Андрей Ковачев: Това е Европа на нациите - събира се през нощта Съветът и решава каквото си иска

Ренета Инджова: Изходът ще дойде отвън и ще е унизителен

Джеймс Пардю: Тръмп вече носи клеймото, че е "руският кандидат"

Успешен предприемач стана отново студент в ТУ–Варна

Харалан Александров: "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга

Иван Кръстев: Получаваме тази България, за която гласуваме

Елмар Брок: Един ден Великобритания ще се върне в ЕС

Александър Морфов: Да живее България, но не тази на лумпените и бандитите

Георги Марков: Ние сме в парламентарна агония. Бойко, хвърлай кърпата!

Битките на студенти от специалност „Инженерна екология” на ТУ – Варна за чистотата на черноморските

Посланик Наргиз Гурбанова: През 2020 г. газ от Азербайджан ще стигне до България

Старозагорският митрополит Киприан: Няма родител 1 и 2, Бог е благословил семейството – мъж и жена

Посланикът на САЩ Ерик Рубин пред bTV: Никога не е имало натиск към България за F-16

Мишел Барние ексклузивно пред bTV за многото неизвестни пред уравнението Брекзит

Тимерманс: Разбита Европа не би могла да бъде в услуга на своите граждани

Главният редактор на "Свободна Европа": Тук не сме само за няколко години

13.6.2019 г. 08:18

енад Пеич, вицепрезидент и главен редактор на базираното в Прага Радио "Свободна Европа/Радио "Свобода", работи от 26 години за финансираната от Конгреса на САЩ медия. След като е бил ръководител на новините, кореспондент в Белград и програмен директор на Телевизия Сараево, той започва в RFE/RL като директор на Балканската служба през 1993 г. На сегашния си пост е от 2013 г., като междувременно е бил и и.д. президент и ръководител на компанията. "Дневник" разговаря с него за първите му оценки и планове за българското бюро на "Свободна Европа".

Господин Пеич, в София сте за официалното откриване на бюрото на "Свободна Европа" в България. Това е повод за празнуване или за притеснение?

- О, това е добър въпрос! Зависи от гледната точка. На първо място, ние смятаме, че има необходимост от това. Второ, има разлика от дейността ни допреди 30 години и завръщането ни сега. Тогава Радио "Свободна Европа" бе срещу комунистическия режим, докато днес споделяме с България общи ценности - поне на хартия. Страната ви е част от Европейския съюз. Навремето бяхме радио, сега сме цифрова платформа.
Разбира се, по-добре щеше да е да не се налага отново да откриваме редакциите ни на български и румънски. Но такава е реалността.

... завръщане на България от демократичното в зоната на постсъветското пространство?

- Не бих го определил така. Няма такъв мотив в решението ни да се върнем в България или Румъния. Преди да го направим, имаше SWOT* анализ от експерти, не от нас в "Свободна Европа". Те определиха, че има нужда на терена на медиите в определени държави. Според тях българските медии са в известна степен твърде разделени на лагери, лесно е да се предвиди какво ще каже всеки от тях. Но няма междинно пространство, няма спокойна професионална работа, от каквато има нужда.

Освен това аз лично смятам, че беше грешка преди години да се оттеглим не само от България, но и от други страни. Тогава се мислеше, че студената война е приключила, медиите от онази епоха изчезват, свободата настъпва и т.н. Очевидно, че случаят не е такъв.

Бюрото на "Свободна Европа" работи едва от половин година - това достатъчно време ли е за първи оценки? Какви са те?

Доволен съм, защото не очаквах толкова добри резултати за такъв кратък срок. Като главен редактор на "Свободна Европа" съм горд от колегите си журналисти. Те вършат точно това, заради което сме тук. Завърнахме се не за да отразяваме новини 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Новини е лесно да бъдат намерени, но трябва да има кой да влезе в дълбочина, да обясни, да разследва случаи на корупция. Така че от бюрото ни вършат засега добра работа, а трябва да не се забравя, че екипът е малък и тъкмо е започнал дейност.

Разследванията около т.нар. "Апартаментгейт" бързо създадоха репутация на "Свободна Европа", но чували ли сте коментари от типа на "това е поръчка срещу правителството от американците, а не журналистика"? Как отговаряте на подобни подмятания?

- Знаете ли, наистина е впечатляващо как във всяка страна, където имаме дейност, ми задават този въпрос. Като главен редактор на Радио "Свободна Европа" най-отговорно ви казвам, че никога не съм получавал поръчки от който и да е служител на Държавния департамент или на което и да е ведомство на САЩ. В САЩ това е незаконно.

Дори да се опитат да го направят, аз разполагам с пълни права да откажа. Такова нещо е абсолютно невъзможно. В това отношение между Радио "Свободна Европа" и администрацията се издига огнена стена.

Споменахте, че екипът в София е малък, аз дори бих го нарекъл бутиков, и това създава известни ограничения във възможностите му. Планирате ли да увеличите съдържанието или да привлечете още журналисти?

- Мисля, че когато започвахме, подценихме бюджета - по 500 хиляди долара годишно за българската и румънската редакции. Това е твърде малко спрямо средствата, с които разполагат хората, контролиращи медии в България.
Но ние се съобразяваме с бюджета, който е определил Конгресът на САЩ. Надеждите ми са да можем да добавим 1-2 души.

Можете и да си партнирате с местни журналисти и медии.

- Абсолютно! Не сме се върнали в България на пусто място. Работим в среда, в която някои местни медии като седмичника "Капитал" правят важни неща. Искаме да си партнираме с тях. Няма причина да не сме партньори. Можем да се заемем с някаква история, да съберем екип от различни медии и да разследваме заедно. Защо не?

Имаше такъв случай в Украйна например. По време на изборите неотдавна си партнирахме с местни медии срещу опитите да бъде манипулирана кампанията с фалшиви новини и дезинформация. Затова сътрудничеството не само е вероятно, ние се нуждаем един от друг. На една вълна сме. Не се конкурираме.

Когато през 2004 г. "Свободна Европа" прекрати работата на българската секция, изглеждаше, че това е завинаги. И все пак само 15 години по-късно се върнахте в България в момент, когато сериозните размествания в медиите продължават. Колко дългосрочна е сегашната ви стратегия?

- Вече споменах, че това не биваше да се случва. Това решение не беше много мъдро. Сега стратегията ни определено не е краткосрочна, не сме открили нещо, за да го закрием след година-две. Това е процес. Свободата, свободните медии, свободата на информацията са резултат на продължителен процес в която и да е точка на света. Затова нямаме намерение за краткосрочно присъствие.

Освен това е добре българските управляващи и политици да знаят, че "Свободна Европа" не открива и не закрива нищо без изричното одобрение от Конгреса на САЩ във Вашингтон.

"Свободна Европа" не започва работа в която и да е страна в името на това да е срещу някого или да подкрепя някоя партия, политик, организация. България и Румъния няма да са единствените страни, в които ще се завърнем. Нужда от присъствието ни има и в други държави.

Но заради искане на Белия дом за драстични съкращения, доколкото ми е известно в Конгреса доскоро имаше напрежение около бюджета на федералната агенция, която стои зад "Свободна Европа" (това е U.S. Agency for Global Media, или USAGM - бел.ред.). Докъде стигна ситуацията, има ли проблем с финансирането за 2020 г., колко голям е той?

- Дебатът по този въпрос приключи. Ще имаме същия бюджет като миналата финансова година (в САЩ фискалната година започва на 1 октомври - бел.ред.). В "Свободна Европа" съм от 1993 г. насам и винаги се повтаря една и съща процедура. Службата за бюджета към президента на САЩ иска от Конгреса от името на Белия дом определена корекция, но конгресмените са тези, които взимат крайното решение. Да, този път бе поискано чувствително намаление на разходите, Конгресът каза "не" и дори леко увеличи бюджета на USAGM.

С това процесът не е приключил, защото започва програмното планиране, което трябва да е ясно поне 70%. Но не очаквам в новата фискална година да има каквито и да е проблеми. За българското бюро конкретните разходи още не са определени, но бюджетът му е на сегашното ниво и се надявам да успея да го увелича.

*SWOT анализ e метод за стратегическо планиране, започващ от разпознаване на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (съкращението е от думите strengths, weaknesses, opportunities, threats) и целящ да идентифицира вътрешни и външни фактори, които пречат или помагат за постигане на определена цел.

Коментари