Томислав Дончев: Не мисля, че Красимир Живков ще остане на поста си

Проф. Николай Джагаров: Нинова е политически ренегат и няма да бъде избрана за председател на БСП

Георги Стоев: Можехме да рестартираме икономиката с по-нисък ДДС за всички

Нина Ставрева: Ръководството на БСП е в самоизолация

Манфред Вебер: България ще може да се възползва от Фонда за възстановяване

Проф. Захари Захариев: Корнелия Нинова не трябва да се кандидатира за лидер на БСП

Проф. Стоян Маринов: Българските туристи не могат да спасят сезона

Оттук нататък в образованието ще има комбинация online и offline

Апелативният съд във Варна се връща към обичайния си ритъм, но с повишени хигиенни изисквания

Проф. Мира Кожухарова: Неоправдано е да очакваме, че Covid-19 просто ще изчезне

Проф. Гайдарски: Защо не беше използван общият пандемичен план от 2006-а

Д-р Георги Тодоров: Епидемия у нас няма!

Д-р Е. Караславова: Мерките не бива да се разхлабват, това е омагьосан кръг

Липсата на организация за скрининг на пациентите е причина за заразяването на лекари

Михаил Балабанов: Държавата в младежта и спорта е сведена до разпределител на ресурси на особен прин

Безработица и протести, ако Европа не намери общ отговор за коронакризата

25.4.2020 г. 16:29

Когато през 2014 година в Съединените щати 11 души се заразяват с ебола, а двама умират, Доналд Тръмп, още тогава много активен в Туитър, поиска оставката на президента Барак Обама, защото очевидно не се бил справил със ситуацията. На фона на днешната епидемиологична криза отвъд океана, този спомен предизвиква най-малкото саркастична усмивка.

Смесени чувства предизвикват днес и протестите в няколко щата срещу наложените ограничения заради коронавируса. На плакатите на демонстрантите четем: „Довери се на Бог за безопасността си, не на човека“ и „Жертвай слабите, отвори икономиката“.

Президентът Тръмп, който си пожела инжекция дезинфектант, подкрепя демонстрациите. И това се обяснява донякъде с факта, че Covid-19 помете главния му коз за предстоящите наесен избори - ръста на икономиката и препитанието на над 20 процента от работоспособните американци.

Решението за премахването на ограниченията в отделните щати ще бъде на губернаторите им, но Тръмп им предостави тристепенен план и изрази надежда на много места той да започне да се изпълнява още този месец.

Социологически проучвания сочат, че по-голямата част от обществото в Съединените щати подкрепя противоепидемичните мерки, но не можем да отдадем недоволството само на Тръмп и на конспиративните теории и политическия консерватизъм.

Безработните в Съединените щати се увеличиха с 26 милиона през последните 5 седмици и процентът им от работната сила не е бил по-висок от 1934 година. С достъпа до увеличените помощи има проблеми, а отделените средства могат да се окажат недостатъчни, в зависимост от продължителността на карантината.

В по-бедни страни пък вече започват демонстрации, пряко насочени срещу недостатъчната, според недоволните, икономическа защита, предоставяна от правителствата в рамките на извънредното положение.

Кой страх ще надделее - от заразата или от глада? И каква е опасността от социално недоволство в Европа, чиито лидери трудно успяват да преодолеят старите си фискални спорове, дори в условията на пандемия? За това Константин Мравов от БНР разговаря с икономиста Атанас Пеканов от Австрийския институт за икономически изследвания, и докторант и преподавател във Виенския икономически университет.

- Началото на глобалното извънредно положение Ви завари в Харвард. Тогава в САЩ карантина нямаше, а предупрежденията се игнорираха на най-високо ниво. Към момента карантина има, но има и протести на несългасните, парадоксално подкрепяни от самия президент. Не говорим за многобройни демонстрации, но все пак има ли икономически предпоставки част от обществото в най-голямата световна икономика да игнорира заплахата от коронавируса или по-скоро говорим за проявления на актуалните политически борби в изборна година?

- Смятам, че е по-скоро второто, за съжаление. Много хора се чудехме кога ще има по-истински мерки и кога всичко ще се вземе насериозно.

Рестриктивните мерки в началото помагат за това по-бързо да се преодолее и икономическата криза, която ще произходи от това. Ако те се взимат рано, както някои европейски страни направиха, това намалява и икономическите щети.

Разбира се, обикновените хора невинаги го разбират, тъй като тук говорим за цялостния аспект, гледайки напред в бъдещето. Докато хората естествено се притесняват за тяхната работа днес. И затова от една гледна точка протестите, които ги има в Щатите, са изключително политически и доста ограничени, с доста малко хора. Но някои от тях може би го правят от притеснения за текущата ситуация. Хората протестират, донякъде мотивирани от нагласата, че някой нещо им отнема. Но всъщност рестриктивните мерки в момента спасяват ситуацията, за да не стане по-зле.

- От друга страна нивата на безработица наистина са рекордни. Епидемията унищожи някои от големите козове на президента Доналд Тръмп - именно ниската безработица и растежа. Направи ли икономическата политика на Тръмп, основана на намаляване на данъчната тежест и регулациите, страната му по-уязвима в тези безпрецедентни кризисни условия?

- Според мен много хора, преди две години, когато бяха направени споменатите данъчни реформи, ги оцениха като грешни, тъй като в момента, когато си на върха на конюнктурата или ситуацията е добра и бизнес цикъла е в бума си, няма нужда от допълнителни облекчения. Те са нужни във времена на криза и когато хората и бизнеса имат нужда от подкрепа. В този смисъл бе грешно това, което (Тръмп) направи преди две години.

Сега, разбира се, беше приет най-големият фискален пакет в историята на Щатите, което е добра първа стъпка. Но е от значение колко дълго ще продължи кризата и дали той ще бъде достатъчен.

Някои от спецификите на структурата на американската икономика водят до сегашната ситуация - например, исторически невиждани числа на безработицата. Тъй като в Европа ние имаме програми за субсидирана заетост, чрез които в момента се опитваме и се запазват в много страни много работни места, в Щатите такава програма не беше приета, само помощите за безработица бяха удължени и относително повишени за някои групи. И всички, които са изправени пред съкращения, ги правят, тъй като няма опция за субсидирана заетост.

- Ще проработи ли този толкова американски отговор - възможно най-бързото връщане към business as usual и по-ниски регулации за бизнеса?

- Не е много ясно дали падането на тези ограничения в някои щати ще даде веднага резултат, в смисъл на подобряване на икономическата ситуация, тъй като много хора няма да започнат да ходят по ресторанти и фризьора си веднага. Т.е. не е много ясно дали падането на ограниченията ще доведе до голям бум и завръщане към нормалното, както някои хора се опитват да кажат.

Доларът като резервна валута позволява на Федералният резерв да даде толкова много помощ на икономиката, колкото е нужно. В този смисъл Щатите са в една уникална позиция, по-добра от повечето страни по света. Америка има оръжието да се справи с тази криза, има инструментите, които са нужни, без значение колко дълбока тя става. Но негативните ефекти, ако инструментите не се ползват по правилен и оптимален начин, ще бъдат там.

- В по-бедни места като руския Кавказ, Нигер, Тунис, Венецуела, а под някаква форма и в България, започнаха протести заради недостатъчната икономическа защита, която правителствата могат да осигурят на отделния граждани. Възможно ли е такова недоволство да обхване по-богатата Европа и защо?

- Ние имаме нужда от голям отговор. Ако нямаме общ европейски отговор на ситуацията под една или друга форма, няма значение как го наричаме – еврооблигации, нови инструменти, нов бюджет, нивата на безработица ще започнат неминуемо да се вдигат навсякъде.

В по-бедните райони това се случва по-бързо, защото имат по-ниски протекции. По-лесно е да освободиш някого, а структурата на икономиката е такава, че по-бързо се случват и предават такива шокове. Но в Западна Европа това също ще се случи, ако няма достатъчен фискален отговор.

Преди 10 години протестите срещу, да кажем банките, не започнаха веднага след световната финансова криза. А започнаха, след като отговорът спрямо нея не беше достатъчен. Много хора сметнаха за нечестно да кажем, че имаше достатъчно средства, отделени за спасяване на банките, което беше важно тогава, но недостатъчно за спасяване на обикновените хора и домакинства.

Същото нещо може да се случи и тук. Затова правителствата трябва да мислят как да подсигурят гражданите да са максимално осигурени в текущата ситуация.

До момента се търсеше подход, при който всеки се оправяше сам, което в дългосрочен план не е устойчиво. Ще има нужда се предостави повече помощ в тези региони, които са най-пострадали.

Европа винаги се е формирала по време на кризи и тази криза няма да е по-различна. Трябва да видим дали европейските лидери са готови да жертват някои то своите табута, да минат отвъд тях.

- Говорим за това, че кризата демонстрира структурни проблеми в икономиката, но възможно ли е властите да използват положението за да вкопаят допълнително съществуващият модел на безкрайни дългови вериги и нуждата от непрестанен огромен растеж?

- Проблемът с дълга е сложен и многофакторен. Разбира се това, което казват по-скоро консервативни икономисти – не можем винаги да удължаваме дълга, е отчасти вярно. Но можем да го удължаваме, в ситуациите в които имаме нужда. Да, дългът се плаща, но той освен това ерозира с времето посредством растежа. По-високият растеж значи по-малка задлъжнялост като процент от икономическата ни активност и така с времето инфлацията и растежа в общи линии правят старите дългове съразмерно много по-малки.

По този начин се е развивал света. Не мисля, че някой е променил поведението си или се е притеснявал през 20-те години или през 30-те години, когато са правени огромни дългове, защото след 100 години те ще трябва да бъдат изплатени.

Сега се намираме в същата ситуация – това е класически пример за макроикономически шок. Какво искаме да направим – искаме той да бъде преодолян по-бързо, за да се върнем към нормалния начин на живот. А дали това означава и преосмисляне на високите нива на растеж? Имам някои резерви, тъй като много хора ще искат да се върнат след, да кажем една година на затваряне и рестрикции, към стария си начин на живот.

Да, ние трябва да мислим как да го направим по-устойчив, от гледна точка на природата, като намалим замърсяването и да стане по-малко вреден за природата около нас. Но мисля, че доста хора ще искат да се върнат обратно към нивата на потребление или пътуване, които са имали. Въпреки че се опитваме да ги преосмислим, хората все пак ги правят и ще искат да ги правят в бъдеще.

Коментари