Нашето слънце и други звезди се образуват, когато плътна купчина междузвезден газ и прах се срива под собственото си гравитационно привличане. След като звездата се роди в центъра на такъв облак, останалият материал образува около нея въртящ се диск, който подхранва звездния растеж и често води до появата на планети.
Новородените звезди с такива околозвездни дискове са наблюдавани от астрономите само в нашата галактика Млечен път - досега. В сряда изследователите съобщиха, че са забелязали такъв диск около звезда, по-голяма и по-светла от Слънцето, която се намира в една от най-близките ни съседни галактики - Големия Магеланов облак.
Звездата, която расте и привлича материал от заобикалящия я диск, е около 10 до 20 пъти по-масивна от Слънцето и може би 10 000 пъти по-светъл.
Тъй като гравитацията привлича материал към формиращата се звезда, той се сплесква във въртящ се диск. Новонаблюдаваният диск е с диаметър около 12 000 пъти по-голям от разстоянието на Земята до Слънцето, или около 10 пъти по-голям от този, който е обграждал Слънцето, когато то се е формирало преди около 4,5 милиарда години.
Звездата, която също така изхвърля голямо количество материал в космоса, се намира на около 160 000 светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.
"Това е много вълнуващо", казва астрономът Анна Маклауд от университета Дърам в Англия, водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature.
"Въпреки че знаем за много звезди като тази, които се формират в Големия Магеланов облак и други галактики, никога досега не сме наблюдавали околозвезден акреционен диск извън Млечния път, главно поради липса на технологии. Наблюдението на тези дискове в други галактики е много важно, тъй като ни разказва за това как се формират звездите в среда, различна от тази на Млечния път", добавя Маклауд.
Откритието е направено с помощта на телескопа ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array) в чилийската пустиня Атакама. Досега околозвездни дискове бяха откривани само на около 6500 светлинни години от Земята.
Големият Магеланов облак се счита за галактика-спътник на разрастващия се Млечен път, както и друга галактика, наречена Малък Магеланов облак. И двете са по-малки от нашата галактика и предлагат различни галактически условия. Големият Магеланов облак има по-малко прах от Млечния път и по-малко съдържание на така наречените от астрономите метални елементи - тези, които са различни от водорода и хелия.
Изследователите се радват на безпрепятствена гледка към звездата.
"Звездата е видима чрез оптични вълни, докато всички известни звезди в Млечния път, които са като тази - по отношение на звездна маса и наличие на акреционен диск - са скрити от оптичните телескопи, тъй като все още са силно забулени от газа и праха, от които се формират", казва Маклауд.
"Предполагаме, че това, че звездата е видима в оптичния спектър, се дължи на различните свойства на галактическата среда, в която се намира звездата, в сравнение с Млечния път."
Масивните звезди се формират по-бързо и имат по-кратък живот от по-малко масивните звезди като Слънцето.
"Формирането на звезди с голяма маса озадачава астрономите от десетилетия, така че наблюдението как това се случва при различни физически условия е както важна стъпка, така и изключително вълнуващо", казва астрономът и съавтор на изследването Джонатан Хеншоу от Университета "Джон Мурс" в Ливърпул.
Дискът изглежда е доста стабилен и не се фрагментира, както би могло да се случи при подобни структури.
"Не знаем дали дискът някога ще образува планети, но това е малко вероятно, като се има предвид, че те би трябвало да се образуват във враждебната среда на звезда със силна радиация", каза Маклауд.
Маклауд изрази надежда, че ще открие и други околозвездни дискове в Големия Магеланов облак и може би в по-далечния Малък Магеланов облак.
"С всеки един от тях ще можем да научим повече за звездообразуването в различни галактики и условия", каза Маклауд. /NOVA NEWS