В Япония започнаха клинични изпитания за лечение на рак със стволови клетки

Сондата "ОЗИРИС-РЕКС" изпрати на Земята снимки от астероида Бену

Св. Александров: На повърхността на Бену има останки от раждането на Слънчевата система

НАСА ще се опита да вземе проба от астероида Бену

Великобритания започва експериментално заразяване на здрави хора с новия коронавирус

Откриха „слабото място” на коронавируса

Озоновата дупка достигна максимума си за годината

Изследване търси отговори на въпроси, свързани с океаните през ледниковите периоди

Мъск посочи най-подходящото място за първата обитаема станция на Марс

СЗО: Само препаратът ДексаМетазон е показал ефективност при тежките случаи на Covid-19

Изтичането на въздух от МКС намаля след ремонт

Откриха метанов сняг на Плутон

Космическата компания на Безос успешно тества ракета за туристи

Двама американци с Нобелови награди за икономика

Предстои пикът на метеорния поток "Дракониди"

Нова теория за Стоунхендж

3.9.2020 г. 17:43

Огромните изправени камъни във външния кръг на Стоунхендж действат като усилвател и причиняват ехтене, за да подобрят речта и музиката в церемонии, провеждани хиляди години преди появата на съвременната акустика. Това сочи ново изследване, за което съобщава „Лайф Сайънс“.

Драматичните звукови ефекти, включително повтарящото се ехо, са били непознати за повечето хора, които се събирали там, казват изследователите, въпреки че някои от тях може да наблюдавали подобни ефекти в пещерите и в каньоните.

Констатациите помагат да се обясни част от дългогодишната мистерия на археологията – какъв ефект са имали древните обекти и сгради, като каменни кръгове, погребални камери и древни храмове, върху звуците.

В случая на Стоунхендж, който е построен за пръв път преди около 5000 години в равнината Солсбъри в Югозападна Англия, „усилването е подпомагало речевата комуникация, а реверберацията (отражение на звукови вълни в затворено помещение или ограничено пространство – бел. прев.) е подобрявала музикалните звуци“, пишат изследователите.

Изследванията им се основават на подробни проучвания на геометрично точен мащабен модел с размер една дванадесета от размера на Стоунхендж, както вероятно е изглеждал и звучал по време на разцвета си, преди около 4200 години.

Водещият изследовател Тревър Кокс, професор по акустично инженерство в университета в център “Селфорд” близо до Манчестър, Англия, и колегите му, са прекарали няколко месеца в изливане на мазилка, смесена с пластмаса, в 3D отпечатани форми, за да изваят общо 157 камъка – около два пъти повече, отколкото са останали днес.

Въз основа на лазерни сканирания на Стоунхендж, моделът включва централната “подкова” на петте най-големи каменни арки и десетки по-малките “сини камъни”, които в реалния живот вероятно са били влачени от древни кариери в Уелс, отдалечени на повече от 225 мили.

От решаващо значение е, че моделът паметник включва и пълен външен кръг от 30 изправени пясъчни камъни и техните прегради, наречени „сарсени“ – идващо от „сарацини“, средновековно английско име за арабски мюсюлмани, което е започнало да се използва за всичко, което се смята за езическо. Днес във външния кръг са останали непокътнати само 17 сарсенови стълбове и седем прегради, а неотдавнашни изследвания сочат, че те вероятно са били добивани наблизо.

Кокс подчертава значението на точното пресъздаване на Стоунхендж, както е изглеждал около 2200 г. пр.н.е. за да може екипът му да научи как е звучал по това време. Те измерили нивата на звука на множество места около моделния паметник, както в рамките на външния каменен кръг, така и извън него, използвайки много високочестотни звуци, за да компенсират неговата миниатюрна скала – 12 пъти по-голяма от честотата на конструкциите, една дванадесета от нормалния им размер. „Такива техники се прилагат от 30-те години на миналия век за мащабни модели на концертни зали и оперни театри, но те никога досега не са били използвани върху модел на Стоунхендж“, каза Кокс.

Антична акустика

Проучванията показват, че речта, произведена във външния кръг, се усилва от пръстена от стоящи камъни с между 10% и 20%, или около 5 децибела, в сравнение с речта на открито. Те също така откриват, че камъните отразяват до средночестотни звуци в кръга, със средно време на реверберация от 0,64 секунди. Но те откриват и че речта или музиката, произведени в кръга, се чуват много трудно извън него – и това предполага, че подобни дейности в центъра на Стоунхендж са се провеждали в полза на малцина привилегировани, а не за голям сбор.

Но въпреки, че ефектите на Стоунхендж от реверберацията и усилването са били от голямо значение, Кокс каза, че те не изглеждат основната причина, поради която Стоунхендж е построен.

Техниката вече може да се използва в подземни погребални камери, а екипът на Кокс се надява да разгледа по-нататък акустиката на Пръстена на Бродгар, стоящи камъни на шотландските Оркнейски острови, и неолитните каменни кръгове в Португалия и Испания.

Работата по новия модел също така дава на Кокс по-голяма оценка за това колко много работа е вложено в изграждането на оригиналния Стоунхендж.

“Поставянето на камъните отнема няколко часа в мащаб от 1 до 12”, обясни той. “Можете ли да си представите реалния размер на тези неща и да ги преместите? Това е просто невероятно.” /БГНЕС

Коментари