Д-р инж. Кристина Близнакова е завършила специалност Електронна техника и микроелектроника в Технически университет - Варна през 1996 г. През 1998 и 2003 завърша магистърска и докторска степен по Биомедицинско инженерство, в Университет на Патрас, Гърция. Основните й интереси са свързани с биомедицинското инженерство и по-специфично с областта на математическото моделиране и симулиране на нови техники за използване на рентгеновите лъчи за по-ефикасно откриване на рак на гърдата. Тя е носител на четиригодишна стипендия „Мария Кюри“ за реинтеграция в ТУ-Варна с проект в областта на образната диагностика на гърдата. От 2016 година е доцент в катедра Софтуерни и Интернет технологии в ТУ-Варна.
С тази изключителна млада жена, избрала да остане в България, разговаряме за това: лесно ли е да се занимаваш с наука у нас, какво би те накарало да останеш, какво нашите млади хора дават на световната наука за решаването на обществено значим проблем, като рака на гърдата.
Доц. Близнакова, вие сте млад човек. Как се става доцент, доктор, носител на редица награди, в приета от обществото като „мъжка сфера”?
В България, в университетите ни (където се набляга на преподавателската дейност) бих казала: трудно. Аз имах късмет да завърша магистратура и докторантура извън България (в Гърция), където участието на млади учени в преподавателския процес не е в такива размери като при някои специалности у нас (става въпрос за компютърните). Областта, в която работя от много години задава толкова много въпроси, на повечето от които все още не можем да дадем задоволителен отговор. Друг фактор е дългото ми пребиваване в Университета на Патра, Факултет по Медицина и близкото ми сътрудничество с радиолози, анатоми и медицински физици, които ми оказваха ежедневна помощ в моите разработки и в постигане на добри резултати. Завършила съм бакалавърска и магистърска степен в ТУ-Варна и знанията, които получих бяха достатъчни, за да започна да се развивам в тази нова интердисциплинарна област и да предлагам инженерни решения на конкретни проблеми в медицината. При връщането ми в България, да бих казала, че беше трудно колегите ми да възприемат стила на работата ми. Аз съм един от малкото инженери по биомедицинко инженерство (специалност, която все още не е достатъчно развита в България) и в ежедневието си контактувам изключително много с доктори, физици, радиолози, пациенти, софтуерни инженери. Може би на това се дължи успеха ми. У нас в университетите няма такава практика, всеки предпочита да работи самостоятелно и до известна степен се е изолирал. Надяваме се да обърнем този начин на „правене“ на наука. За годините, през които работя тук, успях да наложа стила на работа върху младите учени и те да работят в екип. Така през последната година имаме редица награди и разбира се международно признание. Ръководството на университета застана зад нас, както и зад всички работещи екипи в ТУ-Варна, а също и прие принципа да се подкрепят професионално всички млади кадри, с цел запазване и увеличаване на престижа на университета - което мисля, че е правилния път. От № 3290 в Европейската ранг-листа на университетите през май 2015, рейтингът на ТУ-Варна се е покачил до № 1800 през юни 2017, което говори, че мерките са абсолютно в правилна посока.
Дават ли се възможности за развитие на младите хора в академичните среди у нас и конкретно в ТУ – Варна?
От две години насам се дава шанс на млади учени в ТУ-Варна да участват активно в науката, да организират научни форуми и конференции, да провеждат курсове за обучение. От две години за първи път бе позволено нехабилитирано лице (научен работник, асистент) на трудов договор в ТУ-Варна да управлява лично проекта, над който се е трудил да го разработва сам, което е успех за нашия университет. Прави впечатление, че това води до резултати. Връщат се отлични студенти в България с желание да развиват у нас научна дейност. И в това отношение има опити да се развиваме. Откритият преди година Научен институт няма да бъде формален, както повечето неща у нас. Започва да се изпълва с лаборатории и с млади хора. Мой дълг е да подкрепям тяхното желание да останат у нас да работят и да се развиват.
Пред вас е имало много възможности. Защо избрахте да се върнете в България?
Винаги съм искала да работя в България. Още след завършване на магистратурата си през 1998 бях тръгнала за България. Бях убедена от гръцкия ми ментор да остана за докторантура, докато трудният период за България отмине. Така и натрупах повече опит. Семейството ми е тук, приятелите ми също, реших да се пробвам. Най-лесно е да избереш чужбина, трудно е да се пребориш с неуредиците у нас. Бях решила, че ако не се справя, ако работата не спори, не намирам нужното разбиране дори и от един от колегите, тогава си тръгвам. Надявам се повече завършили в чужбина млади учени да се завръщат, за да предадат опита си и наученото от водещите университети. Така само ще правим истинска наука и отлично преподаване и ще се развиваме успешно като университет.
Защо избрахте ТУ- Варна?
Защото тук съм завършила, тук са преподавателите, които са мои ментори и които ме изпратиха да продължа обучението си в чужбина. В Гърция има правило, което според мен трябва да се приложи и за нашите университети. Ако някой е завършил бакалавър, магистър и докторантура в един и същ университет, няма право веднага да заема академични длъжности в същия университет. Защото става копие на преподавателите си и не допринася за развитието на университета. И аз това го виждам на практика у нас. Студентите ни, които заминават да учат навън се връщат с много и различни знания. Те внасят нещо ново и обновяват както учебната програма, така и научната. Те се отличават и на тях разчитаме. Техните тематики са наистина интердисциплинарни и иновативни.
Какви са предизвикателствата пред младите учени в България днес?
Липсата на средства най-вече за инфраструктура, което води до неравно съревнование с учените в чужбина и не възможност за постигане на резултати, каквито се постигат в западните университети. Не засягам ниското заплащане, защото мисля, че работата по проекти и работата с бизнеса може да доведе до по-високи доходи. Което от своя страна ще привлече и повече високо квалифицирани кадри в университета и ще настъпи облекчение и при натоварването в преподавателската работа на софтуерните катедри.
През 2012 година получавате европейска стипендия „Мария Кюри“ за четиригодишен период с цел да се ре-интегрирате в академичната и изследователска среда на ТУ – Варна. Стипендията е присъдена в областта на биомедицинските науки и разработването на нови технологии в помощ на ранното откриване на рака на гърдата. Какво се случи после? Успяхте ли да станете част от екипа, помогнаха ли ви по-възрастните колеги?
Стипендията бе за периода Септември 2012 до Септември 2016. С лекота се интегрирах в екипа на доц. Йордан Колев, в неговата лаборатория, която имаше натрупан опит за работа с Европейски проекти и която лаборатория ми помагаше с изпълнението на ежедневните задачи. След стипендията, за пълното интегриране в университета, голяма подкрепа получих и от новото ръководство на ТУ-Варна, и от самия ректор проф. Росен Василев, който при едно мое малко разколебание за бъдещото ми развитие оказа голямо влияние и твърдо изяви позиция, че мястото ми е тук и че този университет разчита на млади учени като мен. Разбира се имах подкрепа и от катедрата „Софтуерни и интернет технологии”, която е водеща катедра. Екипът там наистина е професионален, затова тази катедра е водеща не само в ТУ-Варна, но и в България.
ТУ–Варна е координатор на проект, свързан с изследвания за ранното диагностициране на рака на гърдата. Проблемът е много важен за обществото. Кой работи по този проект? Студенти от университета или външни за университета хора? Докъде сте стигнали в работата си? Т.е. ако си студент в ТУ – Варна пред теб се откриват много по-големи възможности от чисто регионалните проекти и програми, и работни места?
Всъщност проблемът е много важен за целия свят. Ракът на гърдата е най-често срещаната форма на рак при жени под 70-годишна възраст. Статистиката е наистина стряскаща. В Европа, една от осем жени развива рак на гърдата, като в 20% от случаите ракът засяга жени под 50-годишна възраст! Въпреки технологичните постижения като цифровата мамография и използването на системи за автоматично компютърно диагностициране в клиничната практика, както и националните скрининг кампании за профилактични изследвания, откриването и диагностицирането на ракови образувания в плътната жлезиста тъкан на гърдата е все още сложна задача. За жалост, противно на очакванията, в много държави от ЕС, включително и България, смъртността продължава да се повишава (Фиг. 1).
В проекта MAXIMA на Технически университет - Варна участват основно млади учени инженери с основни знания в биомедицинското и софтуерно инженерство. Те разработват алгоритми за сегментиране и моделиране на туморни образувания, допринасят за разработването на нови технологии за откриване на рак на гърдата не само с разработване на симулационни платформи, а и с експериментално тестване и изработване на специфични физически модели на млечна жлеза. С последната задача се е заел инж. Данаил Иванов, който е инженер по медицинска електроника. Сегментирането на туморите се реализира от двамата докторанти инж. Николай Дуков и инж. Фирган Ферадов, с математическото моделиране се е заела докторантката ни инж. Галя Господинова. Други по-млади членове на екипа ни Стойко Маринов, Аделина Дойчева и Дамяна Димитрова успешно се включват с неотложни задачи по програмиране и моделиране. Това са младите ни надежди. Към тях добавяме и двама преподаватели - доценти с опит в биомедицинското инженерство и физика от нашия университет, както и мениджър с голям опит при управление на европейски проекти и специалист по връзки с обществеността. Екипът е сплотен. Работим тясно с радиолози и хирурзи, както и с медицински физици, които ни оказват помощ. Неотлъчно до нас са и нашите партньори от Университета в Льовен и Университета в Наполи (http://maxima-tuv.eu/).
До момента сме сегментирали множество туморни образувания, които съвсем скоро ще бъдат достъпни за изследователите от цял свят. Също така изследвахме много материали, за които вярваме, че могат да се използват за направата на антропоморфни физически модели на гърда за тестване на нови техники за диагностика на гърда.
Проектът бе оценен преди месец като изключително успешен проект, реализиращ се в България. Преди седмица дадох интервю за Европейската комисия, което ще бъде публикувано през Септември 2017 на сайта на Successful Stories на Европейската комисия.
Младите ни учени са мотивирани, най-вече от факта, че продуктът на труда им е в полза на обществото. Крайно време е да се възстанови интересът към инженерните науки, тъй като има остра необходимост от наши специалисти и се оказва, че поради липсата на такива много фирми търсят такива специалисти от чужбина. А наистина има великолепни възможности за реализация.
Работите заедно със съпруга си - също млад човек. Веднага ми дойде на ум аналогия с Мария и Пиер Кюри.
Той винаги ми е помагал във всяко начинание: и в проектите и в алгоритмите. Винаги преценява важността на всяко мое начинание и ми оказва подкрепа в осъществяването му. Както и когато се върнах в България, той също ме последва и се установи тук. Сега, благодарение на опита си, ни помага в управлението на Европейските проекти.
Когато ми бяха писали, че съм избрана за победител в конкурса „Принос за едно по-добро общество“ на асоциацията на стипендиантите на Мария Кюри за 2017, се обадих на моя приятел редакторът на списание Физика Медика: Проф Паоло Русо с молба как да започна словото си. Тогава той веднага отговори, че винаги е правил асоциацията Мария Кюри и мен, но за България. Цитирам и думите му „За мен, както те познавам, това е все едно Мария Кюри лично да те е номинирала за тази награда, тъй като ти имаш духа на също толкова знаменита жена и велик учен.“