Новият зам.-председател на КФН: Лимити на обезщетенията при смърт са нужни, но временно

Обучение в ТУ–Варна по суперформулата "един студент-две специалности едновременно"

Проф. Пантев: Нагло е условието да се извади Македония от българските региони в учебниците по стара

Криминалният репортер Манди Уинър за убийството на Джордже Михалевич

Варненец: България е длъжник на гражданите си в чужбина, не става с писма

Повече българчета се раждат зад граница, отколкото у нас

Ученичка от Варна спечели награда от Харвардския университет

Сръбският президент пред bTV за Косово: Трябва да седнем и да намерим компромис

ТУ – Варна и градът може да имат своя модерен конферентен център в кампуса на университета

Дизайнерската школа на ТУ – Варна и създаването на логото за една европейска титла

Зоран Заев пред bTV: Признаваме българския дял от Македония

Баронеса Мишел Мон - за бельото, иновациите и политиката

Физическите упражнения и храненето са основни фактори за забавяне на застаряването

Асистент Таня Аврамова от ТУ – Варна: „Машинен инженер” е много добра професия и за нежния пол

Скоро всеки работодател ще трябва да съхранява личните данни с необходимите нива на сигурност

"Приключенията на Лукчо" по Джани Родари на варненска сцена

29.6.2018 г. 16:04

"Приключенията на Лукчо“! Героите на тази любима на всички творба на Джани Родари оживяват на сцената на Кукления театър, за да ни поведат със себе си в необятния лабиринт от жив плет в градината на Замъка. Там заедно с Лукчо ще прескочим оградите, за да срещнем Черешко, а къде ще срещнем Дон Домат, Дук Мандарина, Барон Портокал, кучето Дръж и всички останали герои, ще разберем, ако станем част от тази прекрасна и много поучителна история... „Приключенията на Лукчо“ за пръв път на сцена! Звучи невероятно, нали!

Интервю с Бисерка Колевска – режисьор на спектакъла на Държавен куклен театър – Варна

Въпрос: След спектакъла „Мечо Пух“ преди по-малко от година, това е втората Ви среща с трупата на Варненския куклен театър – какво Ви привлича тук?

Бисерка Колевска:  Преди много години правих тук два други спектакъла - единият беше театър на сенките – „Тъжният принц“, който много успешно пътува по света, след това направихме един грандиозен спектакъл – „Алиса“ и после дълго си почивахме един от друг. До миналата година, когато поставих  Мечо Пух, който обаче не е така мащабен като сценична реализация. Така стигнахме до „Приключенията на Лукчо“, който можем да сравним със супер продукция, тъй като тук има 14 персонажа, огромни и ярки кукли и маски, зад които актьорите са скрити и задачите им са много сложни, има много музика. Искаше ни се жанрът да стане леко оперетен, карикатурен, т.е.чрез героите в образите на плодове и зеленчуци, с езоповския език да разкажем всъщност за човешките отношения. И Варненският куклен театър е един от малкото у нас с такава голяма трупа от добри актьори, които могат да застанат зад този сложен проект.

Въпрос: Можеше и по-лека задача да си поставите, защо точно „Приключенията на Лукчо“?

Бисерка Колевска: „Приключенията на Лукчо“ – популярната и обичана повест за деца на Джани Родари, никога не е поставяна  у нас на професионална сцена. Произведението е много трудно, тъй като има страшно много персонажи – в оригинала са над 30! Първоначално с художничката мислехме да го правим с малки кукли, но ми се искаше актьорите да бъдат скрити и да не стоят зад паравани. Затова избрахме един смесен вариант, в който големите плодове и зеленчуци са маски, а малките герои като Лукчо, като малките картофчета, като Черешко, да приличат на децата. Защото децата винаги казват истината, нямат заложените във възрастните хора правила, които не смеят да прекрачат. Всъщност Лукчо е единственото създание в тази голяма градина, което смее да счупи статуквото и да се противопостави на несправедливостта.

Въпрос: Безспорно тази история е натоварена с много метафори, с много символика – това не е лесна материя за децата. Поставяте ли възрастова граница за публиката?

Бисерка Колевска: Преди да започнем да работим над спектакъла, изгледах всичко, което е правено по „Приключенията на Лукчо“. Има няколко руски анимационни филма, няколко мюзикъла,  но дори и в Италия не можах да намеря материал, адаптиран за сцена. От това, което изгледахме, разбрахме, че със сигурност нашият спектакъл трябва да е с много музика, атрактивен, с бързо сменящи се като в киното кадри, за да може да задържи вниманието на децата. И те много простичко възприемат нещата – когато Дон Домат се държи лошо с Лукчо, те инстинктивно ще застанат на страната на Лукчо, т.е. на „добрите“. Ще възприемат простичката история, че едно добро същество, едно дете иска да помогне на баща си. Да задържим детското внимание ще помогне и силната визия – всички герои са карикатурни и са много ярки  и въздействащи. Тази история е и за малки, и за големи. Малките ще възприемат по-простата история между доброто и лошото, ще се забавляват с куклите, а по-големите деца ще разберат и по-дълбокия смисъл.

Въпрос: Една такава продукция се прави с екип от съмишленици. Кои са другите създатели на спектакъла?

Бисерка Колевска: Моя милост се справи със сценария и с постановката, куклите и сценографията са на Свила Величкова. Основата тук са куклите. Сценографията е на втори план, защото куклите са много големи, едри и превземат цялата сцена. Композитор е Нелко Коларов, а куклите са направени във Франция от една от най-добрите изпълнителки на кукли –  Елена Цонкова. В началото на репетициите за актьорите беше малко трудно, защото никой, който си води куклата, не може и да говори, тъй като този, който говори, трябва да бъде отстрани и да може да обхване точно неговите движения, неговия израз. Общо взето прилича на дублаж на анимационен филм. Т.е. част от актьорите разиграват големите маски и кукли, а други отстрани ги наблюдават и озвучават  това, което се случва на сцената. И този синхрон между човека, който води куклата и този, който го озвучава, е много труден, особено когато на сцената има едновременно шест кукли. Общуването между актьорите изисква изключителна концентрация. Много се надявам тази сложност на изпълнението да не се усеща от публиката и спектакълът да изглежда като лесна детска игра.

Въпросите зададе Дарина Докова

Коментари