Андрей Райчев: Това не е краят на Манолова, а добро начало

Борис Бонев: Успяхме да мобилизираме младия вот

Паул Шмидт: ЕК трябва бързо да спечели доверието на евродепутатите

Калоян Стайков: Решението на КЗК за сделката за ЧЕЗ е лишено от логика

Геновева Петрова, “Алфа Рисърч“: Отдавна не сме имали толкова оспорвана кметска надпревара в София

Петко Петков: Да утвърдим Варна като Град на знанието

Кенет Рогоф: Не бих препоръчал на България да въведе еврото за валута

Петер Лимбург: ЕС трябва да се погрижи за Западните Балкани, иначе ще го направят Русия и Китай

Мюриел Берсе Коен: Критичните гласове в България трябва да се чуват, а не да се уронва репутацията и

Андрей Ковачев: Това е Европа на нациите - събира се през нощта Съветът и решава каквото си иска

Главният редактор на "Свободна Европа": Тук не сме само за няколко години

Ренета Инджова: Изходът ще дойде отвън и ще е унизителен

Джеймс Пардю: Тръмп вече носи клеймото, че е "руският кандидат"

Успешен предприемач стана отново студент в ТУ–Варна

Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга

Политологът Татяна Буруджиева: И след местните избори БСП не е национална алтернатива на ГЕРБ

7.11.2019 г. 09:11

Според политолога доц. Татяна Буруджиева ГЕРБ тепърва има да решава вътрешни проблеми, както и въпроса за партньора, но това важи и за БСП, която, ако не вземе мерки за националното си представителство, ще се присъедини към партиите от среден калибър.

За нея кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София е много полезен и много интересен опит, както и сериозен успех за обединение на леви и десни преди първия тур.

Интервюто на доц. Татяна Буруджиева, дадено пред Здравка Андонова е препечатано от "Дневник".

Спечели ли някой на тези избори, доц. Буруджиева?

- Според мен няма някакъв особено сериозен печелещ. Факт е, че ГЕРБ е първа политическа сила, че е национално представителна и като брой избиратели, и като брой кметове, и като брой общински съветници. Според мен по-ниската избирателна активност, която не е така драматично различна от тази на други местни избори, продължава да поставя въпроса за легитимността на изборите и на политиците; за авторитета да поемат различни политики и да ги изпълняват. В този смисъл никой не може да е особено горд от резултата, който е постигнал.

Що се отнася до БСП - за съжаление тя не показа онзи възход, който си бе поставила като цел. Нито има удвояване на броя на кметовете, нито има такова повишаване на броя на съветниците, нито има някакво електорално развитие: с изключение на БСП-София, която има най-висок принос в покачването на тази електорална подкрепа, и донякъде - БСП-Русе; за останалите партийни организации в страната напредъкът е в рамките на 2751 гласа общо. Ако това се счита за победа и напредък, аз мисля, че по-скоро едно национално ръководство трябва да е загрижено да направи добър анализ, да види защо и как не е успяло да се справи и защо резултатът е такъв, вместо да се чуди как да вземе главата на ръководителя на единствената организация, която в момента е показала, че е електорален донор на БСП.

Какво показват изборите за състоянието на ГЕРБ? Каква е перспективата за партията?

- Ще можем да говорим за перспективата за ГЕРБ с наближаването на парламентарните избори. Защото първо в партията са започнати едни процеси след скандалите и след Цветан Цветанов, които инициира Бойко Борисов. От друга страна обаче, видяхме, че и Цветанов се поактивизира. На места като Благоевград и Пазарджик ГЕРБ не е в добра кондиция - там закъснелите смени на основни лица и ръководства поставиха под съмнение силата на партийното присъствие и възможността на ГЕРБ да победи. Така че ГЕРБ има да решава много вътрешни проблеми и каква е перспективата й зависи как ще бъдат решени те, защото не е достатъчно да си направил и постигнал нещо, да са променени общините и да можеш да отчетеш колко много пари си вложил - хората все повече искат качество, искат ясни параметри на управление, което отговаря на интересите на гражданите.

При ГЕРБ, както и при други партии го има момента, че трудно може да се стигне до управление в мнозинство, т.е. ГЕРБ трябва да търси своите партньори. По начина, по който се развиха отношенията в патриотите, самият разпад на част от формациите - НФСБ преди имаше по-голям изборен резултат, а сега е обезличена, докато "Атака" се опитва да стабилизира онова, което имаше - пред ГЕРБ стои въпроса за партньорите. Дали подкрепата на ВМРО ще бъде достатъчна при следващо управление? Точно както пред БСП седят въпросите - не само за партньора, а за националното представителство на партията и функционирането й на местно равнище, защото тя сега е обезличена в половин България. Ако не се вземат мерки, тенденцията е БСП да се присъединява към групата на ДПС, десните и други от среден до малък калибър партии. Националното равновесие в резултатите, които постига една партия, я правят силна на национално равнище - няма как да имаш национални издънки и цели области, в които нямаш нито един кмет, и да си национално представена. Защо говоря за БСП? Защото ГЕРБ засега няма опонент, който може да се превърне в национална алтернатива. Нужно е по-сериозно обединяване вдясно, за да могат десните да бъдат естествен партньор на ГЕРБ като членове на едно и също партийно семейство в Европа.

Какво успя и какво не успя да направи "Демократична България" на тези избори?

- На места се постигна обединение. Например в Разград всички десни се обединиха около един много симпатичен и енергичен кандидат и чисто процентно мисля, че постигнаха най-високия си резултат в страната. Сега имат всички шансове да са партньори в управлението на общината, което не се е случвало отдавна. Дадох този пример, за да покажа, че където десницата успява да се обедини, да забрави чисто личните си пристрастия и този ефект от ретроградното тип сталинско мислене "Има човек, има проблем" - "Значи щом някой не мисли като мен, не му обръщаме внимание какво мисли", тя постига резултат. На хората вдясно тежко им омръзна да са лишени от представителство или да бъдат представлявани от партии, които по-скоро се самоизяждат помежду си, отколкото да имат общи каузи за обществото и държавата. Залогът е дали ще преодолеят най-накрая собствения си пъп и персонализирани позиции и решения и ще вървят ли към повече внимание какво е необходимо на обществото.

ДПС сякаш остана малко встрани. Това някаква демонстрация ли е?

- ДПС има стройна система на правене на избори - те са много организирани, обикновено много ясно са поставени целите и се върви към тяхното изпълнение без особени вътрешни сътресения. На тези избори ДПС постигна разширяване на своето влияние и даде много ясна заявка, че няма тихомълком да присъства във властта, а има желание да застане като партньор. Друг е въпросът, че когато ДПС излезе с по-ясни заявки към властта, това й коства проблеми в национален мащаб. Тепърва ще видим как ще подходят на национално ниво и дали ще заявят желание да им се признаят позициите. Не трябва да забравяме, че самото присъствие на патриотите във властта е част от силата, която придоби допълнително ДПС.

Като гледаме резултата на Борис Бонев в София, имат ли бъдеще организации от типа на "Спаси София"?

- Разбира се, че имат бъдеще сдружения на принципа на неправителствените организации, които са далеч от икономически интереси и които са структурирани около някакъв тип кауза. Този тип формирования на местно равнище всъщност има най-сериозно бъдеще. Досега в България по-скоро имаме опит с формирования, които са концентрирани около местни интереси, но не политически, а по-скоро икономически. Аз много бих се радвала, ако местните формирования са повече от типа на "Спаси София", отколкото от бизнес тип. Защото такива организации работят за интереси, свързани с конкретни местни политики, докато партиите са базирани на ключови ценности, създаващи разлом и противопоставяне в обществото. Те биха били от помощ на всеки местен парламент.

Експеримент ли беше Мая Манолова?

- Не, не мисля. Мая Манолова можеше да се превърне в някакъв национален символ на промяната, ако беше реализирала такава в София. Част от анализите, които твърдят, че става въпрос за експеримент, са свързани с това, че се прави опит за обединяване на десни и леви избиратели предварително, а не между първи и втори тур, когато това се получава по естествен път, защото остават двама кандидати и хората могат да подкрепят някого от друга партия. Опитът да се обединят избиратели от различни полета предварително дори и на президентски избори не се е случвал така сериозно в България. От тази гледна точка можем да говорим, че това е един експеримент за политическата култура на българското общество. Оказва се, че нито е лесно, нито е толкова трудно постижимо, ако гледаме разликата между кандидатите на балотажа. Кандидатурата на Мая Манолова даде възможност за една много сериозна кампания, показа до каква степен София е важна за България и че това, което става в София, е много важно за България - нещо, което едва ли си дава сметка всеки кмет. Всички си дадохме сметка колко случващото се в София влияе на нагласите и начина, по който хората възприемат и оценяват политиката. Мисля, че има много полезни неща, които се случиха заради кандидатурата на Манолова, в т.ч. и в нейното лично развитие в политиката и обществения живот. Всеки опит е много полезен, а този беше и много интересен.

Как оценявате кампаниите? Имаше ли нещо различно?

- Когато няма сериозно предизвикателство, когато няма настроение за по-големи радикални промени, кампаниите винаги са много трудни, защото трябва да се уцели доброто ниво на критика спрямо необходимостта да застанеш зад собствените политики. Не е трудно да направиш кампания, когато ситуацията е радикална - има конфликт, обществото се е разделило и е готово да прави радикални действия. Много е трудно да правиш кампания в по-скоро конвенционален дух и състояние на обществените мнение и нагласи. Не мисля, че имаше много добри кампании. Няма нещо, което може да бъде представено на студентите като пример за добре направена кампания. Тези избори дадоха много примери за драстични грешки и то на хора, които са правили достатъчно кампании. Това означава, че кампаниите бяха изнервени и изострени въпреки общия дух на благоразположение и коректност, който заявяваха кандидатите. Под това имаше много нерви и емоции.

Коментари