Нигяр Джафер: Закъснява се с ясна информационна кампания за ваксинирането

Заев: Договорът ще бъде закон, ще преследвам омразата, “Дълбоката държава” е в опозицията

Асием Ел Дифрауи: Трябва да внимаваме с поколението „смартфон джихадисти“

Гералд Кнаус: Целият регион ще пострада, ако Северна Македония бъде блокирана към ЕС

Чуждо влияние засилва скептицизма на Балканите спрямо Запада

Глупави, неграмотни, крадливи хора с лошо ДНК управлявали здравната система у нас

Красимир Гаджоков: България отказва да се поучи от световния опит с Covid-19

Проф. Николай Петров: Имаме 1200 анестезиолози, необходими са двойно повече

Ген.-майор Димитър Петров: Закупуване на нови Ф-16 трябва да се обмисли добре

Красен Станчев: Правилната стъпка в кризата беше държавата да освободи хората от данъци

Евгений Дайнов: Протестът променя конфигурацията на властта и на обществените настроения

Кристалина Георгиева: Правителствата да подкрепят своите граждани

Стоичков: Идва Конгрес на БФС, а не съм чул нито една платформа

Икономическият интерес ли диктува политическите решения в ЕС

Моника Антонова: Не пасивните зрители, а активните граждани пишат сценария

Диляна Грозданова: Политиците опростачиха журналистиката

10.7.2020 г. 08:50

Журналистите трябва да задават въпроси и да настояват да получат отговори. Никой не може да ни каже какво трябва да питаме. Истинският журналисти не лепи етикети, защото те те освобождават от фактите. Ако няма кой да изброява фактите, хората няма откъде да ги знаят, а властта ще продължи да лъже на едро.

Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС легендарният телевизионен журналист Диляна Грозданова, който в началото на прехода беше водеща на най-гледаните публицистични предавания по БНТ.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Диляна Грозданова.

БГНЕС: Г-жо Грозданова, какво е предизвикателството да бъдеш журналист във време на промяна? От пълен контрол, какъвто съществуваше преди 10 ноември, до свободата след това. Какво беше усещането ви?

Диляна Грозданова: На опиянение. Тогава беше лесно, сега мисля, че е трудно. Тогава така се бяхме зарадвали, че сме свободни. Нещо доста наивно, бих казала. Цитирахме постоянно какво е свободата на словото, какво обществото трябва да знае и никой не смееше нищо да ни каже. Ама шеф на телевизия, ама главен редактор, ама някакъв си министър-председател – не може на нас да ни се казва. Вдигахме стачки и беше много хубаво. Хубаво време за журналистиката беше тогава.

БГНЕС: Кога журналистиката започна да отстъпва, да губи на терена и все повече да зависи от икономически и политически интереси?

Диляна Грозданова: Точният момент ми е трудно да го кажа, но сега, в последните години, става все по-зле и по-зле. Първо – имаше някаква нездрава влюбеност в главния секретар на МВР Бойко Борисов. Ходеха цели рояци журналистки и го гледаха влюбено, което не трябва да става с журналистиката. После нещата се задълбочиха и в момента са много тъжни. Аз обаче искам да кажа нещо хубаво, за да не говоря само лоши неща. Има един вид журналисти, малко, но все пак ги има, които с удоволствие слушам, гледам и чета. Пак повтарям, че те са малко, но настояват и задават въпроси. В момента като че ли това е доста смело, като виждам какво се случва. Случва се така, че голямата част от журналистите са обиждани, унижавани, определяни като мисирки, а те се смеят. Някак си го приемат това унижение. Това обаче унижава и този, който го прави, защото процесът е взаимен, но изглежда никой не го осъзнава.
После започват да се лепят етикети – този е лош, другият е добър. Изглежда им казват или може би вече те си знаят. Еди кой си е олигарх, еди кой си – престъпник. Забравя се, че всеки е невинен до доказване на противното. Забравя се, че лепенето не етикети е най-долният вид на пропагандата. Освобождава те от фактите – не ти трябва да гледаш факти, да ги излагаш, да говориш с факти. Не ти трябва и да ги анализираш. Лепваш, че някой е такъв или такъв, и той остава с този етикет.

БГНЕС: По ваше време журналистиката беше част от елита на нацията. Това беше елитарна професия. Каква е нашата вина за това, че всичко се опростачи?

Диляна Грозданова: На първо място са политиците, защото те са пример. Когато някой ти говори просташки, държи се просташки и не спазва никакви правила, останалите хора си казват: „Аз ли съм най-глупавият, да спазвам някакви закони и правила?”. Не, всеки се е окопал в собствената си далавера. На мен ми се струва, че и на хората им харесва това. Всеки си заслужава управниците.
Ако няма кой да изброява фактите, да ги казва на хората, те откъде да ги знаят? Властта в момента лъже на едро. Това е лъжа, след лъжа, след лъжа. Понеже ни затрупва с разни приказки или с някоя поговорка, журналистите трябва да са тези, които да питат. Някак си не се задават неудобни въпроси и не се настоява за отговор.

БГНЕС: Кой е въпросът, който вие бихте задала днес?
Диляна Грозданова: Зависи на кого.

БГНЕС: На тези, които имат власт.
Диляна Грозданова: Да вземем за пример събитията от тези дни. Г-н Ахмед Доган, който е олигарх, но не се чува това, е заградил плажа и не може да се стигне до него. Плажът е собственост на държавата и е право на всеки един от нас да отиде до него. Защо, бе, господа, толкова години става въпрос за този плаж „Росенец“ и за Доган, защо не се прави нищо? Сега трябва да ми се обяснява кой от НСО бил там. Хубаво, нека да се види кой така се държи и кой му разрешава, но трябва да се знаят и спазват законите. Общината трябва моментално да накара г-н Доган и всичките около него да направят възможно достигането на плажа.
Бих попитала г-н Иван Гешев не се ли сеща, че всички сме невинни до доказване на противното. Не му ли идва това на ум? Той не може да се изживява едновременно като някакъв доморасъл Ленин, като старшина, като прокурор, като главен прокурор и като главен съдия. Не е възможно това в едно правово общество.

БГНЕС: В условията на пандемия световните медии са изправени пред сериозни проблеми – Би Би Си и Франс прес се преструктурират, съкращават служители. Как в тези условия българските медии могат да оцелеят в тази ситуация, също така да запазят мисията си на коректив, но и да се запазят свободни?
Диляна Горзданова: Като искат да са свободни и да са коректив. Трябва да го поискаш, да настояваш за това твое право. Човечеството е изкарало много пандемии – и холерни, и чумни, но е оцеляло. Това ще премине. Не трябва да се примиряваме, че някой може да ни казва какво е добре да питаме и какво не трябва да питаме. Или може да ни отмине и да не ни обърне никакво внимание.

БГНЕС: Трябва ли медиите за получават финансова помощ от държавата, но в същото време да запазят своята независимост?
Диляна Грозданова: Не. Или има държавни медии. БНТ и БНР са държавни, защото се издържат от бюджета. Наричаме ги обществени медии, но трябваше по друг начин да се финансират, но не стана това, което мислехме едно време. А другите, които уж са частни, се издържат чрез държавните обществени поръчки. Всъщност не знам от какво се издържат някои печатни медии. Като всичките медии на г-н Делян Пеевски. Те са на загуба. Ако отворите някои от печатните медии, ще видите какви реклами има. Община еди коя си дава следната поръчка, еди кое си министерство прави еди какво си. Всичко това са пари и по този начин журналистите стават мекички и удобнички като гуменки.

БГНЕС: Имат ли бъдеще идеологизираните медии? Например, в САЩ „Ню Йорк Таймс“ подкрепя демократите, а „Вашингтон пост“ – републиканците, а при нас…
Диляна Грозданова: …при нас всички са за властта (смях), при нас няма нещо различно, а ако има нещо различно, никой не му обръща внимание, или пък се взимат наказателни мерки срещу него. В Америка от край време, ходила съм там, включително в редакцията на „Ню Йорк Таймс”, там открито казват на своите читатели: ние подкрепяме демократите. Идват избори и казват ние ще подкрепяме еди кой си кандидат. „Фокс нюз“ подкрепят Доналд Тръмп. Но го казват открито. При тях рекламата е разделена от журналистическото съдържание. Поне така трябва да бъде и така беше. Сега вече виждаме, че Доналд Тръмп не е доволен от някои медии, а това означава, че те не са му удобни.

БГНЕС: Защо на българския пазар вече нямаме чуждестранни кореспонденти на големи медии?
Диляна Грозданов: Е това вече е тъжно. Не сме им интересни никак. Оставили са ни да си тънем в блатото. Ние успешно го правим. Изглежда сме удобни като нещо, което слуша началниците. Някакво малко парченце от Балканите и нищо не става. По-рано, когато имаше демонстрации, имаше чужди кореспонденти. Дори кореспондентката на Си Ен Ен Кристиан Аманпур беше дошла у нас да отразява какво се случва. В САЩ са ме питали „Какво се случва у вас, как така стана, че искахте свобода, но отново си избрахте БСП на власт?“. Тогава ги интересуваше какво се случва, сега защо да пращат кореспонденти. Бойко Борисов всичко ще им каже като отиде там. Говори на немски, обръща се към Меркел с лиебе фрау…

БГНЕС: Какво е вашето послание и какво бихте посъветвали днешните журналисти и тези, които искат да се захванат с журналистика? За съжаление, тази професия все повече девалвира.
Диляна Грозданова: Уви, а тя е много хубава професия. Човек трябва да има критичен поглед. Това е много важно за журналиста. Да не приема всичко за чиста монета, което му бива съобщавано от властимащите, а да се пита дали е така? И да иска да задава неудобни въпроси и да настоява, пак подчертавам, да настоява за отговори. А не да си казва сега един скандал, утре втори, пък трети… ние забравихме колко скандала има. Иначе журналистиката е много хубава професия. На мен ми липсва. /БГНЕС

Коментари