Екипът на проф.Овчаров откри монументален комплекс на Перперикон

Цялата история на Вселената побрана в 10-минутно видео

"Звездата" на елементарните частици - Хигс бозона

Tesla ще прави 3D принтер за молекули за немския разработчик на Covid-ваксина CureVac

Първа копка на сградата, в която ще бъде българският суперкомпютър

На Нептун и Уран валят дъждове от диаманти - буквално

Автоматизираното шофиране влезе в правилник за десетки страни

Нулевият меридиан. Обсерваторията в Гринуич навършва 345 години

Японският суперкомпютър Fugaku е най-бързият в света

Археолози откриха до Стоунхендж постройка на около 4500 г.

От какво зависи броят на континентите на Земята?

Чаталхьоюк: Общност отпреди 9000 години, с урабнистичните проблеми на съвременния живот

Частично слънчево затъмнение в първия ден на лятото

Изкуствен интелект контролира миенето на ръцете

Денят на слънцестоенето

Астрономите откриха най-бързата звезда, напускаща Млечния път със скорост от 4,3 милиона км/час

8.3.2015 г. 22:45
US 708 – така се нарича звездата, която астрономите установиха, че напуска нашата галактика с невъобразимата скорост от 4,3 милиона километра в час. Това я прави най-бързо движещата се звезда, известна на науката до сега. Скоростта си US 708 дължи на това, че някога звездата е била част от двойна система, а компаньонът й се е превърнал в свръхнова.

Звезди, движещи се достатъчно бързо, за да се освободят от гравитационното привличане на галактиката, са известни на астрономията отдавна. Дори са отделени в особена група, означавана като HVS (hypervelocity stars). През миналата година, например, беше открит цял звезден куп, който напуска с шеметна скорост супер гигантската галактика М87, припомня Science.com. US 708 обаче е уникална, както заради скоростта, с която напуска галактиката, така и защото е единствената за момента компактна хелиева HVS.

Новооткритата звезда поставя въпроси пред теоретичните постановки за това, на какво дължат скоростите си хипербързите звезди. Според схващанията на астрофизиката, бързо движеща се звезда се ражда в следствие на взаимодействието на бинарна звездна система с гравитационните сили на супермасивната черна дупка в центъра на галактика. Когато това се случи, една от звездите в двойката бива откъсната и изхвърлена, което я ускорява до огромни скорости. Теоретичният модел описва много точно поведението на HVS, които в болшинството си са млади звезди от главната последователност за развитието на звездите.

US 708 обаче не се вписва в тези параметри. За да отговаря на базовата теоретична хипотеза за HVS следва US 708 да е имала за компаньон горещо субджудже. Такава бинарна система не е невъзможна, но е твърде малко вероятна.
От друга страна алтернативната хипотеза, според която високата скорост се дължи на ударна вълна от близко избухнала свръхнова, се съгласува добре. Достатъчно е свръхновата да е от тип Ia, за които се смята, че се случват в компактни бинарни системи. В началото от звездата донор се източват газове, които водят до надхвърляне на критичната маса за това, звездата-компаньон (бяло джудже), да се взриви като свръхнова. Подобен сценарии много добре описва новооткритата звезда.

Астрофизиците са измерили вектора на движение на US 708 и са възпроизвели пътя й в миналото. Известно е, че звездата е пресякла галактичния диск преди около 14 милиона години и със сигурност не идва от централната част на Млечния път. Учените смятат, че някога тя е била в двойна система с въглеродно-кислордно бяло джудже, с маса малко по-голяма от тази на нашето Слънце.

Двете звезди са обикаляли около общ гравитационен център, а едно завъртане около този им център е отнемал около 10 минути. За неспециалистите това може да звучи невероятно, но астрофизиците познават, например, системата от хелиева звезда и бяло джудже SDSS J065133+284423, чийто орбитален период е 12 минути. Подобно близко съществуване с по-голяма звезда кара горещото субджудже да се върти много бързо. Астрономите са измерили, че US 708 се върти с невероятните 115 км/сек – много по-бързо, отколкото подобните й звезди, които никога не са имали компаньони. И все пак това е с около 25% от теоретичните разчети. Но и за това има обяснение – вероятно се дължи на предаването на момент на импулса (ъглов момент) към някогашната звезда-компаньон, преди нейното избухване.

Авторите на откритието подчертават, че гравитационното “запокитване” на HVS звездите е по-често случващото се, но US 708 може да ни даде нови данни за свръхновите от тип Ia.

Коментари