Андрей Райчев: "Не знам защо някой си прави илюзия, че ГЕРБ е умряло куче"

Николай Павлов: Дългът на “Топлофикация-София“ заплашва да остави държавата без газ

Енергийният министър: 3 са възможните дати за затварянето на въглищните централи

Дийн Старкман: Нямам представа как се сдобихме с „Досиетата Пандора“

Кирил Петков пред БНТ: Не е прозрачен начинът на управление

Кристалина Георгиева: В държавите с висок процент ваксинирани икономиките се възстановяват по-бързо

Иван Маджаров: Няколко души в НЗОК решават кога, как и на кого да дадат пари

Хаджигенов: Ива Митева би била чудесен избор за министър-председател

Асен Александров: Повечето учители предпочитат присъствен 15 септември

Д-р Неделчо Тотев: Няма как малките болници да отделят персонал само за Covid

Глобален минимум за корпоративния данък е по-изгоден за ЕС от собствен дигитален данък

Плевнелиев: Трифонов е зависим от Доган, ИТН е инжинерингов проект

Гарелов: Приключва мълчанието на Трифонов, премиерът е ясен

Стив Ханке: Идеята за влизането на България в Еврозоната намирисва на измама

Проф. Витанов: Индийският щам е на нашите граници - пуснем ли го вътре, спокойствието ще свърши

Гералд Кнаус: Целият регион ще пострада, ако Северна Македония бъде блокирана към ЕС

14.11.2020 г. 11:38

Още през 1995 година Гералд Кнаус пише в първата си книга, посветена на България, че за разлика от Сърбия, България води много по-разумна политика на приятелство със съседите си.

„Но още тогава беше ясно, че България не одобрява това, което се пише за историята в Македония. За 25 години нищо не се е променило и мисля, че и през следващите 25 години нищо няма да се промени. И от двете страни на границата“.

През 1999 година Гералд Кнаус създава в Сараево „Европейската инициатива за стабилност“. Целта на тази организация е да се придвижи европейската интеграция на Западните Балкани, да помогне да бъде загърбен фанатичният национализъм, който донесе толкова много мъка и войни на Балканите. Последните години познаваме Гералд Кнаус основно като архитекта на споразумението за бежанците между ЕС и Турция. 

„Първата любов ръжда не хваща“, казва Кнаус днес и продължава да работи усилено за приобщаването на Западните Балкани към ЕС. 

„От 20 години на Западните Балкани тържествува мир. Етническите прочиствания останаха в историята. Това е така, защото политиците в региона осъзнаха, че избори се печелят само с перспективата за членство в ЕС. И сега, 20 години след като тази перспектива е на път да се превърне в реалност, тя отново е застрашена. Преговорите с Черна гора и със Сърбия буксуват, Албания не е започнала преговори, Босна официално не е кандидат, а Косово дори не е признато от всички“, казва още Кнаус. 

Защо е толкова важно за Германия като председател на Съвета на ЕС да започнат преговорите за членство с Република Северна Македония до края на годината?

Република Северна Македония е единствената държава, за която Европейската комисия е категорична, че може да започне преговори. Ако сега отново бъде блокирана държавата, за която ЕС смята, че е най-подготвена за стартиране на преговорния процес, при това заради двустранни проблеми, тогава целият регион ще пострада.

Колко е опасно, когато политиците в региона престанат да вярват в европейската перспектива, можем да видим на други места, на изток от ЕС, където се водят войни и където националистите твърдят, че ЕС е „фата моргана“.

Какво още може и трябва да направи ЕС, освен майчинския призив на Ангела Меркел на срещата на върха на Берлинския процес, страните от региона да се разберат?

Ако България залага на това, Република Северна Македония да приеме българската трактовка на историята през последните 100-150 години, трябва да знае, че това е „кауза пердута“. Ако това наистина се превърне в условие за начало на преговори, то тогава преговори няма да има.

Какво би означавало това?

На практика правителството в Скопие има само една възможност - въпреки блокадата да продължи с реформите, да продължи сътрудничеството с ЕС, за да се приближава към членство. В противен случай страната ще изпадне в политическа безнадеждност.

България не би спечелила нищо друго освен ненужно напрежение със съсед и неразбиране от страна на европейските партньори. В този спор няма победители. Няма македонско правителство, което да признае, че идентичността на народа му е комунистическа измишльотина.

Често даваме Германия за пример как се е справила с осмислянето на тоталитарната си история - по време на националсоциализма и на комунистическата диктатура в бившата ГДР. Нещо повече, Германия помогна с опита си и на останалите бивши комунистически страни. Не може ли да помогне и на Република Северна Македония да осмисли миналото си?

Разбира се! Това е колкото важно, толкова и трудно. Но никога няма да стане с натиск отвън. Единственият изход е всички да признаем, че България има свой прочит на историята, който е различен от интерпретацията в Република Северна Македония. Това не означава, че българската гледна точка е грешна или невярна. Нито пък, че България трябва да пренапише историята си. Но със сигурност означава, че България не може да иска от съседката си да възприеме българската интерпретация на историята.

Сегашното македонско правителство е възможно най-добрият партньор за България. Обратната страна на монетата е умишленото и безцеремонно манипулиране на историята, каквото видяхме по времето на Никола Груевски.

Къде да търсим компромиса?

България би могла да задълбочи ученическия и студентския обмен с Република Северна Македония. Като икономически по-силната страна може да създаде стипендии за студенти и възможности за контакт между хората. Може да настъпи промяна във възгледите, но със сигурност не и под натиск. Като условие за начало на преговори с ЕС това искане е изключително неподходящо. Това може да се превърне в сериозен проблем за всички държави в Югоизточна Европа. Последствията са национализъм, политическа и икономическа нестабилност на целия регион.