Петко Петков: Да утвърдим Варна като Град на знанието

Кенет Рогоф: Не бих препоръчал на България да въведе еврото за валута

Петер Лимбург: ЕС трябва да се погрижи за Западните Балкани, иначе ще го направят Русия и Китай

Андрей Ковачев: Това е Европа на нациите - събира се през нощта Съветът и решава каквото си иска

Главният редактор на "Свободна Европа": Тук не сме само за няколко години

Ренета Инджова: Изходът ще дойде отвън и ще е унизителен

Джеймс Пардю: Тръмп вече носи клеймото, че е "руският кандидат"

Успешен предприемач стана отново студент в ТУ–Варна

Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга

Иван Кръстев: Получаваме тази България, за която гласуваме

Елмар Брок: Един ден Великобритания ще се върне в ЕС

Александър Морфов: Да живее България, но не тази на лумпените и бандитите

Георги Марков: Ние сме в парламентарна агония. Бойко, хвърлай кърпата!

Битките на студенти от специалност „Инженерна екология” на ТУ – Варна за чистотата на черноморските

Посланик Наргиз Гурбанова: През 2020 г. газ от Азербайджан ще стигне до България

Мюриел Берсе Коен: Критичните гласове в България трябва да се чуват, а не да се уронва репутацията и

28.9.2019 г. 15:19

В България е необходима аналитична и разследваща журналистика, заяви в интервю за БНР посланикът на Швейцария у нас Мюриел Берсе Коен. Според нея това е изключително важно, особено в среда, когато всички трябва да се преборим с фалшивите новини.

Коен отказа да коментира ситуацията в БНР с аргумента, че не я познава добре и не би могла да направи обективна оценка без да е запозната с детайлите. И все пак - тя определя демокрацията у нас като „млада“ и вижда неравенството като един от основните проблеми в страната ни. Също така - липсата на квалифицирана работна ръка. Българо - швейцарското сътрудничество може да се надгради най-вече в сферата на високите технологии и иновациите, където и двете държави са много силни, допълва Мюриел Берсе Коен, която през седмицата откри изложбата „Иновации за здраве“ пред НДК в столицата.

Именно с темата за дигитализацията в здравеопазването започва разговорът.

„Тя (дигитализацията – б.р.) предлага много големи възможности, защото ще имаме шанс за наистина персонализирано лечение. Ако аз или човек, който обичам, е болният, аз бих искала най-доброто лечение. Сега се радваме на революционни възможности благодарение на дигитализацията, която навлиза в медицината.

В същото време това повдига много въпроси. Част от тях са етични, но може би сред най-важните е  кой има достъп до информацията за моето здраве. Къде се пази тази информация? Кой има достъп до нея? Аз имам право да взема решение за всичко това“, казва Коен.

Има ли общи проекти в сферата между български и швейцарски учени?

Знаете, че ние имаме една много голяма програма - Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Всъщност, нашето сътрудничество е от десетилетия, но конкретно тази програма е с десетгодишен срок и приключва тази година. Като част от нея ние подкрепяме българските изследователи - те могат да прекарат няколко години в Швейцария и да работят по своите проучвания. Също така им помагаме с конкретни образователни програми.

Преди да поговорим за останалите детайли от програмата, бих искала да попитам дали очаквате тя да бъде продължена и след края на годината?

Лично аз като посланик на Швейцария в България много се надявам това да се случи. Правителството вече предложи на парламента нова програма, но вече е работа на депутатите да решат. Знаете, че през октомври има парламентарни избори в Швейцария и мисля, че ще трябва да изчакаме след тях, за да чуем решението по този въпрос.

Въпреки това искам да отбележа, че хората в Швейцария са напълно убедени, че развитието на държавата е пряко свързано с това на останалите страни. България е близка до Швейцария държава и затова швейцарците са съгласни да споделят част от техните данъци, за да допринесат за развитието на България.

Може би най-големият успех на програмата е проектът за дуално образование. Вие как оценявате резултатите?

Когато пристигнах тук преди година, първото нещо, за което всички започнаха да ми говорят - на официално и неофициално ниво, беше именно колко е добър проектът за дуално образование. Започнах да посещавам училища и предприятия и наистина установих, че този проект дава резултат. Това е най-важното, а не как аз го оценявам.

Голяма част от учениците и чираците по тази програма остават в предприятията, където е бил стажът им, след края на програмата. Това означава, че те успяват да се сработят в компаниите, където придобиват знания и умения.

Също част от програмата е проект за интеграция на ромите. Това също е сред образователните инициативи, нали така?

България се нуждае много от квалифицирани кадри. Ето защо предизвикателството е да се обучат добре всички български граждани. Затова ние обърнахме специално внимание на достъпа до образование преди училище. В случая говоря за детските градини. От опита си в Швейцария знаем, че когато има малки деца, които не говорят основния език и директно бъдат изпратени на училище, изобщо не е лесно за тях да усвоят новите знания и умения и в същото време да учат език, който всички останали говорят.

Ето защо ние избрахме интегриран подход и създадохме програма, с която не само децата имат достъп до детски градини, но те и семействата им имат достъп до здравни грижи. Именно там може да поговорим и за семейното планиране. Идеята е не просто децата да се изпратят на училище, а цялото семейство да получава медицински грижи, за да се чувства добре.  

Какво липсва на България, за да бъде по-добро място за живеене и инвестиции?

Ако погледнете класацията за конкурентоспособност, правена от Световния икономически форум, България е на 51-во място от 140 държави. Най-добрите оценки получавате в сферата на иновациите, дигиталните и комуникационните технологии. Това за сектори, които се развиват много бързо в цял свят и е добре, че България се представя много успешно в тях. Разбира се, има и предизвикателства - всички компании търсят предвидимост и сигурност, включително правна. Върховенството на закона е много важно. Също така все по-голямо внимание се обръща на околната среда, където се правят инвестициите, защото всички ставаме свидетели на климатичните промени и това е огромен проблем.

Много предприемачи са се оплаквали от липса на върховенство на закона и корупцията в България и посочват тези проблеми като причина или да не инвестират у нас, или да изтеглят инвестицията си.

Това е проблем навсякъде, а не само в България. Вярно е обаче, че това е едно от предизвикателствата пред България. Все още има много какво да се направи, за да се ограничат тези явление. Ние наблюдаваме развитието по този въпрос и оценяваме това, което вече е направено. Въпреки това предизвикателството не е преодоляно и има още много какво да бъде направено.

Когато говорим за върховенство на закона, много експерти дори отбелязват, че демокрацията в България е застрашена. Вие споделяте ли подобно опасение?

Никой не трябва да бъде над закона. Това обаче е и въпрос на доверието на гражданите към институциите. Това е процес, демокрацията е процес. Напълно разбирам защо българските граждани гледат много внимателно какво се случва и как действат институциите.

Критичните гласове са част от здравата демокрация. Ние трябва да ги чуем, независимо, че може и да не сме съгласни с тях. Не бива обаче да уронваме тяхната репутация с цел да заглушим или поставим под въпрос правдоподобността на това, което казват.

Какво мислите за медийната среда в България?

Забелязах, че има много медии. Аз дори се учудвам колко голям брой медии откривам, откакто съм тук. Те са с различно качество, разбира се. Мисля, че в България е много важно да има добра аналитична и разследваща журналистика. Това трябва да е част от медийната среда. Само по този начин гражданите ще могат да се радват правата, които им дава функциониращата демокрация.

Коментари