Нигяр Джафер: Закъснява се с ясна информационна кампания за ваксинирането

Заев: Договорът ще бъде закон, ще преследвам омразата, “Дълбоката държава” е в опозицията

Асием Ел Дифрауи: Трябва да внимаваме с поколението „смартфон джихадисти“

Гералд Кнаус: Целият регион ще пострада, ако Северна Македония бъде блокирана към ЕС

Чуждо влияние засилва скептицизма на Балканите спрямо Запада

Глупави, неграмотни, крадливи хора с лошо ДНК управлявали здравната система у нас

Красимир Гаджоков: България отказва да се поучи от световния опит с Covid-19

Проф. Николай Петров: Имаме 1200 анестезиолози, необходими са двойно повече

Ген.-майор Димитър Петров: Закупуване на нови Ф-16 трябва да се обмисли добре

Красен Станчев: Правилната стъпка в кризата беше държавата да освободи хората от данъци

Евгений Дайнов: Протестът променя конфигурацията на властта и на обществените настроения

Кристалина Георгиева: Правителствата да подкрепят своите граждани

Стоичков: Идва Конгрес на БФС, а не съм чул нито една платформа

Икономическият интерес ли диктува политическите решения в ЕС

Моника Антонова: Не пасивните зрители, а активните граждани пишат сценария

"Нощем чувах хората да плачат": румънец разказва какво е преживял в "Тьониес"

26.6.2020 г. 08:59

Крясъци, ругатни, жестоки началници, извънреден труд без заплащане: бивш работник в кланиците "Тьонис" разказва пред "Дойче веле" за условията на труд в най-голямото месопреработвателно предприятие в Германия.

В многобройните публикации за условията на труд в германската месопреработвателна промишленост неизменно се твърди, че по правило извънредният труд не се заплаща. Така ли е? Колко продължаваше Вашият работен ден?

- Две години работих в кланиците "Тьониес". Рядко приключвахме след договорените осем часа. В повечето случаи работехме по 12-13 часа. Вписвахме допълнително отработените часове, но накрая това не се отразяваше във фишовете за заплатата.

А какви бяха условията на труд?

- Беше много студено и влажно, лентите на конвейера се движеха много бързо. В общото ни жилище нощем чувах колегите да плачат - от силните болки и подутите ръце. Но се окуражавахме взаимно. Казвахме си: дръж се.

Един мой приятел постоянно ме молеше да го взема с мен - искаше непременно да работи в Германия. Казах му да си събере пари, за да може при нужда да си плати билета за връщане. Това се оказа много добър съвет, защото само след един ден в "Тьонис" той не издържа и се върна обратно в Румъния.

Имаше ли в предприятието редовни проверки?

- Когато имаше проверка, забавяха скоростта на конвейера и работата ни ставаше по-лека. Но се знаеше предварително кога ще има проверка. Защо не ги правеха изненадващо? Само в такъв случай контрольорите биха могли да видят какво е истинското положение.

А подготвяха ли ви по някакъв начин за тези проверки?

- Подсказваха ни да не си отваряме устата. Под мотото: "Като дойде проверката, казвайте, че не говорите немски".

Имаше ли някакъв натиск от страна на фирмата?

- Да. Особено зле ставаше, когато се разболявахме - шефовете ни крещяха да не си и помисляме да им носим болнични листове. Точно след един такъв случай напуснах. Бях се простудил тежко, което често се случваше, тъй като работехме все на студено. Развикаха ми се и тогава си казах: стига толкова, махам се.

Вашите преки началници германци ли бяха или източноевропейци?

- Големият шеф беше германец, но прекият началник на конвейера беше румънец. Трябваше да превежда, тъй като повечето работници не говореха немски. Всички преки началници имаха за задача да се грижат за това работниците да не отсъстват по болест.

А какви бяха условията в жилищата, в които бяхте настанени?

- Някои от жилищата, в които съм живял, бяха много чисти, но имаше и изключения. И винаги беше много тясно - били сме по 10,12 или дори 14 души в едно жилище. Месечният наем беше 200 евро на човек. Сградите принадлежаха на фирмите-подизпълнители. Един румънски подизпълнител например беше купил цялата сграда и даваше жилищата под наем на работниците. Но не е човешко да натикаш толкова много хора в едно жилище.

Според Вас, подизпълнителите ли са основният проблем?

- Да. Мой приятел е назначен в германска фирма и няма никакви проблеми. Не се страхува, когато отива на работа. Никой не го ругае, никой не го обижда.

Поддържате ли връзка с Ваши бивши колеги, които още работят за "Тьониес"?

- Да, с двама колеги, които сега са под карантина. Казват, че им носят достатъчно храна и вода. Но са много уплашени и обезпокоени, защото изобщо не знаят какво ги чака оттук нататък.

Самоличността на румънския работник е известна на ДВ, но той не желае името му да бъде споменавано. Междувременно е започнал работа в друго германско предприятие, където се чувства много добре.

Коментари