Политологът Татяна Буруджиева: И след местните избори БСП не е национална алтернатива на ГЕРБ

Андрей Райчев: Това не е краят на Манолова, а добро начало

Борис Бонев: Успяхме да мобилизираме младия вот

Калоян Стайков: Решението на КЗК за сделката за ЧЕЗ е лишено от логика

Геновева Петрова, “Алфа Рисърч“: Отдавна не сме имали толкова оспорвана кметска надпревара в София

Петко Петков: Да утвърдим Варна като Град на знанието

Кенет Рогоф: Не бих препоръчал на България да въведе еврото за валута

Петер Лимбург: ЕС трябва да се погрижи за Западните Балкани, иначе ще го направят Русия и Китай

Мюриел Берсе Коен: Критичните гласове в България трябва да се чуват, а не да се уронва репутацията и

Андрей Ковачев: Това е Европа на нациите - събира се през нощта Съветът и решава каквото си иска

Главният редактор на "Свободна Европа": Тук не сме само за няколко години

Ренета Инджова: Изходът ще дойде отвън и ще е унизителен

Джеймс Пардю: Тръмп вече носи клеймото, че е "руският кандидат"

Успешен предприемач стана отново студент в ТУ–Варна

Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга

Паул Шмидт: ЕК трябва бързо да спечели доверието на евродепутатите

26.10.2019 г. 12:38

Новата Европейска комисия се препъна в номинацията на трима кандидати за комисари. Парламентът в Страсбург отхвърли предложенията на Франция, Румъния и Унгария, и така, половин година след европейските избори, оперативното ръководство на Общността остава в ръцете на Жан-Клод Юнкер и неговата комисия.

Срещу номинираната бивша френска министърка на отбраната Силви Гулар тече разследване на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Унгарският кандидат Ласло Трочани се оказа неприемлив за евродепутатите заради битието си на правосъден министър в кабинета на Виктор Орбан, облагодетелствал се от поста си с държавни поръчки. А румънката Рована Плумб не издържа проверката на правната комисия в Европейския парламент заради обвинения в корупция.

Начинът на избиране на комисари този път показа особено ясно, че компетентността на кандидатите в определената им област е един от последните критерии за избора им.

В същото време вече избраната председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви амбициозна програма, чрез която иска да затвърди демократичността в ЕС и да го превърне в световен играч.

Като „танц върху въже без осигуряване“ описа генералният секретар на Дружеството за европейска политика във Виена Паул Шмидт задачата на Урсула фон дер Лайен. С експерта разговаря Весела Владкова.

„Новата комисия наистина се спъна на старта. Но има и едно противоречие - от една страна Урсула фон дер Лайен беше избрана единодушно от Съвета на ЕС, но от друга - Европейският парламент я подкрепи с крехкото мнозинство от едва девет гласа, въпреки че тя обеща на депутатите всичко, което те поискаха от нея. Пределно ясно е, че парламентът все още не й вярва. Фон дер Лайен беше компромисен кандидат, кандидатурата ? не беше издигната преди изборите. Така че това също е една от причините парламентът да е особено критичен към кандидат-комисарите и да не подкрепи трима от тях.

Ако Комисията иска да започне работа с летящ старт, ще трябва бързо да спечели доверието на парламента и да навлезе в синхрон с депутатите. Само така еврокомисията ще може да се налага над желанията на страните-членки и да постига компромиси“, казва Шмидт.

Споменахте минималното мнозинство, с което евродепутатите избраха Урсула фон дер Лайен, компромисния кандидат на европейските лидери. Дойде ли времето парламентът да се еманципира, г-н Шмидт?

Стартът на новия Европейски парламент всъщност беше много добър, защото избирателната активност на вота през май значително се покачи. Но този резултат беше помрачен, след като депутатите не успяха да наложат принципа на „шпитценкандидатите“. Има и още нещо - над 60 процента от депутатите са нови лица. Така че Европейският парламент ще се еманципира, защото е единствената демократично избрана институция на ЕС. Парламентът е институцията, която трябва да спази обещанията на партиите преди изборите. А това е възможно само, ако парламент и комисия работят заедно, на базата на взаимно доверие.

Ако Фон дер Лайен иска да форсира европейската интеграция, ще трябва да си сътрудничи с Европейския парламент. Номинациите на комисари показа, че подборът й не беше много добър, ако е вярна информацията, че Фон дер Лайен е имала възможност сама да си подбере хората, въпреки че до голяма степен зависи от предложенията на националните правителства.

Всъщност, отложеният старт на новата Европейска комисия Урсула фон дер Лайен дължи на три национални правителства, които искаха да изпратят в Брюксел неприемливи комисари. Именно този начин на избиране на състава на комисията е обект на остра критика сред гражданите, които обвиняват Брюксел във фасадна демокрация. Как да се промени този модел?

Ако сравним избора на комисарите с номинирането на министри, то процедурата в ЕС е по-напреднала заради парламентарния контрол преди назначаването на комисарите. Единственото, което би могло да се подобри е, председателят на Европейската комисия да може да изиска от националните правителства две или три номинации. Според мен изслушванията на номинираните комисари в комисиите на парламента и пленарната зала са един вид демократична проверка, която на национално ниво липсва.

Имах предвид, че националната номинация на еврокомисарите на практика възпроизвежда политическото статукво в съответната държава, а не изборния резултат от евровота.

Проблемът този път е, че председател на Европейската комисия не стана един от тримата водещи кандидати. В това отношения наистина трябва да се промени изборното законодателство, защото в противен случай някой обещава нещо на избирателите, а след това няма как да го изпълни. Тази реформа е един от приоритетите на Урсула фон дер Лайен. Интересно е, как ще го постигне, защото й е нужна подкрепата на страните-членки. Тази реформа е изключителна важна за доверието в европейските институции.

От друга страна „шпитценкандидатите“ при последните избори на практика остават в комисията и с това са сред главните действащи лица в Европа. Според мен комисията възпроизвежда разпределението на силите след изборите през май. Либералите получиха на тях по-голяма подкрепа и тяхното представителство в комисията е по-голямо. За Зелените обаче това не важи - те бяха сериозно подкрепени на изборите, но Комисията не го отчита. Същото, но по други причини, се отнася и за крайната десница. Тя увеличи изборния си резултат, но тъй като не е представена в нито едно европейско правителство, няма нейна номинация за комисар.

Урсула фон дер Лайен оповести една много амбициозна програма, която трябва да превърне Европа в световен играч на политическата сцена. Говори за Европейския съюз като геополитическо обединение. Колко постижимо е това в рамките на предстоящия мандат, г-н Шмидт?

Добре е, че има тази амбициозна идея, но това не е достатъчно. Тя трябваше да обещае на Европейския парламент всичко, за да бъде избрана. Сега вече Фон дер Лайен трябва да спечели доверието на депутатите и да изгради добър синхрон в работата с тях. Задължително е да се пребори с принципа на единодушното взимане на решения в комисията. Ако Европейският съюз иска да играе една от главните роли на световната политическа сцена, ще трябва да стане по-гъвкав в решенията си. Но това е изключително трудна задача /БНР

Коментари