Икономическият интерес ли диктува политическите решения в ЕС

Моника Антонова: Не пасивните зрители, а активните граждани пишат сценария

Александър Класковски: Кремъл обмисля смяна на Лукашенко

Джеймс Пардю: Вашингтон не си прави илюзии нито за Борисов, нито за ситуацията в България

Проф. Лъчезар Аврамов: Властта опитва да компрометира протестите

Доц. Христо Христев: Маневрите на премиера ще нагнетят допълнително напрежение

Дончев: Няма да ставам премиер

Хипертониците да не спират лечението си при зараза с коронавирус

Йордан Камджалов: Не можем да сме публика в рушенето на България

Дора Янкова: Да бъдем стожер на консолидацията!

Йохана Даймел за новите записи с Божков: “Това не се прави!“

Диляна Грозданова: Политиците опростачиха журналистиката

Алексей Макаркин: С нулирането на мандатите на Путин европейският вариант е отхвърлен

Александър Кашъмов: Прави се опит за путинизация на българското общество

Адв. Юруков: Цялостната политика е да бъдат отказвани хората да съдят НАП

Лаура Кьовеши: Целта ми е европейската прокуратура да е готова до края на годината

24.7.2020 г. 09:30

В специално интервю за „Хоризонт“ главният прокурор на ЕС Лаура Кьовеши заяви, че е възможно да бъдат преразглеждани вече затворени дела по случаи със злоупотреба с европейски средства.

Кьовеши уточни, че европейската прокуратура ще може да бъде сезирана от граждани, частни фирми и институции и подчертава, че нейна цел остава прокуратурата да заработи до края на тази година.

Госпожо Кьовеши, да започнем с основния въпрос - може ли да очакваме европейската прокуратура наистина да заработи през ноември, както беше предвидено?

Когато говорим за старт на европейската прокуратура, трябва да имаме предвид три основни проблема. Първият е свързан с назначаването на европейските прокурори. Те ще съставляват колегиума на европейската прокуратура, който пък трябва да приеме ключови документи като вътрешни процедурни правила и да взема ключови решения като, например, за политиката на европейската прокуратура. Така че без колегиума не можем да започнем. Европейските прокурори трябваше да бъдат назначени през декември миналата година, но Малта не предложи достатъчно избираеми кандидати. Решение обаче бе намерено при германското председателство и се надявам, че те ще бъдат назначени скоро. Вторият въпрос се отнася до европейските делегирани прокурори. Те ще работят върху по случаите в участващите в прокуратурата страни членки и е ясно, че не можем да започнем без тях. Страните членки трябва да предложат кандидати, които колегиумът да назначи. Надявам се да приключим споразуменията с всяка страна членка за броя на европейските делегирани прокурори през юли, така че те да могат да изберат подходящия брой кандидати възможно най-бързо. В този смисъл разбирам, че участващите страни членки са на различно ниво на подготовка, но моята цел остава европейската прокуратура да е готова до края на тази година. Третият въпрос, разбира се, е свързан с бюджета, защото без необходимите парични и човешки ресурси не можем да започнем, а все още сме в процес на преговори.

Дали предвидените средства в европейския бюджет за следващите 7 години ще бъдат достатъчни за тази цел?

Когато говорим за бюджета на европейската прокуратура, първоначално бе предвидено да ни бъдат отпуснати 13.2 млн. евро за 2021-ва година. След това информирах Комисията и Европейския парламент, че този бюджет очевидно е занижен. Тогава Комисията се съгласи да предложи 37.7 млн. евро. Представете си, че са ви подготвили дълго и трудно пътуване на мисия от огромно значение, дали са ви ключовете от колата и изведнъж откривате, че тя няма двигател и колела. Вие посочвате този проблем и ви осигуряват мотор и три колела. Изглежда страхотно, можете да кажете че вашият потенциал за мобилност е утроен. Но това означава ли, че можете да изпълните мисията си? Използвам този пример, за да покажа, че имаме нужда от още подобрения за 2021-ва година и по-нататък. Освен това все още ни липсва персонал в централния офис, което смятам за нещо основно. Така че за да осигури истинска добавена стойност в сложните трансгранични разследвания, европейската прокуратура ще се нуждае от свой аналитичен капацитет. Затова в момента преговаряме, за да извоюваме по-голям персонал на централно ниво тук, в Люксембург.

Преди повече от месец главният прокурор Иван Гешев съобщи, че е провел разговор с вас за разширяване на компетентността на европейската прокуратура. Ще кажете ли повече?

Мога да потвърдя, че проведох разговор онлайн с главния прокурор на България. Разговаряхме за старта на европейската прокуратура и свързаните с това проблеми, по-точно европейските делегирани прокурори. Но в този момент всичко е конфиденциално и не мога да оповестя никакви подробности. Надявам се накрая да постигнем споразумение, след като приключим консултациите с всички страни членки. Това беше първата стъпка - срещнахме се, обсъдихме различни въпроси, но не мога да съобщя нещо, което не е окончателно. Важно е обаче да се каже, че според началните оценки, европейската прокуратура трябваше да започне с 32-ма делегирани прокурори. Аз обаче казах, че не е възможно тя да стартира, ако нямаме повече делегирани европейски прокурори. Сега имаме пари за 140 европейски делегирани прокурори в 22 страни членки. Това означава, че минимумът, който се дава от регламента, е по двама делегирани прокурори за всяка участваща страна членка.

Смятате ли, че механизмът за сътрудничество и проверка изигра предвидената си роля за България и Румъния?

Не мога да коментирам за България, защото не знам подробности. Мога обаче да кажа, че за Румъния беше полезен инструмент за реформа в правосъдната система, за приемането на ново законодателство, както и за постигането на повече ефективност в борбата срещу корупцията. Не мога да коментирам за България, защото нямам достъп до официалните документи.

Главният прокурор Гешев обаче е заявявал много пъти, че прилага в България модела, който вие прилагате в Румъния. Съгласна ли сте?

Не съм чула това изявление, не съм наясно какво точно е казал и затова е много трудно да коментирам в този момент.

Но сигурно сте наясно с протестите в България с искане за неговата оставка, както и тази на премиера и на правителството. Част от тях са именно във връзка с корупцията и злоупотреби с европейски фондове. 

Това са граждански движения и по принцип не коментирам никакви събития, които не са директно свързани с моята позиция. 

Дали приключени дела за злоупотреба с еврофондовете могат да бъдат отворени отново? В България такъв пример е делото по програмата САПАРД. 

Европейската прокуратура е прокурорски офис. По принцип, всеки прокурорски офис може отново да отвори дело, което е било затворено от друг. След като обаче едно разследване е приключило, ако има нови факти и ситуация, обикновено прокуратурата може да го възобнови. Така е с европейската прокуратура - дори и да е приключила някакво разследване, тя може да го възобнови.

Бихте ли казали повече за механизма, по който европейската прокуратура ще може да преразглежда вече приключени дела?

Много е трудно това да се коментира за европейската прокуратура, защото ние ще работим с 22 различни страни членки. Това означава 22 различни криминални съдилища и 22 различни криминални процедури. Например в страната, която познавам най-добре - Румъния, ако прокурорът затвори дадено дело, този, който е заинтересован от този случай, може да изпрати оплакване до съда. Съдът трябва да реши дали делото да бъде възобновено и ако реши, че не може, решението е окончателно. След това всичко зависи от случая, новите факти, дали са се появили още замесени или нови престъпления, свързани с него, така че е много трудно да се коментира. Важно е да се каже, че нашата дейност ще се базира върху регулации и във всяка страна-членка европейският делегиран прокурор трябва да взема предвид националното законодателство. Така че ще видим къде ще бъде възможно да се отворят отново дела и къде не на базата на вътрешното законодателство.

Може ли хора, които не са в законодателната сфера, т.е., обикновени граждани, да ви сезират за повторно отваряне на дела?

Ние имаме задължителна юрисдикция. Това означава, че винаги, когато имаме важна следа и солидна информация, то трябва да започнем разследване. Как да очакваме това да стане на практика? Има основно две възможности. Първо граждани, частни фирми, обществена администрация, всяка институция може да изпраща информация чрез обичайните канали - към местната полиция или който и да било прокурор. Ако обаче се окаже, че случаят попада в правомощията на европейската прокуратура, те имат правното задължение да ни го изпратят без никаква отсрочка. Втората възможност е всеки - било гражданин, било частна фирма или институция да изпрати информация директно до европейската прокуратура - или до нея в Люксембург, или до делегирания европейски прокурор.

В момента в България е в ход разследване по случай, известен като „къщи за тъщи“, свързан със злоупотреба по програмите за развитие на селските райони. Имате ли поглед върху него?

Нямам достъп до тази информация и затова ще мога да коментирам чак когато европейската прокуратура заработи и получим делата от България. Сега във всички страни членки разследванията са конфиденциални и затова не мога да кажа нищо.

Какво бихте искали да кажете на колегите си от страните членки и на европейските институции?

На колегите си от страните членки бих искала да кажа, че трябва да си вършат работата, да бъдат независими и смели и се надявам да работим заедно, с част от тях - в европейската прокуратура. Надявам се, че в крайна сметка ще разрешим всички проблеми, свързани с престъпността в нашите страни членки или поне да осигурим по-добра превенция и разследване. Колкото до европейските институции, убедена съм, че те са много заети с това, което трябва да свършат. Всички послания, които имах да отправя към Европарламента, вече съм ги отправила в комисията по граждански свободи и бюджетен контрол и в момента нямам нещо специално, което да искам да им кажа.  /БНР

Коментари