Заев: Договорът ще бъде закон, ще преследвам омразата, “Дълбоката държава” е в опозицията

Асием Ел Дифрауи: Трябва да внимаваме с поколението „смартфон джихадисти“

Гералд Кнаус: Целият регион ще пострада, ако Северна Македония бъде блокирана към ЕС

Чуждо влияние засилва скептицизма на Балканите спрямо Запада

Глупави, неграмотни, крадливи хора с лошо ДНК управлявали здравната система у нас

Красимир Гаджоков: България отказва да се поучи от световния опит с Covid-19

Проф. Николай Петров: Имаме 1200 анестезиолози, необходими са двойно повече

Ген.-майор Димитър Петров: Закупуване на нови Ф-16 трябва да се обмисли добре

Красен Станчев: Правилната стъпка в кризата беше държавата да освободи хората от данъци

Евгений Дайнов: Протестът променя конфигурацията на властта и на обществените настроения

Кристалина Георгиева: Правителствата да подкрепят своите граждани

Стоичков: Идва Конгрес на БФС, а не съм чул нито една платформа

Икономическият интерес ли диктува политическите решения в ЕС

Моника Антонова: Не пасивните зрители, а активните граждани пишат сценария

Александър Класковски: Кремъл обмисля смяна на Лукашенко

Алексей Макаркин: С нулирането на мандатите на Путин европейският вариант е отхвърлен

4.7.2020 г. 15:56

Зануляване“ - това е популярното название за промените в руската конституция, които от днес вече са в сила. Конституционните промени са повече от 200 и са свързани със суверенитета и териториалната цялост на страната, историческата памет, водещата роля на руския език, спазването на социалните ангажименти от страна на държавата, грижата за децата, защитата на традиционните семейни ценности и т.н. Може би най-съществената поправка дава право на Владимир Путин да се кандидатира за президент още два пъти след изтичането на настоящия му мандат през 2024 г. и теоретично да остане на власт до 2036-та, когато би бил на 84 години. Коментарът е на политическия анализатор Алексей Макаркин пред Ангел Григоров:

Успя ли президентът Путин да постигне целите, които си беше поставил с организирането на общонационалното гласуване?

"Да, мисля, че постигна това, което искаше. Задачата беше съществено да се надмине резултатът от референдума за конституцията, който беше произведен при Борис Елцин през декември 1993 г. Резултатът е надминат с няколко десетки милиона гласа. Втората задача беше да се постигне резултат, съпоставим с резултата на президентските избори през 2018 г. Там резултатът също е много близък. Даже се получи малко повече.

Що се отнася до процедурите, които бяха доста необичайни за нашата избирателна практика, то за повечето руснаци този въпрос не е от значение".

Можем ли да кажем, че резултатът от гласуването доказва, че повечето руснаци продължават да вярват на Владимир Путин и да го подкрепят?

"Мисля, че всички социологически проучвания показват, че мнозинството го подкрепя. Друг е въпросът, че трябва да гледаме не само числата, но и какво означават тези числа. Т.е. засили се усещането за безалтернативност. Да, има претенции, икономиката е зле, разочаровани сме. Но кой, ако не той? Ако дойде някой друг може да настъпи смут, хаос. Така разсъждават много възрастни хора. Бабите казват добре, че поне ни плащат пенсиите. Става дума за много занижени очаквания.

И още един важен момент. Не стига че беше забранено да се агитира против конституцията по телевизията, но и опозицията се оказа разединена. Една част от опозиционерите призоваваше да се гласува против, друга - да се блокира гласуването. В резултат на това така и не се стигна до някаква приемлива обща позиция, която да се наложи в публичното пространство". 

Защо поправката за нулирането на мандатите на Путин отсъстваше от агитационните клипове и не се обсъждаше в ефира на държавните медии?

"Направени бяха много социологически проучвания. Видя се, чe мнозинството подкрепя поправките, свързани с пенсионното осигуряване, с минималната работна заплата или с уважението към военните ветерани. Що се отнася до поправката за нулирането, то проучването на „Левада Център“ показа, че разногласията тук са много по-големи. Както и че част от хората, които бяха готови да гласуват като цяло за поправките, защото много от тях им харесват, се отнасят към нулирането много по-предпазливо. Не само опозицията, но и част от привържениците на властта. Поправката за нулирането раздели хората. Затова е разбираемо, че вниманието беше насочено не към нея, а към по-печеливши инициативи".

Не е ли това най-важната от всички поправки в Конституцията?

"Поправката за нулирането е най-важната при това гласуване, защото тя предвижда възможността действащият президент да се кандидатира още два пъти, а това е много сериозна промяна. Не само в законодателството, но и в подхода към формирането на властта, който беше записан в Конституцията от 1993 г. Смисълът на тази Конституция беше сменяемостта на властта. Тогава Русия много искаше да прилича на Европа, на Запада, а там навсякъде има ограничения.

Сега европейският вариант е признат за нецелесъобразен. Мисля, че включително и заради това, че през 93-та година си въобразявахме, че ще заприличаме на Европа и тя ще ни приеме. Отказахме се от комунизма, от старите символи, анатемосахме Ленин. Надявахме се, че в замяна на това Европа ще запази нашите исторически сфери на влияние в Украйна, Беларус, Грузия, в други страни. Ще признае някои наши стратегически, исторически, жизнени, изконни интереси. Стана ясно, че никой нищо не признава. Настъпи много голямо разочарование и съответно Русия загърби Европа.

Бих казал, че поправката за нулирането и още една важна поправка - че руската конституция има приоритет над международните задължения на Русия показва, че това вече е страна с други геополитически интереси, различни от тези през 1993 г.".

Защо Владимир Путин реши да си гарантира възможността за още два президентски мандата 4 години преди да изтече настоящият му?

"Според предишния вариант на конституцията президентът трябваше да си тръгне през 2024 г. През януари не се говореше за никакво нулиране. Ставаше дума за това как да се създаде конструкция, която би позволила първо, предаването на властта и второ, статута на действащия президент след неговата оставка. Обсъждаха се различни варианти - че може да оглави Държавния съвет или Съвета за сигурност. Тогава правомощията на президента ту се орязваха, ту се разширяваха. След това, доколкото разбирам, е надделял съвсем друг подход.

Колкото повече наближава 2024 г., толкова повече представителите на елита ще се замислят кой ще дойде. Съответно възможностите на действащия президент обективно ще намаляват. Затова очевидно той е решил да си запази контрола и възможността да постъпи така, както пожелае през 24-та година. Може да се кандидатира, може и да си постави наследник. Неговият политически стил е да си оставя отворени максимално много различни варианти. Да бъде колкото се може по-малко ограничен от някакви строги правила. Да действа, изхождайки от обстановката и от представата си за оптимално решение. По принцип поправката за нулирането напълно съответства на този подход".

Възможно ли е Владимир Путин да се опасява, че ако се оттегли, може да се разруши държавността, която е изграждал в продължение на 20 години?

"Мисля, че се опасява, че разрушаването може да дойде отвън. За него е много важна темата за външната намеса. От негова гледна точка митингите в Москва, излизането на опозицията на булевард „Сахаров“ - всичко това е интрига на Запада. Зад всичко това стои Америка, може би не персонално президентът Доналд Тръмп, но Америка като цяло. За него и Украйна, свалянето на Янукович, Майдана - това е чист заговор и преврат, измислен и планиран на Запад. Той се възприема като защитник на суверенитета на Русия от външния враг.

Този подход беше формиран в Съветския съюз. Нашият манталитет е съветски. Може да се промени законодателството, формата на собствеността, формата на държавното управление, но манталитетът си остава. В съветските учебници пишеше нещо важно, което е останало в главите на руснаците от съветско време. Това, че винаги всички са ни нападали, че всички са искали да ни превземат".

Коментари