Свидетел по „Суджукгейт" пред bTV: Фирмите ми бяха съсипани от актове

Новият зам.-председател на КФН: Лимити на обезщетенията при смърт са нужни, но временно

Обучение в ТУ–Варна по суперформулата "един студент-две специалности едновременно"

Проф. Пантев: Нагло е условието да се извади Македония от българските региони в учебниците по стара

Криминалният репортер Манди Уинър за убийството на Джордже Михалевич

Варненец: България е длъжник на гражданите си в чужбина, не става с писма

"Приключенията на Лукчо" по Джани Родари на варненска сцена

Повече българчета се раждат зад граница, отколкото у нас

Ученичка от Варна спечели награда от Харвардския университет

Сръбският президент пред bTV за Косово: Трябва да седнем и да намерим компромис

ТУ – Варна и градът може да имат своя модерен конферентен център в кампуса на университета

Дизайнерската школа на ТУ – Варна и създаването на логото за една европейска титла

Зоран Заев пред bTV: Признаваме българския дял от Македония

Баронеса Мишел Мон - за бельото, иновациите и политиката

Физическите упражнения и храненето са основни фактори за забавяне на застаряването

Кметът на Каварна Нина Ставрева: Ръстът в туризма е по-висок от очаквания

16.11.2017 г. 10:56

Каква е равносметката от туристически сезон 2017 г. за Каварна, на какъв етап са недовършените строежи в града и кои са решените и кои нерешените проблеми с плажовете в района, Actualno.com разговаря с Нина Ставрева, кмет на община Каварна.

Г-жо Ставрева, очаквахте сериозен ръст на туристите това лято в Каварна. Оправдаха ли се очакванията Ви?
Информацията, с която разполагаме, е за броя реализирани нощувки, а срокът за събиране на туристическия данък е до 31 януари 2018 г. За броя реализирани нощувки можем да направим сравнение и на тази база да се направят изводите. За 2015 г. нощувките са 153 000. През 2016-та година са 196 000. Тази година, на база на декларирани данни по чл. 116 ал. 3 от Закона за туризма, към 31 октомври нощувките са 203 000 нощувки. Сами разбирате, че очакваме още да се декларират. Това е реален ръст от 50 000 нощувки до този момент. Туристите, посетили Каварна през 2015-та година са 24 000, през 2016-та са 36 200, а през 2017-та - 42 000.


Още през 2016-та година изпитах удовлетворение от това, че усилията, които положихме за развитието на туризма в Каварна - с първи стъпки да направим облика на градския плаж различен, дадоха красноречиви резултати. Тази година ръстът е още по-висок. Онова, което планувахме за 2017-та година, ще бъде изпълнено до края на годината, и преизпълнено. Всъщност тези резултати могат само да ме радват, защото един от моите ангажименти беше да положим много усилия и труд за това Каварна да стане отново любимо място на много не само български, но и чуждестранни граждани.

Как процедирате с недовършените строежи, успяхте ли да накарате собствениците да ги обезопасят?
Голяма част от незастроените обекти са вече собственост на банки, за съжаление. Сещате се, че тях не можем да ги задължим. Всичко е въпрос на добра воля. Но пък един от строежите, който 5-6 години беше в застой, върви активно вече. Надявам се следващият сезон да заработи. Имаме индикации за още един обект с реален собственик, който започва довършителни дейности. За останалите търсим инвеститори. Не сме спрели да провеждаме срещи, да водим разговори. Много разчитаме на този ръст на туристопотока през последните две години, защото това са индикации за развитие, което ни улеснява разговорите с инвеститори. Вече започна изграждането на нов хотелски комплекс с аквапарк, който ще бъде завършен до 2019 г. Намеренията на инвеститора са аквапаркът да бъде пуснат още за следващия туристически сезон. Предстои финализиране на още две такива инвестиции. Така че бавно, последователно работим в тази посока.

По отношение на плажовете кои проблеми успяхте да решите и кои остават?
Най-големият ни проблем е плаж "Болата". Иначе с другите плажове нямаме проблем. Това беше национална тема и през миналото лято. Там започнахме процедура по Глава 3 от Закона за защитените територии с МОСВ площта на резервата да бъде намалена с площта на плаж "Болата" и на брегоукрепителните съоръжения. В процедура сме, силно се надявам да има положително развитие по тази тема и плаж "Болата" да се ползва свободно. Процедурата върви нормално, но е дълга и тежка.

Започнахте да изграждате нов водопровод в кв. „Младост“, какъв е очакваният ефект от него?
Ще има сериозен ефект, защото това е очаквана инвестиция от хората, живеещи в този квартал на Каварна. Общината е трябвало да го изпълни преди доста години. Започнахме с инвестиция от 230 000 лева. Това е новият квартал на града, където преди десетина години са раздадени много права за строеж, без да бъде осигурена каквато и да било инфраструктура. През последните две години се занимаваме с проектна документация и вече минахме към първото изпълнение.

Те как са се водоснабдявали?
За своя сметка са си правили връзките, а това е ангажимент на общината.

Кое е най-важното, което успяхте да свършите с европейски проекти?
Приключихме един проект тази година през април месец - "Шанс за всяко дете", свързан с дейностите на 7-те детски градини в общината. Три проектни предложения имаме подадени в ДФ "Земеделие" и силно се надявам да получа покана за подписването им по Програмата за развитие на селските райони, подмярка 7.2 за общински пътища, уличи и водопроводи. Те са на обща стойност 7 млн. лева. Вече работим по два проекта за трансгранично сътрудничество, насочени към младите хора. Ресурсът по тях е около 900 000 лева.

Единият касае сектор туризъм и обучение на кадри за туристическия сектор, защото това се оказа един от големите проблеми в бранша - липса на кадри. Партньор ни е румънският град Констанца. Знаете, че даже имаше споразумение тази година за работници от Украйна и Молдова, които да се наемат в нашите курорти. Целева група от 50 човека ще бъдат обучавани, включително и на румънски език. Работим с университета Овидиус от Констанца. Другият проект е насочен към ученици за по-лесен преход от средно към висше образование с много интересни мероприятия. Сега ще подготвим няколко проектни предложения и за градската среда.

Интервю на Анита Чолакова

Коментари