Заев: Договорът ще бъде закон, ще преследвам омразата, “Дълбоката държава” е в опозицията

Асием Ел Дифрауи: Трябва да внимаваме с поколението „смартфон джихадисти“

Гералд Кнаус: Целият регион ще пострада, ако Северна Македония бъде блокирана към ЕС

Чуждо влияние засилва скептицизма на Балканите спрямо Запада

Глупави, неграмотни, крадливи хора с лошо ДНК управлявали здравната система у нас

Красимир Гаджоков: България отказва да се поучи от световния опит с Covid-19

Проф. Николай Петров: Имаме 1200 анестезиолози, необходими са двойно повече

Ген.-майор Димитър Петров: Закупуване на нови Ф-16 трябва да се обмисли добре

Красен Станчев: Правилната стъпка в кризата беше държавата да освободи хората от данъци

Евгений Дайнов: Протестът променя конфигурацията на властта и на обществените настроения

Кристалина Георгиева: Правителствата да подкрепят своите граждани

Стоичков: Идва Конгрес на БФС, а не съм чул нито една платформа

Икономическият интерес ли диктува политическите решения в ЕС

Моника Антонова: Не пасивните зрители, а активните граждани пишат сценария

Джеймс Пардю: Вашингтон не си прави илюзии нито за Борисов, нито за ситуацията в България

Александър Класковски: Кремъл обмисля смяна на Лукашенко

12.9.2020 г. 13:42

В разгара на масовите протести в страната си, беларуският президент Александър Лукашенко планира да замине в понеделник за среща с Владимир Путин в Сочи. Двамата, според прессъобщението на Кремъл, ще „обсъдят ключови въпроси за развитието на руско-беларуското стратегическо партньорство“.

Според беларуския политически наблюдател Александър Класковски тези „ключови въпроси“ са отклоняването на беларуския експорт от европейските към руските пристанища и предаването на ключови беларуски предприятия под руски контрол. Лукашенко иска политическа опора срещу Запада, икономическата криза и протестите у дома, но може да се окаже ненужен на Путин.

С Александър Класковски разговаря кореспондентът на Българското национално радио в Москва Ангел Григоров.

Какви цели преследва Александър Лукашенко чрез предстоящото си посещение в Русия и срещата си с Владимир Путин?

Положението на Лукашенко е нестабилно. Затова мисля, че посещението му на първо място е символичен акт, който трябва да покаже на номенклатурата и на силовите структури, че Путин все още го уважава. Независимо от всички предизборни номера и изпълнения като задържането на 33-мата вагнеровци.

Лукашенко проведе цялата си кандидат-президентска кампания под антируски лозунги. Казваше, че противниците му са марионетки на някакви руски олигарси и виждаше зад всички тях ръката на Кремъл. Сега той иска да покаже, че Путин му е простил и даже го е поканил на гости.

Лукашенко иска също така да получи и материална подкрепа, защото зад всички тези политически страсти незабелязано се прокрадва жестока икономическа криза. Икономиката е в застой, Лукашенко принципно не иска да прави реформи. Като прибавим и коронавируса, вероятно след няколко месеца ще започнат много сериозни негативни процеси. Всъщност те вече започнаха, например беларуската рубла, която вече пропада. Мисля, че Лукашенко ще иска кредити и по-евтини газ и петрол.

Със сигурност подкрепата за Лукашенко няма да е безвъзмездна. Какво ще поиска в замяна Путин?

Кремъл може би засега ще се въздържи от подписването на пътните карти за задълбочаване на интеграцията, а по-скоро ще се опита да се сдобие с отстъпки от друг характер. Лукашенко каза, че ще пренасочи транзита на беларуски стоки от Литва към руските пристанища, защото литовците се държат лошо и въвеждат санкции. Пътят обаче е два пъти по-дълъг и това е много неизгодно. Най-вероятно го е поискала Москва. Лукашенко каза на поляците, че вече няма да има никакви покупки на стоки, от списъка на руските контрасанкции срещу ЕС. Първо, той призна, че е имало контрабанда, второ, вероятно от Кремъл са настояли тя да бъде прекратена. А Лукашенко представя това като отмъщение към лошите съседи от Евросъюза и НАТО.

Мисля също така, че Москва ще настоява за продажбата на някакви привлекателни за нея активи. Например Минския завод за колесни влекачи, които превозват цялата руска ракетна техника. Също така „Беларускалий“, който е много доходоносно предприятие. Мисля, че Москва ще се опита да навлезе по-сериозно в беларуската икономика, да заеме командните височини, а който командва икономиката, той командва и политиката. Тогава за Москва ще е по-лесно да движи едни или други фигури по беларуската шахматна дъска. 

В интервю за руски медии през седмицата Лукашенко каза нещо много интересно: „Ако рухне Беларус, следващата ще е Русия“. Ще му помогне ли това изказване да си осигури подкрепата на Кремъл?

Путин също се бои от цветни революции. Лукашенко го убеждава, че Беларус е първото звено, а главната цел на коварните западни сили е Русия, разбира се. Мисля, че той използва фобиите на Путин. Затова Путин изглежда му прости  всички предишни прегрешения и веднага му обеща помощ. В Русия също има много вътрешни проблеми. Вероятно Путин проектира сегашната ситуация в Беларус върху Русия през 2024 г., когато там трябва да има избори. Лукашенко е хитър, опитен и обигран политик. Всячески иска да покаже, че е много полезен за Кремъл, че възпира тези зли сили и затова трябва да му се помогне, а вероятно и да му се плати. 

Докога Кремъл ще залага на Лукашенко и има ли вече човек, с когото да го смени?

Виждаме, че първоначалната реакция бе да бъде подкрепен Лукашенко. Мисля, че в същото време Кремъл играе по-сложна игра и обмисля варианти с кого да го смени и кой би могъл да бъде вторият президент на Беларус. Засега е очевидно, че това няма да е Светлана Тихановска. Кремъл, също като Лукашенко, се опълчи на Координационния съвет на опозицията. Срещу членовете на Съвета започна наказателно производство. Всички те бяха или арестувани, или принудени да избягат в чужбина, а някои бяха изгонени насила. Единствено нобеловият лауреат за литература Светлана Алексиевич от целия състав на президиума на координационния съвет засега е на свобода. Москва също казва, че този съвет е неконституционен орган, приписва му се някаква русофобия, каквато всъщност няма.

Значи подкрепяте тезата, че протестите в Беларус нямат антируски характер и че геополитическият завой на Запад не е на дневен ред?

Наистина е така. Спомням си изборите през 2006 г. По време на протестите тогава имаше много знамена на Евросъюза. Сега ги няма. Отчасти може би защото беларусите се разочароваха от Евросъюза. Видяха, че той има много вътрешни проблеми, видяха неговата слабост. Между другото, според мен Евросъюзът демонстрира слаба и нерешителна политика в подхода си към беларуския въпрос.

Най-важното е, че този път хората излязоха на улицата заради гнева и възмущението си от фалшифицирането на изборите. През първите три дни Лукашенко се опита да потуши протестите с жестокост. Това че бяха задържани, измъчвани и убивани хора още повече възмути беларусите и протестите станаха още по-мощни и многобройни.

Оставка на Лукашенко, освобождаване на политическите затворници, нови и честни избори - това са трите основни искания на беларусите. Наистина въпросът за геополитическия завой не е на дневен ред. Това е разликата между сегашната беларуска революция и украинския Майдан през 2014 г.

Как повечето хора в Беларус се представят бъдещите си отношения с Русия? 

Мнозинството беларуси са за суверенитет. За добри отношения с Русия, но в същото време за независимост. 

Доколко вероятен е сценарият за руска намеса в Беларус по линия по Договора за съюзната държава и Договора за колективна сигурност?

Мисля, че засега не е много вероятен. Струва ми се, че, първо, в момента Лукашенко има достатъчно сили за грубо потушаване на протеста. От друга страна мисля, че Владимир Путин сериозно ще се замисли дали си струва да изпраща в Беларус войски или полицейски сили, защото това може да доведе до негативни последици. Все пак Кремъл се опари в Украйна, наложиха му санкции. Надявам се, че сега мислят по-рационално и разбират, че окупацията на Беларус под каквато и да е форма ще предизвика още по-строги санкции и ненавист от страна на беларусите.

В края на краищата това е финансово-икономически въпрос, защото ще трябва да се изхранват още 10 милиона души. И в момента икономиката тук не е в много добро състояние, а след евентуални сътресения ще бъде като в Донбас. Накратко, това е мисия, прекалено неблагодарна за Русия.

Макар че до 2014 г. едва ли някой можеше да си представи, че Русия ще завладее Крим. Аз се опитвам да рационализирам събитията, а Кремъл показва, че не винаги, меко казано, мисли рационално. Все пак имперските инстинкти също работят, така че опасност от силова намеса на Русия в беларуската вътрешна криза на определен етап съществува. 

Коментари