, Унгария и Словакия въведоха забрани за внос, България също въведе такава национална и се започнаха преговори с ЕК, която от тези национални забрани разбра, че проблемът е доста сериозен. Естествено, първата реакция на Европа винаги е да се реши проблемът с пари, само че тук само финансов инструмент няма как да помогне. Имаме нужда от мерки, от спиране на този внос за период от време. Защото България, Румъния, Полша са залети с украинска стока, която пречи на пазара в тези държави", поясни Проданов.
Той отбеляза, че са изминали са едва няколко дни от европейското решение по казуса с украинското зърно и все още не може да се говори за раздвижване на пазара.
В момента в складовете има почти 3 милиона тона пшеница и по 1 милион тона слънчоглед и царевица, уточни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в предаването "Преди всички".
"Всяка година ние влизаме в жътва с някакъв преходен остатък, но такъв голям – не е било. Поне половината от това количество трябва да се реализира, за да има място по складовете."
"За Европа вече човек не знае какво да очаква. Там играят съвсем други неща от реалното бизнес мислене, има геополитика. Ние сме в Европа, но се видя ясно, че Европа ни третира като тези държави на изток, които не могат със собственото си мнение да променят курса за цяла Европа. Ако тези държави, които бяха засегнати от този внос, бяха западните, нещата нямаше да стоят така", изтъкна Илия Проданов.
От първия кризисен пакет на стойност 56 милиона евро страната ни получава 16 милиона финансови компенсации, а при втория транш от общо 100 милиона евро ще получи 10 милиона. Според Проданов "това не е справедливо" и е налице "лицемерието на Европа".
"Не може едни държави, които са потърпевши от този внос, отделно да натоварват и бюджетите си за доплащане на тази сума. По-скоро можеше държавите, които искат този внос и които печелят от него в момента – като Франция, Испания, Италия да доплатят от техните си бюджети. Защо трябва да го прави държавата България?"
Все още няма яснота по какви критерии ще бъдат разпределяни компенсациите, стана ясно от думите на Проданов.