Милен Керемедчиев: Покушението над словашкия премиер има политически мотив

Доц. Стойчо Стойчев: Възможни са нови предсрочни избори през есента

Весела Чернева: РС Македония трудно ще започне преговори с ЕС

Стефан Манов: За момента изборите стоят малко далеч от сънародниците ни в чужбина

Радан Кънев: Отделният човек е изключително важен за Европарламента

Румяна Бъчварова: Отговорността за служебния кабинет се носи и от предложилите промените в Конституц

Васил Тончев: Между 2 и 2,5 млн. българи ще отидат до урните

Руслан Стефанов: С либерализацията на цените на тока политиците манипулират гласоподавателите

Христо Иванов: На избирателите предлагаме да спрем Пеевски да "презареди" влиянието си

Димитър Марков: Тепърва предстоят проблеми с това, че има действащ парламент

Радан Кънев: Сигурно е, че крайната десница ще има по-силно представяне в следващия ЕП

Андрей Янкулов: "Осемте джуджета" и "Нотариуса" приключиха, на дневен ред са изборите

Проф. Хинков: Бях спрян от правителството за конкурсите за болнични директори

Михаил Миков: Нито министърът, нито главният секретар на МВР може да реши едни избори

Стефан Георгиев: Скандалът около МВР има потенциал да размести електоралната картина

Шашанк Джоши: В следващите седмици ще видим доколко Русия е готова на конфронтация със САЩ

18.3.2023 г. 11:33

Свалянето на американския дрон от руски изтребител над Черно море на 14 март, първи пряк сблъсък между Русия и САЩ от началото на войната в Украйна, хвърля светлина върху огромния принос на американското разузнаване за украинския отпор, и издава опънатите нерви на руснаците, решени да задържат окупираните земи срещу надвисналата украинска контраофанзива. Опасността от разширяване на войната обаче не бива да се преувеличава – Москва желае да избегне такъв сценарий не по-малко от Вашингтон, сочи Шашанк Джоши, редактор на списание "Economist" по въпросите на отбраната, в интервю за „Събота 150“.

Защо Вашингтон реши да даде публичност на инцидента? Не рискува ли да подрони обществената подкрепа за Украйна предвид опасенията сред европейците и американците от ескалация на конфликта?

Мисля, че нямаха друг избор, освен да публикуват какво се е случило. От края на Втората световна война през 1945 година до днешно време има десетки хиляди случаи, когато изтребители са прехващали разузнавателни самолети, но само два или три пъти се е стигало до сблъсък. Това, което се случи във вторник, бе първият такъв сблъсък от 2001 година, когато американски и китайски самолет се засякоха над остров Хайнан и това доведе до голяма криза. Така че, предвид факта колко рядко се случват такива неща и колко сериозно е да загубиш такъв летателен апарат като "Рийпър" - скъп апарат, за което ще трябва да бъде уведомен Конгресът - за американските власти е невъзможно да държат случилото се в тайна.

Но как биха могли да намалят неблагоприятния ефект върху общественото мнение?

Ами опитват се. Опитват се да държат премерен тон, да преценят внимателно фактите. Казват, че руските пилоти са се държали опасно и непрофесионално, но избягват да твърдят, че сблъсъкът е бил умишлен. Министърът на отбраната Лойд Остин заяви, че Пентагонът се опитва да установи дали руснаците преднамерено са свалили дрона. С други думи, той допуска, че въпреки агресивността на руснаците, изтребителят все пак е закачил "Рийпър"-а случайно. В същото време няма и намек за някакви ответни действия, за възмездие от американска страна.

Случайно или не, американски дрон бе свален от руски изтребител. Наблюдението на украинските брегове се оказва рисковано предприятие. Струва ли си?

Не само американски, а и съюзнически натовски дронове участват в това наблюдение и също са изложени на риск. Миналия октомври руски изтребител изстреля погрешка ракета в близост до британски разузнавателен самолет RC-135 над Черно море. Целта на тези полети е събиране на разузнавателна информация за руските въоръжени сили. Следи се за електромагнитни сигнали от противовъздушни радари, за радио- и друг вид комуникации между руските подразделения, така че да се изясни разположението им в по-широк периметър, т.нар. боен ред на руската армия в Южна Украйна. Подозирам, че тази информация се споделя с украинското командване, за да му се даде предимство в бойните действия.

За това говори и руският посланик във Вашингтон, като посочи инцидента от 14 март като поредното доказателство за западно участие във войната. Украйна черпи информация от много източници. Може ли да се определи доколко важна е информацията, която получава от САЩ и НАТО?

Мисля, че споделянето на разузнавателна информация от съюзниците е изключително важно за Украйна. Имам предвид не само информацията, събирана чрез разузнавателни самолети и дронове, която осигури много ясна картина на струпването на руските войски около Украйна през януари и февруари миналата година. Тактическото разузнаване също е от изключително значение. Ясно е, че украинските войски могат да използват далекобойните системи HIMARS с прецизно насочване именно благодарение на детайлната картина, която получават в близко до реалното време от американските и съюзническите сателити. Именно това позволява на украинците да наблюдават това, което се случва дълбоко в руския тил. Украинските дронове трудно проникват на повече от 15 километра дълбочина, докато HIMARS поразяват цели на десетки километри разстояние. Така че, за да удариш, да кажем, Керченския мост или обект в източната част на Луганска или Донецка област, ще ти трябва информация от сателита или от други източници, в т.ч. и от кибер-разузнаването. Събирането и споделянето на тази информация позволи на Украйна да поразява тези цели.

Сега обаче виждаме, че руснаците свалиха “Рийпър”-а без всякакви последици за себе си …

Да, така е, и това показва колко рискови са тези полети, но бих отбелязал две неща. Едното е, че тези инциденти са изключително редки и огромният обем от информация, събрана от стотиците разузнавателни полети досега, надхвърля многократно стойността на "Рийпър"-а, който падна в Черно море. Второто нещо, което не бива да забравяме, е, че "Рийпър"-ът е безпилотен - предполагам, че американците ще се примирят много по-лесно със загуба на такъв апарат, отколкото на самолет с хора в него. И още нещо бих искал да отбележа. Да, руснаците свалиха дрона, но каква бе целта им? Целта им не бе просто да ударят американския самолет и да го свалят, а да увеличат риска от такива ситуации, така че да сплашат и накарат американците и съюзниците им да прекратят тези разузнавателни полети. Америка обаче се врече да ги продължи и ако ги продължи, то руското командване няма да е постигнало целта си. При такъв развой в дългосрочен план руснаците не печелят нищо.

Дали обаче в резултат на този, да го наречем “инцидент”, натовското командване няма да реагира точно по обратния начин - и да ограничи полетите, които, както отбелязахте, са от ключово значение за успеха на украинците?

Според мен този инцидент най-малкото ще задължи Съединените щати и съюзниците им да предприемат още по-интензивно като брой и характер разузнавателните полети в този район. Не само за да покажат, че не се плашат от действията на Москва, но и за да отхвърлят наратива на руснаците за някаква изключителна зона, наложена около Крим във връзка с тяхната т.нар. специална военна операция в Украйна. Съюзниците ще гледат да оспорят активно руските претенции за такава зона, които са напълно необосновани в правно отношение и накърняват свободата на полетите и корабоплаването в района. Също както в случая с британския ескадрен миноносец, който премина демонстративно в близост до Крим преди две години. Ще бъда много изненадан, ако в близките дни американците не изпратят нов дрон по същия маршрут, за да покажат, че държат на гледната си точка.

Т.е. предвид агресивността на руснаците би следвало да очакваме още инциденти като този от 14 март?

Не съм сигурен. Защото тези инциденти си остават много редки. На пръв поглед, руснаците често проявяват агресия спрямо разузнавателните самолети. Но като се вгледаме по-внимателно изследване на Rand Corporation - американския институт, който е тясно свързан с военновъздушните сили на САЩ - показва, че едва при 5 процента от разузнавателните полети се стига до агресивна реакция от руска страна. С други думи, в 95 на сто от времето - даже в повече от 95 на сто от времето - такива проблеми няма. Дали агресивността на руснаците се засилва с времето? Дали тези инциденти зачестяват? Не мисля. Да, заливането на дрона с гориво от изтребителя е нещо ново и самият сблъсък е нещо твърде необичайно. Но като начин на поведение не е нищо необичайно в сравнение с това, което знаем за последните десетилетия. Може би подобни епизоди получават днес по-голяма публичност, поради факта, че в Европа се води мащабна война и всички са притеснени заради риска от ескалация между Съединените щати и Русия. Но не бива да заключаваме, че случилото се тази седмица представлява някаква нова и уникална заплаха.

Днес обаче залогът за руснаците е много по-голям, отколкото е бил през 2014-та, нали? А това предполага и по-крайни действия от тяхна страна…

Да, днес залогът за тях е много по-голям. Всички очакват украинска офанзива било през април, било в началото на май. Американските разузнавателни полети ще са от огромно значение за това украинците да разчетат правилно разположението на руските сили и да открият слабото им място при планирането на настъплението. За Русия ще бъде важно да се опита да ограничи разузнавателната дейност на САЩ особено през следващите седмици. Но трябва да видим до каква степен руснаците са склонни да рискуват конфронтация. Ако последват още агресивни действия, прехващания и сблъсъци във въздуха, тогава залозите ще се повишат за всички играчи. Само че, това, че има да губят много на фронта в Украйна, не означава, че руското ръководство ще поеме всякакъв риск. Всъщност досега виждаме много случаи, в които страни от риска, независимо от приказките за ядрено оръжие и предупрежденията на Дмитрий Медведев за апокалипсис, ако някой посегне на Крим. Според мен руснаците не искат да въвличат Запада и САЩ във войната и затова ще се придържат към определени рамки.

Ще има ли сега надпревара за останките от разбилия се дрон?

Не мисля, че ще се стигне до такава надпревара. За Съединените щати ще бъде много трудно да се доберат до останките от "Рийпър"-а. Те дори намекнаха, че няма и да се опитат. Пентагонът съобщи, че останките се намират на голяма дълбочина, което би затруднило до голяма степен такава операция и от руска страна. За американците не е лесно да се доберат до самото място, където падна дронът, тъй като конвенцията от Монтрьо ограничава достъпа на чужди бойни кораби до Черно море. Вашингтон може да се обърне към свои съюзници от региона, но тези води може да са минирани, а и руският боен флот патрулира наблизо. Вдигането на останките на повърхността ще е предизвикателство и за руснаците, а може би не си и струва, тъй като това не е първият "Рийпър", който се разбива. Такива дронове се разбиха и в Афганистан и Йемен. Руснаците може би са се добрали до тях. А и "Рийпър"-ът не съдържа някаква свръхнапреднала технология, която да си струва всякакъв риск, за да бъде добита. /БНР