Новият зам.-председател на КФН: Лимити на обезщетенията при смърт са нужни, но временно

Обучение в ТУ–Варна по суперформулата "един студент-две специалности едновременно"

Проф. Пантев: Нагло е условието да се извади Македония от българските региони в учебниците по стара

Криминалният репортер Манди Уинър за убийството на Джордже Михалевич

Варненец: България е длъжник на гражданите си в чужбина, не става с писма

"Приключенията на Лукчо" по Джани Родари на варненска сцена

Ученичка от Варна спечели награда от Харвардския университет

Сръбският президент пред bTV за Косово: Трябва да седнем и да намерим компромис

ТУ – Варна и градът може да имат своя модерен конферентен център в кампуса на университета

Дизайнерската школа на ТУ – Варна и създаването на логото за една европейска титла

Зоран Заев пред bTV: Признаваме българския дял от Македония

Баронеса Мишел Мон - за бельото, иновациите и политиката

Физическите упражнения и храненето са основни фактори за забавяне на застаряването

Асистент Таня Аврамова от ТУ – Варна: „Машинен инженер” е много добра професия и за нежния пол

Скоро всеки работодател ще трябва да съхранява личните данни с необходимите нива на сигурност

Повече българчета се раждат зад граница, отколкото у нас

4.6.2018 г. 23:28

- Господин Харалампиев, през миналата седмица бе излъчен материал, в който се разказваше за няколко случая на българи, чиито деца са отнети, както и за наши сънародници, които напускат Норвегия, притеснени от голямата власт на социалните служби. Получавате ли сигнали за подобни случаи в ръководената от вас агенция?

- Да, имаме такива сигнали. Разбира се, те се усилиха от миналата седмица. Сигналите касаят българи по произход, не само български граждани, тъй като част от нашите българи там се отказват от българско гражданство и особено децата, които са от смесени бракове, не получават такова. Имаме подобен тип сигнали, че се случват такива неща и в Холандия, и в Дания, и в Швеция.

- За какво точно бяха тези сигнали?

- Хората се притесняват да не се случи на тях, на техните деца нещо подобно. Знае се, че в България, на Балканите, дори в Централна и Западна Европа манталитетът на възпитание на децата е малко по-различен, отколкото в тези държави.

- За какво се отнемат децата в тези държави, които споменахте? Не се ли разминават техните с нашите традиции и тези на континента?

- Има много голямо разминаване между традициите и законите. В Норвегия специално и в част от Скандинавието държавата се възприема като нещо много повече от индивида, особено по отношение на възпитанието на децата. В Норвегия всеки норвежец искрено вярва, че държавата ще се справи по-добре, отколкото родителят. Това е насложено в годините и във времето. По подобен начин са нещата и в Швеция, по близък начин са и в Дания. Докато в България и в нашия регион въобще ние винаги сме възпитавали традиционно децата си в семейството и в църквата. Така че разминаването наистина е огромно като традиции, като отношение и като законодателство. Мога да отбележа, че законодателството в Норвегия категорично и ясно е записало, че държавата чрез нейните органи действа по съответния начин, много категорично при различните случаи. И това среща разбирането на голяма част от тяхното общество. Което за нас е непонятно, неразбираемо, но можем да кажем, че всеки български гражданин, който живее в Норвегия и има деца, трябва да знае това законодателство и трябва да внимава, за да не се озове в подобна ситуация.

- Доколкото разбрах в Норвегия дори шамарът е инкриминиран. Възможно ли е да стане така и в нашето законодателство?

- Представяте ли си, ако в България инкриминираме шамара? Може би около 70 процента от българските съпрузи и около 50% от българските съпруги и не знам колко процента от бабите или дядовците, които пляскат детето, ако не слушат, трябва да ги вкараме в затвора ли? Няма как в България да има такъв тип законодателство. Съвсем друг манталитет имаме. Промените, които са в Норвегия, са много сериозни, не можем с лека ръка да ги отхвърлим и не можем с лека ръка да ги осъдим. Там има такъв тип разбиране и явно българите и другите чужденци, които живеят там, трябва наистина да внимават, ако искат да нямат такива проблеми. Което между другото е наистина стряскащо и непознато за огромна част от българската и бих казал, за европейската общественост.

- Безсилна ли е българската държава да въздейства по различните казуси с отнети от родителите им деца в Норвегия? Има ли България правни механизми, за да реагира в тази ситуация?

- Проблемът е, че за жалост огромна част от българите се жалват в последния момент. Ако се жалваха навреме, държавата би могла да се намеси със свои посредници, със свои представители, наблюдатели още по времето на съдебния процес. Обаче съдебният процес е приключил с влязло в сила решение на съда, което по местното законодателство има своята абсолютна сила. Може да има обжалване, то няма как да стане в нашата държава. В момента мисля, че има няколко вече такива дела по отношение на Норвегия. Това според мен означава, че наистина трябва да бъдем по-активни от наша страна със спазването и прилагането на Конвенцията за правата на човека и тази за закрила на децата. Има подписани международни спогодби, по които Норвегия е страна. Но истината е, че стигне ли се до влязла в сила присъда или решение, е много трудно да се повлияе. Съветът ми към всички българи, които живеят в Норвегия и не само там, а и в другите скандинавски държави, където има подобен тип законодателство, е да реагират на секундата, когато се случи каквото и да било. Да не се притесняват, че някой ще разбере. Няма срам. Колкото по-бързо информират нашето посолство, консулство или ДАБЧ, толкова по-бързо ще можем да реагираме и да съдействаме по-успешно.

- Имате ли информация колко българчета се раждат извън България?

- Официална статистика нямам. Факт е, че много хора, основно в детеродна възраст, са напуснали България и повече време от годината прекарват извън страната. Говорим за българските общности, които са в Украйна, Молдова, Румъния, Западните покрайнини, Македония, Северна Гърция, които са многомилионна общност, плюс огромната имигрантска вълна българи, които живеят зад граница. Огромна част от тях създават семейства, раждат деца. Огромната част от тези деца не се регистрират като българи, нямат българско гражданство и за съжаление техният брой е доста по-голям от тези, които се раждат в България. Което означава, че ако ние не предприемем адекватни мерки по отношение на тези млади хора, които живеят извън България, има опасност за оцеляването и нормалното развитие на българската нация и държава.

- Това означава ли, че се запазва негативната тенденция все повече млади хора да напускат страната?

- Тя се запазва, макар и не в такива тежки мащаби. Но тенденцията я има. Има и тенденция за умерено връщане на определени българи. Това са мъже над 30 г, които не са успели да направят семейство на Запад и идват да търсят съпруги в България. Какъв е шансът да намерят съпруга, да останат да живеят в България, никой не може да каже. Така че негативната тенденция я има, но има леко намаляване. Все повече трябва да полагаме усилия, за да можем българите в България и зад граница да работим в единодействие, в синхрон, да се подпомагаме и да знаем, че българската нация е не само в България. Има и други такива нации- ирландската, румънската, унгарската, полската, където огромна част от техни събратя живеят извън техните граници и те полагат неимоверни грижи, за да работят в страхотен синхрон и координация и подпомагат и държавата и нацията си. Крайно време е да разберем, че българите зад граница не са невъзвращенци, не са предатели, не са лоши хора, които напускат България. Това са хора, които търсят по-добри условия за живот за тях и своите деца. И ние, които оставаме в България и тези, които живеят зад граница, трябва да сме едно, да си подадем ръка и да работим заедно за бъдещето на нашите деца и за българската нация.

- Колко е голяма българската диаспора в света?

- Въпросът е доста спорен. Според различни изследвания, според информация на нашите специализирани служби, от 1989 г насам между 2,3 млн и 3 млн българи са напуснали България и повечето време живеят навън, отколкото тук. Колко точно са те, никой не може да каже. Напусналите създават семейства, деца, много не се връщат. За съжаление можем да кажем, че тази общност, която напуска България поради икономически и социални причини и тези, които са останали да живеят не по своя или на своите прадеди вина извън границите на България, като тези, които са в Македония, Сърбия, Украйна и т.н., те представляват повече българи, отколкото българи живеят в България. Това е тъжната истина.

- Радостната е, че около 500 етнически българи, живеещи в Косово, внесоха в края на май т.г. петиция в парламента на страната, в която настояват за официално признаване на българската общност...

- Да, това е прекрасна новина. Освен тези 500 българи, имаме информация, че поне още 1000 са събрани подписи и се събират още, които също могат да бъдат внесени. Аз като председател на ДАБЧ, и като патриот категорично адмирирам тези инициативи. И не само това. Помагаме и логистично. И съвсем скоро се надяваме в Косово да бъде признато национално българско малцинство, както беше признато и в Албания.

- Как българските общности подкрепят приоритета българското председателство за европейската интеграция на Западните Балкани?

- Това, което имаме като информация е, че с огромно желание и радост го подкрепят. И особено това е видно за тези, които са сега в Косово, с активността в момента в Сърбия. Буквално преди дни в Западните покрайнини беше открит културно-информационен център в сръбското село Звонци, където не е имало откакто свят светува. Така че нашенците се активизират и по места. Те знаят, че България мисли за тях, Европа мисли за тях. А и самите представители на тези държави разбират, че пътят към ЕС минава през една демократизация, през една по-широка работа с представителите на националните малцинства, които могат да бъдат мост и гарант. И които могат само да ускорят процеса на влизането на тези държави в ЕС.

- Има ли в момента наплив за българско гражданство?

- Да. Напливът е на по-големи и по-малки вълни. Винаги, когато започне да се издава удостоверение и укази най-вече, натискът се усилва. Той не е спирал от години. Най-голям натиск има от Македония, от държави като Украйна, Молдова, Албания. Много се активизираха Западните Покрайнини. Това е така, защото тези хора са българи. Те ползват интернет, Фейсбук. Те четат в интернет кои са били техните прадядовци. Истината не може да се спре. /standartnews.com

Коментари