Нови находки откриха археолозите в Хераклея Синтика

Черно море става все по-екзотично: 20 нови вида риби засечени от учени

Нови находки в Хераклея Синтика

В очакване на максимума на метеорния поток Лириди

Списание Nature отличи български учени за иновативен метод за проследяване на хромозомите

Певицата Кейти Пери излетя в Космоса като част от изцяло женски екипаж

Nvidia ще произвежда в САЩ суперкомпютри с изкуствен интелект

Учени върнаха към живот изчезнал преди хиляди години вид вълк

Тайнствена пирамида на 2200 години открита близо до Мъртво море

Американски учени създадоха пейсмейкър с размер на оризово зърно

Частната европейска ракета "Спектрум" падна при първия си изпитателен полет

Очаква се британски марсоход скоро да поеме към Червената планета

Китайски научен екип постигна квантово защитена комуникация на над 12 000 км

Meta пуска асистент с генеративен изкуствен интелект в ЕС

Международен екип, ръководен от български докторант, откри нова планета

Учени декодираха най-древната човешка ДНК в Южна Африка

23.9.2024 г. 21:47

Екип от изследователи от университета на Кейптаун и Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг са реконструирали най-старите човешки геноми, открити някога в Южна Африка. Геномите са от двама души, живели преди около 10 000 години, съобщава агенция AFP.

Генетичните последователности са от мъж и жена, чиито останки са открити в скален заслон близо до южния крайбрежен град Джордж, на около 370 километра източно от Кейптаун, според Виктория Гибън, професор по биологична антропология в университета в Кейптаун, предава „Дойче веле”.

Те са сред 13 последователности, реконструирани от хора, чиито останки бяха открити в скалното убежище Оукхърст, и които са живели преди между 1300 и 10 000 години. Преди тези открития най-старите геноми, реконструирани от региона, датират от около 2000 години.

Изненадващо, проучването на Oakhurst установява, че най-старите геноми са генетично подобни на групите San и Khoekhoe, живеещи в същия регион днес, се казва в изявление на университета на Кейптаун.

Според Йоша Грецингер, водещ автор на изследването, подобни проучвания в Европа разкриват история на мащабни генетични промени, дължащи се на човешки движения през последните 10 000 години. „Тези нови резултати от най-южната част на Африка са доста различни и предполагат дълга история на относителна генетична стабилност“, казва още той.

Това се променя едва преди около 1200 години, когато пристигат новодошлите. Те въвеждат пастирството, земеделието, както и нови езици в региона и започват да взаимодействат с местни групи от ловци и събирачи на ядливи растения и плодове.

„Въпреки че някои от най-ранните доказателства в света за съвременните хора могат да бъдат проследени до Южна Африка, те обикновено не са добре запазени”, казва проф. Гибън от пред AFP.

„По-нова технология позволява тази ДНК да бъде получена”, посочва още тя. /NOVA NEWS