Андрей Райчев: "Не знам защо някой си прави илюзия, че ГЕРБ е умряло куче"

Николай Павлов: Дългът на “Топлофикация-София“ заплашва да остави държавата без газ

Енергийният министър: 3 са възможните дати за затварянето на въглищните централи

Дийн Старкман: Нямам представа как се сдобихме с „Досиетата Пандора“

Кирил Петков пред БНТ: Не е прозрачен начинът на управление

Кристалина Георгиева: В държавите с висок процент ваксинирани икономиките се възстановяват по-бързо

Иван Маджаров: Няколко души в НЗОК решават кога, как и на кого да дадат пари

Хаджигенов: Ива Митева би била чудесен избор за министър-председател

Асен Александров: Повечето учители предпочитат присъствен 15 септември

Д-р Неделчо Тотев: Няма как малките болници да отделят персонал само за Covid

Глобален минимум за корпоративния данък е по-изгоден за ЕС от собствен дигитален данък

Плевнелиев: Трифонов е зависим от Доган, ИТН е инжинерингов проект

Гарелов: Приключва мълчанието на Трифонов, премиерът е ясен

Стив Ханке: Идеята за влизането на България в Еврозоната намирисва на измама

Проф. Витанов: Индийският щам е на нашите граници - пуснем ли го вътре, спокойствието ще свърши

Асием Ел Дифрауи: Трябва да внимаваме с поколението „смартфон джихадисти“

14.11.2020 г. 12:22

„Франция и Австрия споделят обща болка”, каза тази седмица австрийския министър по европейските въпроси Каролине Едщадлер. Болката е от жестоките терористични атентати в Париж, Ница и Виена. Френският президент Еманюел Макрон и австрийският канцлер Себастиян Курц поеха инициативата за общ, координиран европейски отговор на завърналия се терор по улиците на Стария континент. 

Какъв може да е той? Отговорите даде в предаването „Събота 150“ по БНР политологът с египетски и немски корени Асием Ел Дифрауи, който от години живее и работи в Париж. 

„Нашият проблем е, че се концентрираме върху отделни конфликтни точки като Сирия и Ирак, например, или върху джихадистите, които са в Европа. Джихадистите мислят и действат глобално, а нашата грешка е, че ние не го правим. Това е причината да сме изненадани от повтарящите се жестокости. Въпреки че Бен Ладен вече го няма и че „Ислямска държава” на практика не съществува, опасността все още е голяма, защото идеологията продължава да съществува... Сътрудничеството между европейските служби се подобри, но не достатъчно. Все още вниманието ни е насочено само към Европа, без да правим връзката с останалия свят. Джихадизмът нямаше да съществува, ако по света нямаше толкова много конфликти. Напълно естествено е, че кризите по света се прехвърлят и в Европа. Дори буквално, чрез мигрантите. Крайно време е Европа да погледне по-далеч от носа си, образно казано“.

Според Асием Ел Дифрауи ни е нужно партньорство на световно ниво. 

„Вече знаем колко бързо един конфликт в Близкия изток стига в Европа. Примерът е Сирия или Ирак. Европа стана жертва на ужасяващи атентати и трябва да предприеме дългосрочни координирани действия. Каква е позицията ни например за Средиземноморието“, пита политологът. 

След разговорите в Елисейския дворец, австрийският канцлер Себастиян Курц предупреди: „Има хиляди бойци на „Ислямска държава“, които или са в затворите, или скоро ще бъдат освободени. Голяма част от тях ще се превърнат в бомба със закъснител“. 

И Асием Ел Дифрауи вижда приближаването на този проблем и обръща внимание на поколението „смартфон джихадисти“, които нямат нужда от здрава организация зад гърба си, за да се радикализират:

„Виенският атентатор е такъв пример. Това е следващото голямо предизвикателство. Стотици джихадисти скоро ще излязат от затворите. Не искаме да имаме Гуантанамо в Европа, искаме правов ред. Но същевременно искаме тези хора да се интегрират в обществото или поне да сме сигурни, че няма отново да прибягнат до насилие. Очаквам напредък в програмите за дерадикализация, за интеграция. С тази нелесна задача са се заели десетки организации, но те нямат достатъчно финансиране и не са свързани в европейска мрежа за обмяна на опит и информация. Изискват се усилия и финансов ресурс. Тази тема не е достатъчно добре застъпена в обществените дискусии. На обществото трябва да е ясно, че този проблем изисква усилията не само на службите за сигурност, но и на социални работници, психолози и т.н. За проследяването на един потенциален терорист са необходими близо 20 служители на службите. Нито една европейска държава не може да се справи сама“.