Анна Люрман: Путин ще плати много висока икономическа цена за войната

Ако спре вносът на руски петрол, "Лукойл Нефтохим" ще спре работа

Игор Боцан: Ситуацията в Приднестровието е много напрегната

Журналистът от Псков Светлана Прокопиева: Всички "чуждестранни агенти" заминаха

Как бутонът за харесване във Фейсбук носи пари?

Андрю Стролайн: Human Rights Watch документира зверства в Украйна още от началото на март

Ричард Кремър: Руснаците ще започнат да избиват всички, ще има нужда Западът да се намеси

Ген. Събев: Ставаме смешни с отказа да получим подкрепа от НАТО

Надежда Йорданова: Пленумът на ВСС е длъжен да разгледа предложението за освобождаване на Иван Гешев

Гунтрам Волф: Икономически санкции ще ударят Русия, но и Европа

Проф. Франсоа Ейсбур: Русия започна играта "разделяй и владей", но ще загуби

Методи Лалов: ВСС на Магдалинчев и Гешев не успя да ме уволни, "Да, България" ме изключи

Силви Гийом не очаква България в Шенген при френското председателство на ЕС

Георги Киряков: Местните избори ще взривят коалиционната формула

Андрей Райчев: "Не знам защо някой си прави илюзия, че ГЕРБ е умряло куче"

Сергей Лагодински: Русия ще затъне в Украйна и няма да има време за България

2.3.2022 г. 08:21

Евродепутатът от партията на Зелените/Европейски свободен алианс Сергей Лагодински, който е от руски произход, заяви пред БНР, че Русия ще затъне сериозно в Украйна и няма да има време да пренасочи агресията си към други страни, в това число и към България

„Не смятам, че България е най-добрият кандидат за следващите стъпки. И дори не мисля, че такива действия са възможни в момента, защото те се борят в Украйна и дори там не са стигнали, където искат да бъдат. И ще бъдат доста заети там в продължение на месеци, дори и години, защото не се контролира така лесно страна с такива мащаби и воля за борба срещу окупатора. И много ресурси ще се хвърлят за тази цел“, каза той пред БНР.

Лагодински припомня, че руският президент Владимир Путин е отправял заплаха за употреба на ядрено оръжие и през 2014 година след анексията на Крим и смята, че не трябва да се изпада в паника поради това.

Преди около 2 години, когато разговаряхме с вас, вие нарекохте ЕС "джудже на международната сцена". Смятате  ли, че това джудже порасна в последните седмици?

„Мисля, че порасна като икономическа и финансова сила и показа мускули. Така че сега е джудже с мускули, защото доказа, че може да действа единно, силно и да наложи санкции, от които боли, на една много голяма империя, както вижда себе си Путин. Ситуацията не е добра, но това е положителен знак. Същевременно, като погледнем отбранителните способности виждаме, че имаме доста дълъг път, който да извървим и не сме в състояние да постигнем силата на НАТО и Съединените щати.“ 

Дали това, което прави Европейският парламент, е достатъчно, за да помогне на Украйна?

„Мисля, че ЕП прави всичко възможно. Резолюцията, която приехме, сочи, че той може да прави предложения и то доста радикални, които отиват по-далеч от тези на Фон дер Лайен и на Комисията. Става дума за ограничаването на вноса на нефт и газ от Русия, изключването от системата SWIFT на всички банки, а също и даването на Украйна на статут на кандидат-член на ЕС.“

Наистина ли има единство сред евродепутатите, след като се разбра, че българските социалисти, например, не са съгласни с изпращането на оръжия в Украйна, ограничаването на вноса на газ от Русия, прекратяването на сътрудничеството в ядрената сфера?

„Те може да възразяват, но нямат мнозинство. Знам, че групите на социалдемократите, консерваторите, либералите и зелените винаги ще подкрепят такава резолюция. Но разногласия има. Например, зелените казват, че не са особено щастливи от предложението за разширяване на терминалите за втечнен газ. Ние не сме авторитарен режим, при който всички партии реагират еднакво. Има и национална перспектива и много германци няма да са щастливи от факта, че трябва да спрем вноса на горива от Русия. Те просто искат да им е топло през зимата и си задават въпроса дали имат надеждна алтернатива. Затова разбирам хората, които казват, че преди да приемем такова решение, трябва да имаме стратегия за това с какво ще ги заменим.“

Как приемате ядрената заплаха от страна на Путин и мислите ли, че може реално да я изпълни?

„Не знаем колко далече може да стигне Путин. Обезпокоени сме, трябва да сме нащрек, но не и да изпадаме в паника. Той просто приключи вторият етап от тяхната готовност. Това е същата ситуация, която създаде през 2014-та година при анексията на Крим. Има много етапи, докато се стигне до крайната степен.“

Виждате ли конкретна заплаха от страна на Русия към страна като България?

„Най-големият проблем, пред който сме изправени, е стратегическата ни зависимост от Русия. Можем да започнем от енергетиката, но трябва да отидем и в доста други сфери. Трябва да направим всичко възможно, за да намалим тези зависимости, защото те ограничават възможностите ни да реагираме. Сигурен съм, че страните ни щяха да бъдат по-смели, ако тях ги нямаше.

Колкото до България, може би трябва да намалите енергийната си зависимост, да видите какви вложения има в икономиката ви от олигарсите на Путин, до каква степен медиите ви са зависими от тях или от руската държава. И след като се направи стратегически преглед, да помислите как да ги замените.“

Очаквате ли, ако Путин подчини Украйна, да се насочи към България, например?

„Не мисля, защото повечето страни-членки на ЕС са и членове на НАТО. Така че всяка атака срещу членка на Пакта ще се смята за нападение върху Алианса. Затова Путин едва ли има такива намерения, амбициите му не са в тази посока. Ако трябва да се бъдем точни, може би по-скоро насочва поглед към Балтийските държави заради голямото руско малцинство там, а някои градове като Нарва на границата между Естония и Русия имат стратегическо предимство. Но не смятам, че България е най-добрият кандидат за следващите стъпки. И дори не мисля, че такива действия са възможни в момента, защото те се борят в Украйна и дори там не са стигнали, където искат да бъдат. И ще бъдат доста заети там в продължение на месеци, дори и години, защото не се контролира така лесно страна с такива мащаби и воля за борба срещу окупатора. И много ресурси ще се хвърлят за тази цел.“

Колко дълго ще устои Украйна според вас?

„Не съм украинец и не мога да предвидя. Може би съпротивата ще бъде под формата на нещо като партизанска борба, може и да бъде победена, но ще остане огромен проблем - враждебността ще трае години и дори векове напред. Не знам дали Кремъл разбира колко много историческа вина и поражения нанася на тези отношения. А това означава, че те ще са заети, за да решават всичко това. Затова не смятам, че ще може да продължи към други страни много скоро.“

Вие също сте емигрирал от Русия. Какво си спомняте от последните ви години там?

„Аз си тръгнах през 1993-та година, така че си спомням десетилетието от постсъветските времена, но и атмосферата на надежда в края на 90-те години, на мисленето, че това е епоха на демокрацията, но и на голяма нестабилност. И пред този проблем сме изправени и сега. Нацията беше травмирана от тази нестабилност и Путин използва това.“

Минавало ли ви е през ума, че Русия може да бъде това, което е в момента?

„Не мислех, че съветските времена на затваряне и контрол на обществото ще се върнат много бързо, освен пуча, който свърши за няколко дни. Но бях много разтревожен, когато Путин стана президент и от самото начало казах, че не вярвам този човек да е истински демократ просто заради миналото му. Много хора не разбираха това, в т.ч. и тук, на Запад. За мен обаче беше ясно като видях какво стана с медиите, които бяха унищожени много бързо, увеличаването на ролята на тайните служби и тяхното сливане с икономиката и бизнеса.“

Дали предприетите в момента мерки срещу този режим не са изключително закъснели?

„Ще се върна към проблема със зависимостите. Ние инвестирахме безразсъдно в тях с Русия и особено Германия, като имам предвид Герхард Шрьодер. Позволихме на страните си в продължение на десетилетия да стават все по-зависими от системата на Путин. И това беше голяма грешка.“

Не трябваше ли всички тези санкции да се наложат още след анексията на Крим? Може би при това положение сега нямаше да има война...

„Може би. Но човек винаги се надява на най-доброто. Политиците също са хора. Може би трябваше да въведем тези санкции още след войната в Грузия, където случаят беше същият като Крим и Източна Украйна в момента. Имаше наивно разбиране за тази система. Ние смятахме, че тя прави погрешни стъпки, но можем да работим и живеем с нея. И в един момент видяхме, че тези погрешни стъпки стават все по-големи, докато стигнат до катастрофа.“