The Verge съобщава, че Microsoft създава крипто портфейл за своя браузър Edge

Какво ни носи GPT-4

Товарният кораб "Дракон" се скачи с Международната космическа станция

Капсулата на "Спейс Екс" успешно се върна на Земята

Досегашният екипаж на МКС пое към Земята

Проф. Пимпирев за мисията ни в Антарктида: Това е епохално събитие

Meta работи по нова социална платформа – конкурент на Twitter

Революционен пробив: Учени създадоха мишки от двама биологични бащи

Скарлет Йохансон и Ема Уотсън използвани в сексуални реклами без тяхно съгласие

WhatsApp се съгласи да спазва правилата за прозрачност на ЕС

Таен проход в Хеопсовата пирамида дава надежда за нови находки

Невъзможни обекти: В дълбокия космос са открити "разрушители на вселената"

Първият мобилен телефон се появява не в САЩ, а в България още през 1964 г.

Колите на Google Street View тръгват на обиколка в България

Научните открития на телескопа "Джеймс Уеб" пренаписват представата за ранната Вселена

Пикът на метеорния поток Квадрантиди е рано сутринта утре

3.1.2023 г. 21:01

Максимумът на метеорния поток Квадрантиди ще настъпи на 4 януари около 5:40 ч. българско време, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра "Астрономия" при СУ "Св. Климент Охридски".

Както обикновено, условията за метеорни наблюдения силно зависят от фазата на Луната - ако тя е пълна и създава светъл фон на небето, метеори се наблюдават трудно, припомни експертът.  В нощта срещу 4 януари Луната ще залезе в 5:58 ч. за София с 92% осветен диск. Но предвид, че по време на максимума тя ще бъде вече залязваща на северозападния хоризонт, наблюдения все пак ще са възможни, каза той. 

Радиантът на Квадрантиди се намира между фигурите на съзвездията Воловар, Голяма мечка, Херкулес и Дракон, в района на вече несъществуващото съзвездие Квадрант (Quadrans Muralis). "С други думи това е мястото на небето, откъдето изглежда, че метеорите долитат и се разпръскват във всички посоки наоколо", поясни физикът, който е автор на изданието "Гид на любителя астроном" на катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски".

Потокът Квадрантиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в космическото пространство от астероида 2003 EH1 с период 5,5 години. За времето на максимума наблюдател, намиращ се далеч от градските светлини в безлунна нощ, може да наброи около 50 метеора, което приведено към един час време означава активност от близо 100 метеора на час, добави Маркишки.

По-късно през деня на 4 януари, в 18:17 ч. българско време, Земята ще премине през своя перихелий, т.е. ще бъде в най-близката до Слънцето точка от своята орбита, уточни физикът. Тогава разстоянието Земя-Слънце ще се скъси до 147 098 925 км. За сравнение, когато Земята е най-далеч от Слънцето - в афелий, разстоянието до него е най-голямо - 152 093 251 км. Тази година афелият ще бъде на 6 юли в 23:06 ч. Освен разстоянието до Слънцето, през годината се променя и орбиталната скорост на Земята, припомни Маркишки. По време на перихелия си нашата планета се движи най-бързо по орбитата си - със скорост 30.29 км/сек. По време на афелия тази скорост намалява до 29.29 км/сек. /БНР