Опрощаването на държавни дългове може да спаси десетки милиони евентуални жертви на Covid-19

Не вярвайте на мита, че трябва да пожертваме живота си, за да спасим икономиката

Михаил Екимджиев: Жалбите на гражданите пред Съда в Страсбург не са застрашени

Д-р Манчева: Маските от марля предпазват, при определени условия

България може да играе важна роля в ново споразумение на ЕС с Турция за мигрантите

Д-р Джоузеп Джанса: България няма да се размине със заразата от коронавирус

Атанас Славов: В искането на главния прокурор прозират политически мотиви

Васил Божков: Държавата иска да заграби един печеливш бизнес

Веселин Паунов: Няма причини Брекзит да не се състои

Карима Дели: Климатичните цели не могат да се смесват с пакета „Мобилност“

Роб Уотсън, Би Би Си: Брекзит се задава, но проблемите за Джонсън остават

Иван Кръстев: В България хората са загубили вяра в демокрацията

Джеймс Пардю: България е пропита с корупция и е далеч от отмяна на визите за САЩ

Димитър Данчев: Опасно е начело на КПКОНПИ да се сложи зависим човек

Политологът Татяна Буруджиева: И след местните избори БСП не е национална алтернатива на ГЕРБ

Максим Юсин, радио „Комерсант“: Донбас върви към замразен конфликт

14.12.2019 г. 11:46

Има ли изход от задънената улица в Донбас и има ли заплаха за България след изтичането на договора за транзит на руски газ през Украйна? По тези и други теми кореспондентът на БНР в Москва разговаря с Максим Юсин, политически коментатор на радио „Комерсант“.

За кого бяха по-успешни преговорите в Париж - за Владимир Путин или за Володимир Зеленски?

И за двамата. За Путин бяха успешни в смисъл, че в заключителното комюнике бяха отразени всички принципно важни за Москва моменти. Това, че особеният статут на Донбас трябва да бъде включен в украинската конституция. Това, че така наречената „формула на Щайнмайер“ също трябва да бъде приета от Киев. Москва не направи отстъпки по нито една от ключовите точки, които се отнасят до прилагането на минските споразумения. В крайна сметка успя да убеди и европейците, и украинците да се съобразят с мнението ? Може да се каже, че това е тактическа победа за Путин.

Зеленски отби атаките на опозиционерите. Никой не го обвинява в предателство, в отстъпление от националните интереси. При това като цяло успя да намери общ език с Путин и да установи някакъв диалог. Във всеки случай на пресконференцията не се усещаше някакъв особен взаимен антагонизъм. Още повече, ако по време на преговорите между тях се беше случило нещо критично, то нямаше да има обща вечеря. Попитахте кой е спечелил - Путин или Зеленски. В известна степен спечелиха всички. И Русия, и Украйна, и Донецк и Луганск от това, че ще бъдат разменени военнопленници до католическата и българската Коледа. Изтеглянето на войските в района на три пункта е по-добре от нищо и, разбира се, по-лошо от първоначално планираното изтегляне от цялата линия на разграничение.

Как ще се развиват занапред отношенията между двамата лидери? Прави впечатление, че Путин се отнася към Зеленски доброжелателно и в същото време някак пренебрежително.

Няма причини, които да накарат Путин да се отнася към Зеленски като към силен играч, защото той прекалено много се вслушва в мнението на опозицията, която набра 25% на президентските и на парламентарните избори. Прекалено често им прави отстъпки. Не можем да очакваме от Путин да се отнася към Зеленски така, както се отнася към Меркел, към Макрон и към сериозните международни играчи. При това, без да изпитва особено дълбоко уважение, отношението му все пак е доброжелателно. 

Основният „препъни камък“ си остава въпросът за предаването на контрола върху границата. Киев иска да го получи преди изборите в Донбас, а Москва настоява това да стане след вота. През седмицата Путин даже каза, че в противен случай в Донбас ще има втора Сребреница. Съгласен ли сте с него?

Дали съм съгласен или не няма голямо значение в дадения случай. Путин е убеден в това и той няма да отстъпи от тази позиция. И Зеленски няма да отстъпи от своята позиция. В този случай трябва да бъдат фиксирани разногласията. Те са толкова сериозни, че изобщо не е ясно как ще бъдат произведени изборите при тези условия. Ако ви интересува моето мнение, не виждам никаква възможност контролът върху ситуацията в Донецк и Луганск да бъде предаден на украинските силови структури. Отчитайки влиянието на радикалите върху украинското общество и върху украинските силови структури, изобщо не съм сигурен, че същите тези бойци на националния корпус „Азов“ или на „Десния сектор“ няма да започнат да задържат инакомислещите хора в Донецк и Луганск. Москва няма да се съгласи с това.

Изпълнима ли е изобщо задачата на Зеленски да приложи минските споразумения в Украйна, след като самият той засега не е съгласен с тях?

Тя е абсолютно неизпълнима. Настроен съм още по-песимистично от вас. Когато формулирахте въпроса си казахте „все още не е съгласен“. Той просто е несъгласен и никога няма да бъде съгласен. И украинският политически мейнстрийм-елит никога няма да се съгласи с минските споразумения. Твърденията на украинците на външнополитическата арена, че подкрепят минските споразумения, нямат нищо общо с това, което говорят в страната. Достатъчно е да видите пресконференциите им, участията им в безчислените политически ток шоу програми по украинската телевизия. По този въпрос има консенсус. Всички са против минските споразумения.

Затова минските споразумения няма да се прилагат. Това създава комфортна за Русия ситуация на международната арена, защото във всеки един момент Путин може да каже на Меркел, на Макрон, на другите европейски лидери „виждате ли кой не изпълнява минските споразумения“. В този смисъл не бива да очакваме от Зеленски чудеса. Докато е на президентския пост ще наблюдаваме политическа еквилибристика. Украинците ще се правят, че спазват буквата на минските споразумения, но всъщност няма да ги прилагат. Ще се ограничат до някакви символични стъпки. Сега например ще удължат с още една година действието на закона за особения статут на Донбас. При това и едната, и другата страна разбират, че това е игра на дипломация за пред европейците.

Ситуацията е без изход. Това е задънена улица. Ако ви интересува дългосрочната ми прогноза, върви се към замразен конфликт. От украинците, от нас и от европейците зависи какъв тип замразен конфликт ще бъде избран в крайна сметка. Идеален би бил приднестровският вариант. Не воюват, единно икономическо пространство, хората свободна преминават през линията на разграничение. По-лош е абхазко-южноосетинският. Съществуват самопровъзгласени републики и Москва ги е признала, но не се водят бойни действия между Абхазия и Грузия и Южна Осетия и Грузия. Най-лошият вариант е нагорнокарабахският. Конфликтът продължава, макар и не толкова интензивно като в Донбас, и двете страни, особено азърбайджанската, се готвят да възобновят бойните действия в даден момент.

Руският министър на външните работи Сергей Лавров беше във Вашингтон, където информира американския президент Доналд Тръмп за резултатите от преговорите в Париж. Каква роля ще играят Съединените щати или в момента не им е до Украйна?

Слава Богу в момента не им е до Украйна. Слава Богу в продължение на една година няма да се месят толкова активно, колкото преди и да пречат на всички нас европейците по някакъв начин поне да минимизираме конфликта. Според мен от известно време Вашингтон играе абсолютно дестабилизираща роля в този конфликт, като поощрява радикални стъпки от страна на Киев и не изпълнява ролята си на честен посредник. Достатъчно е да си спомним бившия специален представител за Украйна Кърт Волкър, който еднозначно играеше не на страната на Киев, а на киевските радикали.

Ще има ли до края на годината споразумение за транзита на газ през Украйна или предстои нова газова война?

Мисля, че още минимум половин година ние и вие южноевропейците оставаме заложници на Украйна. Разбира се, Русия може да доставя газ за България, Румъния, Гърция и Молдова, но няма гаранции, че Украйна ще пропусне този газ през газопреносната си система. Дългосрочно Русия е в по-изгодна позиция, защото когато бъдат въведени в експлоатация „Турски поток“ и „Северен поток 2“  зависимостта от транзита през Украйна ще бъде сведена до минимум. Засега обаче тя съществува. Засега "Газпром" има договорни задължения към Европа. И ако северната част на Европа, включително Германия, преживее безболезнено тази зима, то, според данни на експерти, при спиране на транзита ще има проблеми в  Гърция, Босна и Херцеговина, Сърбия, Румъния, за съжаление България. Напълно катастрофална и безизходна е ситуацията в Молдова и Приднестровието.

Украинците ще се възползват от това по време на преговорите и мисля, че ще принудят "Газпром" да направи някои отстъпки. От друга страна газовата криза не е в интерес на европейците и те също притискат Киев. Затова мисля, че в крайна сметка ще се споразумеем. Някои параметри на споразумението вече се виждат. Транзитният договор няма да бъде нито за десет години, както иска Украйна, нито за една, както иска "Газпром", а за три. На този въпрос гледам много по-оптимистично, отколкото на въпроса с прилагането на минските споразумения. Надявам се, че българите и другите народи в Южна Европа, които не са ни безразлични,  няма да пострадат от нашите газови проблеми с украинците.

Коментари