В класическата физика, основана на законите на Нютон, енергията на едно тяло се разглежда като сбор от потенциалната и кинетичната му енергия. На 27 септември 1905 година, в публикацията си "Ist die Trägheit eines Körpers von seinem Energieinhalt abhängig?" (“Зависи ли инерцията на тяло от съдържаща се в него енергия”) Алберт Айнщайн формулира вероятно най-известното уравнение за всички времена - E=m.c²
С това уравнение се поставят основите на теорията на относителността, която се превръща в революционна за физиката в частност, и за науката като цяло.
Историците казват, че 1905 година е годината на чудесата за Айнщайн. На 17 март излиза монографията му, в която разглежда проблеми,... пълният текст>>>