Асием Ел Дифрауи: Трябва да внимаваме с поколението „смартфон джихадисти“

Чуждо влияние засилва скептицизма на Балканите спрямо Запада

Глупави, неграмотни, крадливи хора с лошо ДНК управлявали здравната система у нас

Красимир Гаджоков: България отказва да се поучи от световния опит с Covid-19

Проф. Николай Петров: Имаме 1200 анестезиолози, необходими са двойно повече

Ген.-майор Димитър Петров: Закупуване на нови Ф-16 трябва да се обмисли добре

Красен Станчев: Правилната стъпка в кризата беше държавата да освободи хората от данъци

Евгений Дайнов: Протестът променя конфигурацията на властта и на обществените настроения

Кристалина Георгиева: Правителствата да подкрепят своите граждани

Стоичков: Идва Конгрес на БФС, а не съм чул нито една платформа

Икономическият интерес ли диктува политическите решения в ЕС

Моника Антонова: Не пасивните зрители, а активните граждани пишат сценария

Александър Класковски: Кремъл обмисля смяна на Лукашенко

Джеймс Пардю: Вашингтон не си прави илюзии нито за Борисов, нито за ситуацията в България

Проф. Лъчезар Аврамов: Властта опитва да компрометира протестите

Гералд Кнаус: Целият регион ще пострада, ако Северна Македония бъде блокирана към ЕС

14.11.2020 г. 11:38

Още през 1995 година Гералд Кнаус пише в първата си книга, посветена на България, че за разлика от Сърбия, България води много по-разумна политика на приятелство със съседите си.

„Но още тогава беше ясно, че България не одобрява това, което се пише за историята в Македония. За 25 години нищо не се е променило и мисля, че и през следващите 25 години нищо няма да се промени. И от двете страни на границата“.

През 1999 година Гералд Кнаус създава в Сараево „Европейската инициатива за стабилност“. Целта на тази организация е да се придвижи европейската интеграция на Западните Балкани, да помогне да бъде загърбен фанатичният национализъм, който донесе толкова много мъка и войни на Балканите. Последните години познаваме Гералд Кнаус основно като архитекта на споразумението за бежанците между ЕС и Турция. 

„Първата любов ръжда не хваща“, казва Кнаус днес и продължава да работи усилено за приобщаването на Западните Балкани към ЕС. 

„От 20 години на Западните Балкани тържествува мир. Етническите прочиствания останаха в историята. Това е така, защото политиците в региона осъзнаха, че избори се печелят само с перспективата за членство в ЕС. И сега, 20 години след като тази перспектива е на път да се превърне в реалност, тя отново е застрашена. Преговорите с Черна гора и със Сърбия буксуват, Албания не е започнала преговори, Босна официално не е кандидат, а Косово дори не е признато от всички“, казва още Кнаус. 

Защо е толкова важно за Германия като председател на Съвета на ЕС да започнат преговорите за членство с Република Северна Македония до края на годината?

Република Северна Македония е единствената държава, за която Европейската комисия е категорична, че може да започне преговори. Ако сега отново бъде блокирана държавата, за която ЕС смята, че е най-подготвена за стартиране на преговорния процес, при това заради двустранни проблеми, тогава целият регион ще пострада.

Колко е опасно, когато политиците в региона престанат да вярват в европейската перспектива, можем да видим на други места, на изток от ЕС, където се водят войни и където националистите твърдят, че ЕС е „фата моргана“.

Какво още може и трябва да направи ЕС, освен майчинския призив на Ангела Меркел на срещата на върха на Берлинския процес, страните от региона да се разберат?

Ако България залага на това, Република Северна Македония да приеме българската трактовка на историята през последните 100-150 години, трябва да знае, че това е „кауза пердута“. Ако това наистина се превърне в условие за начало на преговори, то тогава преговори няма да има.

Какво би означавало това?

На практика правителството в Скопие има само една възможност - въпреки блокадата да продължи с реформите, да продължи сътрудничеството с ЕС, за да се приближава към членство. В противен случай страната ще изпадне в политическа безнадеждност.

България не би спечелила нищо друго освен ненужно напрежение със съсед и неразбиране от страна на европейските партньори. В този спор няма победители. Няма македонско правителство, което да признае, че идентичността на народа му е комунистическа измишльотина.

Често даваме Германия за пример как се е справила с осмислянето на тоталитарната си история - по време на националсоциализма и на комунистическата диктатура в бившата ГДР. Нещо повече, Германия помогна с опита си и на останалите бивши комунистически страни. Не може ли да помогне и на Република Северна Македония да осмисли миналото си?

Разбира се! Това е колкото важно, толкова и трудно. Но никога няма да стане с натиск отвън. Единственият изход е всички да признаем, че България има свой прочит на историята, който е различен от интерпретацията в Република Северна Македония. Това не означава, че българската гледна точка е грешна или невярна. Нито пък, че България трябва да пренапише историята си. Но със сигурност означава, че България не може да иска от съседката си да възприеме българската интерпретация на историята.

Сегашното македонско правителство е възможно най-добрият партньор за България. Обратната страна на монетата е умишленото и безцеремонно манипулиране на историята, каквото видяхме по времето на Никола Груевски.

Къде да търсим компромиса?

България би могла да задълбочи ученическия и студентския обмен с Република Северна Македония. Като икономически по-силната страна може да създаде стипендии за студенти и възможности за контакт между хората. Може да настъпи промяна във възгледите, но със сигурност не и под натиск. Като условие за начало на преговори с ЕС това искане е изключително неподходящо. Това може да се превърне в сериозен проблем за всички държави в Югоизточна Европа. Последствията са национализъм, политическа и икономическа нестабилност на целия регион. 

Коментари