Обучение в ТУ–Варна по суперформулата "един студент-две специалности едновременно"

Проф. Пантев: Нагло е условието да се извади Македония от българските региони в учебниците по стара

Криминалният репортер Манди Уинър за убийството на Джордже Михалевич

Варненец: България е длъжник на гражданите си в чужбина, не става с писма

"Приключенията на Лукчо" по Джани Родари на варненска сцена

Повече българчета се раждат зад граница, отколкото у нас

Ученичка от Варна спечели награда от Харвардския университет

Сръбският президент пред bTV за Косово: Трябва да седнем и да намерим компромис

ТУ – Варна и градът може да имат своя модерен конферентен център в кампуса на университета

Дизайнерската школа на ТУ – Варна и създаването на логото за една европейска титла

Зоран Заев пред bTV: Признаваме българския дял от Македония

Баронеса Мишел Мон - за бельото, иновациите и политиката

Физическите упражнения и храненето са основни фактори за забавяне на застаряването

Асистент Таня Аврамова от ТУ – Варна: „Машинен инженер” е много добра професия и за нежния пол

Скоро всеки работодател ще трябва да съхранява личните данни с необходимите нива на сигурност

Новият зам.-председател на КФН: Лимити на обезщетенията при смърт са нужни, но временно

6.11.2018 г. 16:06

От Комисията за финансов надзор (КФН) не са предлагали лимитите за обезщетение при смърт, които предизвикаха сериозно напрежение през последните дни. Това обяви пред bTV в първото си интервю Владимир Савов, зам.-председател на КФН с ресор „Застрахователен надзор”. Той пое поста от подалата оставка заради скандала със ЗК „Олимпик” Ралица Агайн.

Савов коментира, че ограничения трябва да има, но те да действат временно, докато се изработи пълна методика за определяне размера на обезщетенията – и за болки и страдания, и за икономическите загуби на семейство, което вече няма да може да разчита на заплатата на бащата например.

След решението на ВКС от средата на тази година да се разшири кръга от роднини с право на обезщетение при смърт на пътя КФН е направила анализ и е установила, че в сектора ще има недостиг.

– Не може ли застрахователите да поемат този допълнителен разход от печалбата, която реализират?

– И в световен мащаб застраховката „Гражданска отговорност” е труден бизнес, от нея трудно се печели. В много случаи застрахователят е предлага към други свои продукти. КФН е изследвала този проблем и може да се каже, че за миналата година общо сегмента „Гражданска отговорност” има недостиг на събираната премия.

– 1000 лв. и над тази сума логична цена ли е за „Гражданска отговорност” на българския пазар?

– Разбира се, че не е логична и трябва да се стремим да не се стига до такова положение. По принцип в европейски мащаб застраховките в България са относително ниски, докато обезщетения вече доближават средноевропейските.

– Въвеждането на лимит на обезщетенията не влиза ли в конфликт с европейските регламенти?

Краткият отговор е, че не влизат в конфликт, защото общият размер на обезщетенията по „Гражданска отговорност” са регламентирани до 10 млн. лв. и никой не е отменял този регламент. А тези лимити, които се обсъждат, са само за един компонент от обезщетенията, а именно обезщетение за болка и страдание. Статистиката, която и ние сме събрали показва, че много повече се водят дела за болка и страдание, а не за икономически щети. Каква обаче е степента и паричната стойност на болката и страданието е трудно да се каже. Затова и в някои държави в Европейския съюз въобще такива компенсации са изключени от закона, защото не може да се дава цена на сълзите.

– Комисията дава ли е предложения за лимитите?

– Предложените лимити, които се обсъждат, КФН не ги е виждала като разчети. Те така или иначе ще бъдат обект на дебат. Но техният конкретен размер ще е нещо, което тепърва ще се решава. За мен няма никакво съмнение, че временно решение на създадения проблем трябва да бъде намерено, докато се изгради цялостна методика кое колко струва. Дългосрочното решение е ясно – една ясна методика, която да казва колко са икономическите пропуснати ползи от загубата на член на семейството, съответно неговите наследници да получат адекватна компенсация, колкото дълга време трябва. В много законодателства това е решено като месечна рента или месечно покриване на разходите, болнично обслужване.

– Може ли да се окаже, че пострадала жена, която се е лекувала за 10 хил. лв. и ще има още посещения при лекар, ще получи компенсация от 3000 лв.?

– Тази методика не трябва да допуска, това за което говорите. Компенсацията трябва така да е предвидена, че да може човек да получи най-адекватното и обезщетение, и лечение... Може би, ако някой иска по-добра болница или ВИП стая, но една адекватна база на разходите които могат да настъпват, разумни и необходими разходи, трябва да бъде предвидена.

– Има ли сума, която е логична, ако има лимит?

Не мога да кажа. Смятам, че фокусът трябва да е икономическото обезщетение – тогава се вижда колко трябва да е. Тогава аз, да не дава господ нещо да се случи – аз не зная каква трябва да е тази сума, която ще ме обезщети за загубата на близък мой човек. Няма такава сума.

Аз мисля, че ако се приеме една такава стъпка и освен болки и страдания се включат и икономическите загуби, сумата ще е по-голяма накрая.

Дайте да вземем една примерна ситуация. Да речем – да загине баща на семейство на 35 години, остават му да речем до пенсия още 30 години. Получава средния доход за България от 1000 лв. на месец. В тази методика трябва да се каже, че доходът ще нараства с инфлацията. Може да се включи и елемент да остане безработен за известно време. Да кажем че 25 години ще получава нарастващ доход. Като сложим 25 години по 12 месеца в годината – става над 250 хиляди лв. Затова си мисля, че при добре направена методиката всъщност компенсациите ще са по-големи като цяло. /bTV

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Коментари