Томислав Дончев: Не мисля, че Красимир Живков ще остане на поста си

Проф. Николай Джагаров: Нинова е политически ренегат и няма да бъде избрана за председател на БСП

Георги Стоев: Можехме да рестартираме икономиката с по-нисък ДДС за всички

Нина Ставрева: Ръководството на БСП е в самоизолация

Манфред Вебер: България ще може да се възползва от Фонда за възстановяване

Проф. Захари Захариев: Корнелия Нинова не трябва да се кандидатира за лидер на БСП

Проф. Стоян Маринов: Българските туристи не могат да спасят сезона

Оттук нататък в образованието ще има комбинация online и offline

Апелативният съд във Варна се връща към обичайния си ритъм, но с повишени хигиенни изисквания

Проф. Мира Кожухарова: Неоправдано е да очакваме, че Covid-19 просто ще изчезне

Проф. Гайдарски: Защо не беше използван общият пандемичен план от 2006-а

Д-р Георги Тодоров: Епидемия у нас няма!

Д-р Е. Караславова: Мерките не бива да се разхлабват, това е омагьосан кръг

Липсата на организация за скрининг на пациентите е причина за заразяването на лекари

Михаил Балабанов: Държавата в младежта и спорта е сведена до разпределител на ресурси на особен прин

Улф Рьолер: Китайската карантина е неприемлива цена за Европа

11.4.2020 г. 14:44

„Пристигнахме с влак от Пекин. И всъщност към онзи момент, преди седмица, карантината в Ухан още не беше окончателно вдигната. На гарата ни премериха температурата, мъже в скафандри старателно ни дезинфекцираха от горе до долу. Усетих известна подозрителност, защото съм с чужд паспорт, макар че от есента живея в Пекин. Причината е, че хората тук се страхуват от втора вълна на заразата, че вирусът може да бъде внесен от чужбина. Както знаете, новите инфекции в Китай са пренесени от чужбина“.

Това разказа в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ журналистът Улф Рьолер, кореспондент на германската обществена телевизия Цет Де Еф (ZDF) в Пекин, който от седмица е в Ухан, от където тръгна пандемията от Covid-19. Тази седмица там окончателно беше вдигната карантината, наложена на 23-ти януари. Улф Рьолер е напуснал Ухан два дни по-рано, с последния влак за Пекин. Сега отново е там.

„Късно вечерта, когато пристигнахме, градът изглеждаше зловещо празен. Но през деня картината е различна, ситуацията в града видимо се подобрява. В момента се намирам на една търговска улица в центъра на Ухан и около мен има много хора, които пазаруват, по улиците отново има коли. Все още много магазини са затворени, хората спазват дистанция, и всички така или иначе носят маски“, каза той.

„Усеща се, че нормалният начин на живот се завръща. Но се завръща с дръпната ръчна спирачка, ако мога така да се изразя. Жилищните квартали все още са херметически изолирани, можеш да влезеш само след като ти премерят температурата и бъдеш изцяло дезинфекциран, и ако покажеш т.нар. „зелен код“ на смартфона, т.е. специалното приложение за здравословното ти състояние показва, че не си носител на вируса“.

„В Ухан все още много хора са под карантина. Усеща се почти паническият страх на управниците от евентуална втора вълна. Затова ограничителните мерки се разхлабват много предпазливо и с готовността да ги въведат отново“, каза Улф Рьолер в интервю на Весела Владкова.

- Вие сте в Ухан, защото там започна т.нар. „втора фаза“, т.е. постепенното завръщане към нормален живот, вкл. и икономически. Може ли китайската икономика да се съвземе бързо?

- Да, точно така. Китайските власти са изправени пред едно много важно и тежко решение, което предстои и на Европа. Икономическият спад е унищожителен. През последните два месеца китайската икономика на практика спря, вече е време двигателят да бъде отново запален. В противен случай икономическият трус може да се окаже почти толкова опасен, колкото самият вирус.

Много китайци имат малък бизнес. Това е онази нова средна класа, която направи Китай богат. Тази прослойка е особено вярна на комунистическата власт, защото дължи благополучието си на нея. И ако този бизнес сега се почувства изоставен от властта, недоволството ще е огромно. А именно от това се страхува Пекин най-много.

Затова властите предприемат рискованата стъпка да облекчат ограниченията, да се опитат да стабилизират вътрешния пазар, въпреки опасността вирусът да се върне. В противен случай обаче властта би имала може би по-голям проблем - социалното недоволство.

- Ако сравните реакцията на епидемията в Китай и в Европа - може ли изобщо да става дума за сравнение и има ли какво да научим от китайците, г-н Рьолер?

- О, трудно ми е да кажа. И да, и не. Има неща, което едновременно ме удивляват и притесняват. В Ухан живеят 11-12 милиона души. Този мегаполис наистина беше херметически затворен! Пиле не можеше да прехвръкне! В началото имаше проблеми с доставката на храна, но китайците овладяха положението много бързо. Това наистина е впечатляващо!

В същото време е пределно ясно, че задължителната карантина е възможна само защото е насилствено наложена, от горе така да се каже. В едно свободно общество това е напълно невъзможно.

- След известно стъписване в началото, когато в Европа бяха наложени непознати в новата ни история ограничения, вече се води активен дебат за това, дали орязаните граждански права са реципрочни на разпространението на заразата. Оправдани ли са тези страхове?

- Без масиран и повсеместен контрол това, което се случва в Китай, е невъзможно. Социалното дистанциране тук обаче си има цена и за Европа тя е неприемлива. Тук, в Китай въпросът за гражданските права дори не се поставя. А специално в Ухан дори мисля, че хората са благодарни за наложената карантина.

По някакъв начин се възхищавам на китайците. В никакъв случай не искам да украсявам авторитарния режим в Китай и неговата тотална държавна пропаганда, която разказва за Ухан и преборването на епидемията като за свой собствен успех. Да не забравяме, че в началото комунистическата партия се опита да премълчи епидемията.

Но не мога да не се впечатля от начина, по който китайците приеха наложената изолация и как властите я организираха. На този фон хаосът в Европа изглежда наистина притеснително. Къде остана солидарността? Защо се върнахме към национализма? Казвам всичко това като убеден европеец.

Разбира се, в хода на епидемията и зад маската на грижата за здравето можеш да ограничиш гражданските права. Основният въпрос обаче е, дали и как ще се върнат правата? И ако за Европа нямам притеснения, за Китай не съм сигурен в отговора.

Китай използва епидемията, за да наложи използването на задължителни приложения за смартфон, които поставят всички под постоянен контрол. Дигиталната диктатура, в която китайците живеят отдавна, просто сега минава на по-високо ниво. Не бива да си правим никакви илюзии - това също е част от последиците на Covid-19.

Коментари