Германия спря ратификацията на европейския възстановителен план

Германски дипломат: България ще си остане в плен на беззаконието и корупцията

Доц. Антоний Гълъбов: Действащата Конституция произвежда премиерска, а не парламентарна република

Плевнелиев: България иска гаранции от Скопие за добросъседство, омразата и фалшификациите нямат мяст

Проф. Иван Илчев: Говоря за нищожества, като сравнявам нашите политици със съседските

Андрюс Кубилюс: От Русия са изтекли 1 трилион долара и се перат по целия свят

Проф. Деспотова-Толева: Живите ваксини могат да бъдат рискови при крехка имунна система

Проф. Хайрабедян: Ваксинирането не намалява шансът да пренасяме и разпространяваме вируса

Стилиян Петров разкри кой иска да е президент на БФС

Цветозар Томов: Ръчното броене на машинния вот го обезсмисля

Захариева пред „Ди Велт“: Всеки, който казва истината, е линчуван в Македония

Нигяр Джафер: Закъснява се с ясна информационна кампания за ваксинирането

Заев: Договорът ще бъде закон, ще преследвам омразата, “Дълбоката държава” е в опозицията

Асием Ел Дифрауи: Трябва да внимаваме с поколението „смартфон джихадисти“

Гералд Кнаус: Целият регион ще пострада, ако Северна Македония бъде блокирана към ЕС

Д. Цанчев: Неизпълнението на договорите и клеветите срещу София отдалечават РСМ от ЕС

3.4.2021 г. 09:03

Проблемът помежду ни е ясен. Той се състои в неизпълнението от страна на РСМ на едно подписано и ратифицирано международно споразумение.

България няма претенции нито към суверенитета на РСМ, нито пък оспорва суверенното право на гражданите й да се самоопределят така, както намерят за подходящо. Скопие не намери смелост да изостави идеологическите елементи в своята държавна доктрина, останали непроменени от времената на комунистическа Югославия. Скопие продължава да изгражда своята идентичност изключително чрез присвояване и изопачаване на историята на България.

Българската позиция се ползва с внушителната подкрепа на нашето обществено мнение, което е достатъчно. Обществеността в западните държави-членки е предимно скептична към разширяването. Скопие няма официална роля в изработването на Преговорната рамка. Това е вътрешен въпрос на ЕС. Въпреки това РСМ има много важна задача - да си осигури подкрепата на България за провеждането на първата си Междуправителствена конференция с ЕС.

Вместо да се опитва да разсее нашите притеснения, Скопие се зае да лобира и да провежда клеветническа кампания срещу България. Публикациите на ИФИМЕС съдържат неверни твърдения, а в някои случаи и език на омразата срещу България, а наскоро и срещу Германия.

Публикуването на архивите на тайните служби от югославската епоха и лустрацията ще разкрият една тъмна страница от историята на РСМ. Тези архиви съдържат доказателства за широкомащабното етническо инженерство, започнало в средата на 40-те години на ХХ век и осъществявано посредством репресии, показните съдебни процеси срещу македонските българи, масовите екзекуции от 1945 г. Скопие трябва постепенно да намери начини да формулира някаква по-рационална позиция за пред обществото и да започне да се ангажира с България.

Това са само част от посланията и оценките за отношенията София-Скопие в ексклузивното интервю за Агенция БГНЕС на Димитър Цанчев, посланик, постоянен представител на България в ЕС. БГНЕС публикува пълният текст от разговора с Димитър Цанчев без никакви съкращения.

БГНЕС: Вицепремиерът Никола Димитров и премиерът на РСМ Зоран Заев непрекъснато повтарят, че не е европейска ценност да се отрича правото на самоопределение на един човек. Какво отрича България на РСМ? Какъв е реално проблемът между РСМ и РБ? Историята, името, нацията, съвременността?

Д.Ц.: Неуместен и нелеп е менторският тон с който Скопие, от позицията си на кандидат за членство, настойчиво поучава ЕС, към който желае да се присъедини, какви са неговите интереси и ценности.

Проблемът помежду ни е ясен. Той се състои в неизпълнението от страна на РСМ на едно подписано и ратифицирано международно споразумение - Договора от 2017 г. за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Ако Скопие беше започнало да прилага този договор, нямаше да сме в днешната ситуация. За съжаление обаче, стигнахме до етап, в който доверието е нарушено. Вече не можем да приемаме по презумпция, че Скопие е надежден и лоялен партньор.

Фактът, че РСМ подписва договори, приема законодателство и реформи, без да се смята обвързана с по-нататъшното им прилагане, е доста тревожен, още повече когато става дума за страна-кандидат. Ето защо ние предложихме в проекта за Преговорна рамка за присъединяването на Скопие към ЕС да бъдат включени механизми, позволяващи по време на целия преговорен процес ефективно да се следи изпълнението на подписания помежду ни двустранен договор. Никой не може да очаква и да иска от България да даде европейска легитимност на неприлагането на Договора от 2017 г. от страна на Скопие.

България няма претенции нито към суверенитета на РСМ, нито пък оспорва суверенното право на гражданите й да се самоопределят така, както намерят за подходящо. Да се твърди обратното не е нищо друго, освен опит злонамерено да се изкриви българската позиция.

Фактите са красноречиви. България беше първата страна, която призна независимостта на тогавашната БЮРМ. Благодарение именно на България, младата република бе опазена от войните, съпътствали разпада на Югославия. През първите години на съществуването на БЮРМ, България й оказа жизненоважна икономическа и военна помощ. По-късно, по време на председателството на Съвета на ЕС през 2018 г., България направи всичко в рамките на своите възможности, за да подкрепи европейската перспектива на Скопие. Оказахме безусловна подкрепа за присъединяването на РСМ към НАТО през 2019 г., за да може страната да се утвърди като част от западния свят.

Въпреки тези жестове на добра воля, Скопие така и не намери смелост да изостави идеологическите елементи в своята държавна доктрина, останали непроменени от времената на комунистическа Югославия. Със сключването на споразумението за Преспа беше направена положителна стъпка към Гърция. Скопие обаче продължава да изгражда своята идентичност изключително чрез присвояване и изопачаване на историята на България.

Противно на общоприетото схващане, историческият спор не е просто академичен. Той има много осезаеми последици в днешно време. Фалшифицираната история, непочиваща на никакви исторически извори и факти, присъства в учебниците. Чрез нея, в омраза към България и българите се възпитават вече трето поколение граждани на РСМ, чиито предци до средата на XX век са се самоопределяли като македонски българи. Именно върху тези исторически фалшификации Скопие изгражда своите малцинствени претенции срещу България. Конфронтационните стереотипи представляват идеологическата основа за дискриминация на гражданите на РСМ с българско самосъзнание. Нарушаването на правата на хората в РСМ, които се самоопределят като българи е сериозен проблем, на който тази страна кандидат следва да обърне особено внимание, защото той поставя под въпрос доколко тя отговаря на Копенхагенските критерии за членство в ЕС.

Както казах, България не оспорва правото на гражданите на РСМ днес да се самоопределят, както пожелаят. Това включва и осигуряването на възможност на гражданите на РСМ с българско самосъзнание да се определят като такива, без страх от репресии и преследване. Свободата на самоопределение се отнася и до всички онези живели в миналото, които приживе са се определяли като българи и са се били посветили на българската кауза във Вардарска Македония. Всички уважавани исторически източници, дипломатическите архиви на Великите сили в Европа, и на САЩ, свидетелстват за преобладаващо българския характер на славянското население в тази част на Македония до края на Втората световна война, когато югославският комунистически режим постановява създаването на нова "македонска" нация и нов "македонски език", и започва да ги налага чрез масови репресии. Ние вярваме, че Скопие има достатъчно основания да извлича националната си гордост от сегашните си постижения, вместо да се опитва да монополизира историята и географията на съседите си и да отправя претенции към тях.

Какъв е проблемът с името? България настоява Скопие да уведоми с Вербална нота държавите членки на ООН, че краткото име "Северна Македония" се отнася само да държавно-политическия субект с конституционно име "Република Северна Македония", но не и до географския регион Северна Македония. Това е така, защото части от Северна Македония попадат в суверенната територия на България. За съжаление обаче, вече две години Скопие продължава да отлага изпращането на такава Вербална нота до ООН, въпреки че вече направи това в НАТО и в ОССЕ. Ние наистина не разбираме какъв проблем вижда Скопие в това ясно да заяви, че няма териториални претенции и малцинствени претенции към една съседна държава.

БГНЕС: В македонските медии непрекъснато се повтаря критиката, че Република България е сама в този спор. Наистина ли сме сами?

Д.Ц.: Естествено е страни-членки на ЕС, които не са непосредствени съседи, да имат по-малка чувствителност от България. Отношенията ни със Скопие разбираемо са по-сложни и ние не сме в състояние да заемем абстрактна позиция или да заявим безкритично нашата подкрепа.

Някои страни подкрепят разширяването, защото смятат, че включването на нови членове ще промени баланса Изток-Запад в Съюза в тяхна полза. Други държави-членки са скептични относно всяко по-нататъшно разширяване. И в двата случая това са позиции, които нямат нищо общо с качествата на РСМ.

Българската позиция се ползва с внушителната подкрепа на нашето обществено мнение, което е достатъчно. Нужно е да се отбележи също така, че обществеността в западните държави-членки е предимно скептична към разширяването.

Не бива да забравяме по-голямата картина. Човек може лесно да изброи случаите, в които отделни държави-членки на ЕС са защитили националния си интерес въпреки липсата на разбиране от страна на другите. Всъщност почти всяка държава членка в даден момент е била в подобна позиция. Това често се отнася до политики имащи по-голямо стратегическо значение за ЕС от разширяването, например - бюджетът на ЕС, миграцията, отговорът на COVID-19 и т.н. Разширяването не е изключение. Редица други държави членки по различни поводи са блокирали или са забавяли развитията в тази област. Изискването за консенсус между държавите-членки по отношение на политики като разширяването, всъщност е замислено именно за да се избегне това една или друга държава членка да бъде оставена сама. Консенсусът може и да изглежда неефективен в краткосрочен план, но той ни принуждава повече да се вслушваме едни в други и в крайна сметка е инструмент на солидарност.

В крайна сметка, всички предложения на България за подобряване на Преговорната рамка за РСМ се основават на съществуващи прецеденти от предишни или текущи преговори за присъединяване. Някои от тези прецеденти бяха създадени от държави-членки, които днес им се противопоставят.

БГНЕС: Какво точно иска Република България от РСМакедония за да започнат преговорите?

Д.Ц.: Като цяло, следващият етап от процеса на присъединяване може да бъде разделен на две стъпки: Първо, приемането от страна на ЕС на Преговорна рамка; Второ, провеждането на Междуправителствена конференция между ЕС и РСМ.

Позицията на България по тези стъпки (а и всички следващи по-нататък чак до самото присъединяване) е определена в Рамковата позиция на Министерския съвет, приета от Министерския съвет на 09.10.2019 г. и одобрена след това от всички политически партии в Парламентарна декларация от 10.10.2019 г. И двата документа са публично достъпни, тъй като България възнамерява да бъде възможно най-прозрачна и предвидима в своите действия.

По отношение на Преговорната рамка, България е предложила три основни елемента, чиято цел е да се защитим от неоснователни претенции на Скопие и да се гарантира, че РСМ последователно и неизменно ще се държи като надежден и предвидим партньор.

Първо, като се има предвид тенденцията Република Северна Македония да не изпълнява ратифицирани свои международни задължения, България предлага в Преговорната рамка да се включи отделна глава 35, посредством която изпълнението на тези ангажименти ще бъде постоянно оценявано в хода на целия преговорен процес. Ако това се прецени за неосъществимо, България е направила алтернативно предложение за включване на допълнителни откриващи, междинни и закриващи показатели в рамките на главата "Основни принципи" на Преговорната рамка.

Второ, ние предложихме в документите на ЕС (и по-конкретно в Преговорната рамка) да се използва формулата използвана в Преговорната рамка на Черна гора - "официалния език“ на страната кандидат. По този начин ще се спазят международноправните ангажименти, които България и РСМ са поели в Договора от 2017 година, в който се говори за „официалните езици“ на двете държави.

Трето, докато не бъде изпратена споменатата вече Вербална нота от Скопие до ООН, България настоява в Преговорната рамка да се използва само пълното конституционно име на страната кандидат - "Република Северна Македония", за да се разграничи държавно политическият субект Република Северна Македония от географския регион Северна Македония.

Като страна кандидатка, Скопие няма официална роля в изработването на Преговорната рамка. Това е вътрешен въпрос на ЕС. Въпреки това РСМ има много важна задача - да си осигури подкрепата на България за провеждането на първата си Междуправителствена конференция с ЕС.

Това означава например, трайно и окончателно да се сложи край на всякакви претенции и политики, които насърчават несъществуващо "македонско малцинство" в България. Това означава също така постигането на осезаеми резултати в работата на Съвместната историческа комисия, по-конкретно - основан на изворите прочит на нашата "обща история", както е формулирана в Договора, и прилагането на тези резултати по отношение на исторически паметници, тържества, спонсорирано от държавата медийно съдържание, учебници и др.

БГНЕС: Какво е отношението на РСМ към българските условия? До къде може да отстъпи Република България? Има ли в Брюксел и в другите столици активен лобинг на Скопие срещу Република България?

Д.Ц.: Ясно е, че са необходими значителни усилия и време за преодоляването на проблемите, повдигнати от България. Всяко усилие спестено днес, ще струва много повече утре. Затова трябва да създадем една жизнеспособна рамка за решаване на проблемите по време на присъединителния процес – това е логиката на българската позиция по Преговорната рамка.

За съжаление, вместо да се опитва да разсее нашите притеснения, Скопие се зае да лобира и да провежда клеветническа кампания срещу България. Последиците от това са две:

Първо, потвърдиха се опасенията ни, че Скопие не възнамерява даже и да започне да изпълнява международните си задължения.

Второ, този подход свидетелства за убедеността на Скопие, че то няма нужда да прави компромиси, защото позицията на България ще се промени.

Последният елемент е колкото ирационален, толкова и наивен. Българското обществено мнение изключително силно подкрепя националната позиция, която се споделя и от всички основни политически партии. България не може да се откаже от своята хилядолетна национална история, от родовата памет на милиони български граждани, наследници на македонски българи, посветили себе си на българската кауза във Вардарска Македония.

БГНЕС: Как ще коментирате скандала със словенския институт ИФИМЕС и директното въвличане на правителството в Скопие в негативна медиина кампания срещу България?

Д.Ц.: Неправителствените организации и мозъчните тръстове са незаменим елемент на съвременния демократичен живот. Гражданското общество е сред гарантите на демократичната структура на нашите общества. Ето защо опитите за злоупотреба с такива организации следва да бъдат недвусмислено осъдени.

Случаят с Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания /ИФИМЕС / е особено фрапантен. Той показва как една организация може да бъде създадена и финансирана с цел разпространяване на фалшиви новини. Редица статии, изготвени от тази организация, съдържат неверни твърдения, а в някои случаи и език на омразата срещу България, а наскоро и срещу Германия. В някои публикации и двете страни-членки са квалифицирани като ревизионистично настроени мафиотски държави, отнасящи се с носталгия към Втората световна война.

Двама директори на ИФИМЕС , Зияд Бецирович и Алхаф Бахтар, са свързани с кабинета на премиера Зоран Заев като съветници. За последните три години правителството на РСМ финансира ИФИМЕС в размер на 12 000 евро годишно.

Дезинформационните дейности на ИФИМЕС са насочени не само към България и Германия. Тяхна мишена са и други партньори като Хърватия, Черна гора, Албания и Косово. Интерпретациите на ИФИМЕС съвсем очевидно съвпадат с политическия дневен ред на други страни от региона и извън него. Достойно за съжаление е това, че Скопие се включва в подобни действия. Показателен е и фактът, че за разлика от някои от почетните членове на института, РСМ не успя да се дистанцира особено убедително от ИФИМЕС.

БГНЕС: В много европейски документи се изисква разкриването на досиетата на бившата югославска ДС УДБА във всички бивши югорепублики, включително и в РСМ. Как си обяснявате отказа на Скопие това да се случи 30г. след изчезването на Югославия?

Д.Ц.: След разпадането на Югославия, Скопие пропусна възможността да скъса с атавистичната си държавна доктрина. „Македонизмът“, някога обслужващ югославските териториални претенции към Гърция и България, продължи да бъде в основата на външнополитическата и вътрешната доктрина на БЮРМ. Това доведе до дългогодишния спор с Гърция, до етническото напрежение с албанците в рамките на РСМ и преди всичко до поддържане на неоснователни претенции срещу България.

Публикуването на архивите на тайните служби от югославската епоха и лустрацията на членовете на тези служби ще разкрият една тъмна страница от историята на РСМ. Тези архиви съдържат доказателства за широкомащабното етническо инженерство, започнало в средата на 40-те години на ХХ век и осъществявано посредством репресии, показните съдебни процеси срещу македонските българи, масовите екзекуции от 1945 г., известни като "Кървавата Коледа". Те ще покажат как през август 1945 г., по настояване на Белград и Москва, езиковата норма, базирана на местния български диалект, е обявена за "официален македонски език", за който завършилият сръбска гимназия Благой Конески създава през 1954 г. и граматика. Същевременно, в концентрационните лагери като Голи Оток са натъпкани всички онези, които се противопоставят на кампанията за етническо инженерство, стартирана от Югославската комунистическа партия.

Парламентът на РСМ прие преди няколко години декларация, с която се извинява на жертвите на комунизма. Това е положителна, но недостатъчна първа стъпка в правилната посока. Македонизмът разби здравето, живота и отне близките на твърде много семейства от двете страни на границата, затова голи декларации няма да свършат работа.

Всички източноевропейски страни-членки на ЕС имаха смелостта да се изправят пред своето тоталитарно минало. Този процес беше болезнен, но все пак е необходим и неизбежен, ако искаме да научим уроците от миналото и да не повтаряме същите грешки в бъдеще. Ето защо историята не може така лековато да бъде отхвърляна като ирелевантна към съвременния свят.

БГНЕС: В РСМакедония твърдят, че езикът на омразата и агресията срещу Република България бил резултат от разочарованието от българското вето. Но, омразата там е институционална, от 1945г. Тя съществува не само в медиите, в учебниците, но и в публичните изяви на политиците? Има ли място в ЕС подобно общество?

Д.Ц.: Езикът на омразата и дискриминацията срещу България и македонските българи присъстват с различна интензивност в публичната сфера през цялата комунистическа и посткомунистическа история на РСМ. Публичните институции винаги са участвали в тези практики при пълна безнаказаност. Новото засилване на говора на омразата днес цели да сплаши гражданите на РСМ с българско самосъзнание и да предотврати свободното им самоопределяне като българи при предстоящото преброяване на населението.

Най-видимият пресен пример за кампания основана на омраза е свързан с участника от РСМ в конкурса Евровизия 2021 Васил Гарванлиев. Той беше подложен на мащабна кампания за сплашване, включително с участието на държавни служители, само заради близостта му с България – това, че освен македонско, има и българско гражданство, както и че се самоопределя като македонец от български произход. Пусната бе дори и петиция, която настоява за оттеглянето на г-н Гарванлиев от конкурса.

Друг пример се отнася до членовете и привържениците на Българския културен център от град Битоля, които са били призовани и задържани в местното полицейско управление в продължение на часове на 11 март 2021 г., без каквото и да е валидно основание, представено писмено или устно. Някои от членовете на този център са били посещавани и разпитвани на работното им място от служители на службите за сигурност.

На 27 март 2021 г. на български гражданин не беше разрешено да внесе в РСМ българска литература от XIX век с мотива, че министерствата на културата и външните работи на РСМ не били издали необходимите одобрения. Разрешителният режим при внос на книги и другите административни пречки, създадени от митниците на РСМ, представляват нефискална дискриминация по смисъла на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и РСМ. Местни граждани от различни градове в РСМ - общо 34 души популяризиращи българската литература от XIX век, са били посетени и разпитани от полицейски служители през последните 20 дни. Всичко това е в разрез с обявения европейски цивилизационен избор на Скопие.

През последните месеци бившите министър-председатели на РСМ Любчо Георгиевски и Владо Бучковски, както и бившият министър на външните работи Денко Малески, в свои публични изявления говориха за българските корени на населението на РСМ. Те подчертаха необходимостта от преодоляване на наследството на бивша Югославия и от изграждане на качествено нови отношения с България. След тези техни изяви и тримата бяха подложени на безпрецедентна кампания от говор на омразата и директни заплахи.

Описаните развития излизат извън двустранните отношения между България и РСМ. Те поставят под въпрос доколко тази страна-кандидат изпълнява критериите от Копенхаген, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, както и Европейската харта за правата на човека.

Загриженост относно дискриминацията на гражданите на РСМ с българско самосъзнание беше изразена и в Доклада на Европейския парламент за Република Северна Македония приет миналата седмица.

И на фона на всичко това, тази държава кандидатка поучава държавите членки какви са европейските ценности…

БГНЕС: Какво предстои?

Д.Ц.: Въз основа на вече казаното дотук, очаквам Скопие да продължи да залага на лобиране, разчитайки на това други да упражняват натиск върху България, с надеждата за промяна в позицията ни след изборите. Тъй като такава промяна очевидно няма да се случи, Скопие ще трябва постепенно да намери начини да формулира някаква по-рационална позиция за пред обществото и да започне да се ангажира с България. Както показва опитът, този процес може да отнеме години, но също така може да продължи и по-бързо. Всичко зависи от Скопие. България, въпреки всичко, остава отворена за диалог. /БГНЕС

Коментари