Проф. Николай Петров: Имаме 1200 анестезиолози, необходими са двойно повече

Ген.-майор Димитър Петров: Закупуване на нови Ф-16 трябва да се обмисли добре

Красен Станчев: Правилната стъпка в кризата беше държавата да освободи хората от данъци

Евгений Дайнов: Протестът променя конфигурацията на властта и на обществените настроения

Кристалина Георгиева: Правителствата да подкрепят своите граждани

Стоичков: Идва Конгрес на БФС, а не съм чул нито една платформа

Икономическият интерес ли диктува политическите решения в ЕС

Моника Антонова: Не пасивните зрители, а активните граждани пишат сценария

Александър Класковски: Кремъл обмисля смяна на Лукашенко

Джеймс Пардю: Вашингтон не си прави илюзии нито за Борисов, нито за ситуацията в България

Проф. Лъчезар Аврамов: Властта опитва да компрометира протестите

Дончев: Няма да ставам премиер

Хипертониците да не спират лечението си при зараза с коронавирус

Йордан Камджалов: Не можем да сме публика в рушенето на България

Дора Янкова: Да бъдем стожер на консолидацията!

Доц. Христо Христев: Маневрите на премиера ще нагнетят допълнително напрежение

16.8.2020 г. 10:49

Доц. д-р Христо Христев е адвокат и преподавател по право на Европейския съюз в СУ "Св. Климент Охридски", доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета на Нанси, Франция. "Накратко" препубликува интервюто му за "Дойче веле".

Премиерът Борисов обяви, че е време за "рестарт на държавата" и анонсира предложение за свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията. Чухте ли Вие в изредените от него предложения за промени възможности за "рестарт"?

- Не мисля, че анонсираните основни идеи за нова конституционна уредба разкриват цялостна и кардинална промяна на установения конституционен модел. Като полезно бих определил предложението за въвеждане на механизъм на индивидуална конституционна жалба, което би позволило постигането на много по-високо равнище и обхват на защита на основните права на гражданите от тези, които имаме понастоящем. Съществуващият в момента механизъм за непряка защита на основните права, според мен, е може би най-сериозният дефицит на действащата конституция, заедно с уредбата на прокуратурата.

Измежду анонсираните от премиера намерения, единственото, което касае пряко политическия живот и в този смисъл вероятно е израз на някаква идея за "рестарт на държавата", е намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Отвъд популисткия привкус, който носи тази идея, при запазване на сегашната формула на властови функции и съотношение на правомощията на основните държавни институции, в нея едва ли можем да видим "рестарт на държавата". Това безспорно би било съществена промяна, но в друга посока - стабилизиране на зависимостта на политическите процеси и управлението от вече придобилите съществена тежест неграждански фактори на влияние.

Едно значително намаляване на броя на парламентаристите, би ограничило съществено демократичното представителство, доколкото институционално затваря политическия процес между много по-малък кръг лица и стеснява институционалните канали за изразяване на различните интереси, идеи, нагласи в обществото. При съществуването на олигархични и други скрити зависимости във функционирането на публичната власт и политиката у нас подобно намаляване на броя на народните представители не може по никакъв начин да бъде разглеждано като здравословно решение за развитието ни като европейска демокрация.

Създаване на два отделни съдебни съвета на мястото на ВСС, намаляване на мандата на тримата големи, въвеждане на индивидуална конституционна жалба, изслушване на главния прокурор от Народното събрание - ще реши ли това проблемите в съдебната система? Отговарят ли тези предложения на препоръките на Венецианската комисия например?

- Въвеждането на индивидуална конституционна жалба би позволило гражданите, а в по-широк план и частноправните субекти да търсят пряко гарантираните им в конституцията права. Ако бъде адекватно уреден като конкретни елементи, подобен механизъм носи потенциал за съществена еволюция на правната система, правоотношенията, правосъзнанието в България, а практиката по широк кръг от случаи на конкретно прилагане и защита на основните права, несъмнено би имала положителен ефект и върху цялостното функциониране на правораздавателната система.

Що се отнася до предложенията, които пряко касаят правораздавателната система, те очевидно са насочени към два съществени дефицита, които има конституционната уредба понастоящем - гарантиране на ефективната независимост на съда и гарантиране на нормалната работа на прокуратурата. Не мисля, че това, което се предлага обаче, представлява адекватен отговор на проблемите.

От една страна, да, извеждането на прокуратурата от управлението на съдилищата, е необходима и логична стъпка. Но ако търсим как да гарантираме ефективната независимост на съда предвид на практиката, натрупана през изминалите години, трябва да мислим и за съществено намаляване на парламентарната квота във ВСС или поне за такъв ред на излъчването ?, който да не позволява там да се пращат обикновени политически или олигархични емисари.

От друга страна, сегашният модел на държавното обвинение, основано на централизация и единоначалие, съчетан с уредбата на наказателното правораздаване, крие много сериозни рискове за правовата държава в България, които впрочем вече ясно се материализираха. И според мен предлаганите промени не дават разумен отговор на този проблем.

В частност, не виждам как обявените от г-н Борисов нормотворчески намерения гарантират отчетността и отговорността на главния прокурор, как гарантират, че няма да бъдем повече свидетели на произволно и репресивно прилагане на наказателното законодателство. Изслушването на главния прокурор в Народното събрание, още повече по конкретни производства, не е ефективна форма на отчетност.

Според съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов свикване на ВНС не е необходимо, защото промените в основния закон могат да бъдат приети и с квалифицирано мнозинство в обикновено Народно събрание. Нужно ли е свикване на ВНС?

- Единственото от анонсираните предложения, което предполага свикване на Велико народно събрание, е това за намаляването на броя на народните представители. Според мен, подобна мярка не е необходима. Всички останали предложения, могат да бъдат разглеждани от обикновено Народно събрание.

Какво тогава цели Борисов?

- С оглед на това ми се струва, че зад искането за свикване на Велико народно събрание всъщност се крият други, тяснополитически цели, а не действителен стремеж да бъдат преодолени дефицитите на действащата конституционна уредба. Ако прегледате конкретните правила, на които се подчинява свикването на ВНС и приемането на нова конституция, ще видите, че, ако се тръгне по пътя на тази инициатива, най-малкото провеждането на избори остава за пролетта на следващата година.

Второ, очевидната цел на тази маневра на г-н Борисов, според мен, е да изземе инициативата на протестиращите и опозицията, да промени фокуса на обществения дебат, който се доминира от протеста вече повече от месец, и като цел максимум, да се опита да пренареди картите на политическата игра в перспективата на предстоящите избори, когато и да са те.

Виждате ли в този ход на премиера ефективен отговор на протестите и политическата криза? Ще събере ли ГЕРБ необходимите гласове в парламента за свикване на ВНС?

- Не мисля, че маневрата, която предприема г-н Борисов, е пълноценен отговор на протестите. Нито, че тя отваря път за полезен изход от политическата и институционална криза, в която се намираме. Протестът, колкото и да е шарен, иска оставката на г-н Борисов и на главния прокурор. И провеждането на нови избори. Протестът не иска г-н Борисов да "рестартира държавата", за да остане начело на управлението, или за да се съхрани властовата парадигма на ГЕРБ.

Това, което предприема премиерът, според мен, ще нагнети допълнително напрежение и антагонизъм в обществото и ще задълбочи кризата. Ако г-н Борисов наистина би търсил разумен изход, той по-скоро е по посока на подаване на оставка при ясни условия от страна на ГЕРБ за състава на служебното правителство и за основните стъпки на управлението до провеждането на нови избори.

Ще видим как ще се развие и завърши предприетата маневра, но, ако се окаже, че в Народното събрание могат да се съберат необходимите 2/3 гласове на народни представители за свикване на Велико народно събрание, според мен, ще поемем по един много рискован и потенциално опасен път, който може окончателно да ни отведе в групата нови "демокрации на несвободата", както пророчески Виктор Орбан нарече своя режим и този на Качински и "Право и справедливост" в Полша.

Коментари