Методи Лалов: ВСС на Магдалинчев и Гешев не успя да ме уволни, "Да, България" ме изключи

Георги Киряков: Местните избори ще взривят коалиционната формула

Андрей Райчев: "Не знам защо някой си прави илюзия, че ГЕРБ е умряло куче"

Николай Павлов: Дългът на “Топлофикация-София“ заплашва да остави държавата без газ

Енергийният министър: 3 са възможните дати за затварянето на въглищните централи

Дийн Старкман: Нямам представа как се сдобихме с „Досиетата Пандора“

Кирил Петков пред БНТ: Не е прозрачен начинът на управление

Кристалина Георгиева: В държавите с висок процент ваксинирани икономиките се възстановяват по-бързо

Иван Маджаров: Няколко души в НЗОК решават кога, как и на кого да дадат пари

Хаджигенов: Ива Митева би била чудесен избор за министър-председател

Асен Александров: Повечето учители предпочитат присъствен 15 септември

Д-р Неделчо Тотев: Няма как малките болници да отделят персонал само за Covid

Глобален минимум за корпоративния данък е по-изгоден за ЕС от собствен дигитален данък

Плевнелиев: Трифонов е зависим от Доган, ИТН е инжинерингов проект

Гарелов: Приключва мълчанието на Трифонов, премиерът е ясен

Силви Гийом не очаква България в Шенген при френското председателство на ЕС

9.12.2021 г. 11:12

Евродепутатът от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Силви Гийом смята, че по време започващото на първи януари 2022 година френското председателство на Европейския съюз отново да бъде повдигнат въпроса за присъединяването на България и Румъния към зоната за свободно движение Шенген, но не очаква да се стигне до решение за присъединяването на двете държави.

„Лично аз, като политик на изборен пост, социалист и демократ, съм убедена, че не само България, но и Румъния, трябва да влезе в Шенген. Причините за това са прости - двете страни чакаха твърде дълго, има твърде ясно изразен напредък, особено по отношение на сигурността и спазването на нарежданията. Но ако ме питате дали президентът на Франция ще мобилизира сили за решаването на въпроса, отговорът ми е - опасявам се, че, за съжаление, не.“

В интервю за програма „Хоризонт“ на БНР Гийом посочи, че едва ли ще има пробив за включването на ядрената енергия в микса от чисти енергии на Съюза, каквато е надеждата на страни като нашата.

„Мисля, че дебатите за таксономията ще бъдат изключително сложни. Преди около седмица обсъждахме този въпрос с държавния секретар по европейските въпроси Клеман Бон. Той е зададен от доста ръководители на френски делегации във връзка с френското председателство. И констатациите, които всички направихме, е че ние като французи сме доста разединени по този въпрос, а също и политически като европейци, за да можем да стигнем до споразумение за енергиен микс, в който да натежи ядрената енергия. Затова смятам, че решенията по този въпрос ще се вземат дълго, ще бъдат сложни и ще има доста разделителни линии.“

Запитана за връзките между предизборната кампания на президента Макрон и френското председателство, Силви Гийом отбеляза:

„Според мен, един от основните въпроси и опорни точки, които ще използва настоящият президент на Франция и бъдещ кандидат за държавен глава, е че ще се опита да вкара европейските разсъждения в плоскостта, в която го направи през 2019-та година и през 2017-та, преди да бъде избран - или сте истински европеец и сте с мен, или сте антиевропеец. Вероятно ще пробва да върви напред, като разчита на това разделение на про и антиевропейци. Аз приемам това разделение и напълно го разбирам. Но искам да допълня, че има и прогресивно и реакционно разделение или казано още по-тривиално, ляво и дясно. И не трябва да се забравя това, което президентът очевидно забравя - че разделението между социалдемократи и консерватори продължава да съществува и трябва да се позиционира и там.“ 

Според Гийом включването на Ерик Земур в президентската кампания изразява враждебни на европейската конструкция идеи, които по думите ? дори не могат да влязат в орбитата на Орбан или на полския кабинет. 

Коя ще е най-силната и съответно най-слабата точка на френското председателство според Силви Гийом:

„Най-силна точка ще бъде изразяването на много голяма европейска амбиция. Това е неоспоримо - имаме президент, който е убеден европеец. Слабата страна може би ще бъде в нейния конкретен израз на практика в ЕС, какъвто е той в момента.“