България е на последно място в индекса на ЕС за цифровите технологии през 2020-а

ХИВ пациент в ремисия поражда надежди за лечение на СПИН

Deutsche Bank и Google Cloud договарят многогодишна стратегическа сделка

Учени: Прасетата имат имунитет срещу Sars-CoV-2

Екипът на проф.Овчаров откри монументален комплекс на Перперикон

Цялата история на Вселената побрана в 10-минутно видео

"Звездата" на елементарните частици - Хигс бозона

Tesla ще прави 3D принтер за молекули за немския разработчик на Covid-ваксина CureVac

Първа копка на сградата, в която ще бъде българският суперкомпютър

На Нептун и Уран валят дъждове от диаманти - буквално

Автоматизираното шофиране влезе в правилник за десетки страни

Нулевият меридиан. Обсерваторията в Гринуич навършва 345 години

Японският суперкомпютър Fugaku е най-бързият в света

Археолози откриха до Стоунхендж постройка на около 4500 г.

От какво зависи броят на континентите на Земята?

България работи по медицински диктофон без аналог в световната практика

28.5.2020 г. 16:30

Създаден е прототип на национална система за архивиране на образите при комуникация между болниците, лекуващи Covid-19. Системата е в тестови период. Това каза в интервю за "Хоризонт" проф. Димитър Чаръкчиев от Медицински университет в София, главен координатор на Националната научна програма „Електронно здравеопазване“.

„Нашите болници партньори имат възможност да поставят тези свои рентгенови образни изследвания, след което други болници от България и чужбина могат да ги консултират с цел провеждане на лечението и обучение на персонала. В момента е практически в тестов период. Ние ще я предоставим на цялата българска лекарска общност за тестово ползване от здравната система“, обясни проф. Чаръкчиев.

Работи се и по медицински диктофон без аналог в световната практика, който да се използва от медицинските лица, облечени в предпазни облекла до болния пациент в интензивния сектор. Прави се набор от 20 милиона думи, който апаратурата да идентифицира, уточни той. „За да разпознава диктовката при болни, да разпознава текста, автоматично да го записва в компютъра, когато вие сте в костюма и сте до болния в интензивното отделение. За първи път в световната практика е направена такава система“, подчерта проф. Димитър Чаръкчиев в предаването "Хоризонт до обед".

Електронното здравеопазване предполага събиране и обработка на големи обеми клинична информация. По-късно те биха могли да се свържат със системи за изкуствен интелект. В тази насока България работи, като създава своята стратегия и учените участват активно в частта за създаването на изкуствен интелект в медицината и здравеопазването, стана ясно от думите на Чаръкчиев. Много страни в Европа вече имат такива стратегии, допълни той.

Страната ни има история в информационните технологии в здравеопазването още отпреди 50 години. Тогава е започнало прилагането на автоматизирана система за управление на профилактичните имунизации, която е обхващала децата от 0 до 7 години. По това време са били изградени и автоматизирани системи за заразните болести. Данните са се събирали на хартия или са се съобщавали по телефона, но са били обобщавани в електронно-изчислителни машини, разказа още проф. Чаръкчиев. 

„В момента системите в България не обменят данни помежду си“, изтъкна той. Преди няколко години, през 2016 г., с наредба на здравния министър са били разписани основните европейски стандарти, които лечебните заведения трябва да спазват при обмена на медицински данни – сред тях са тези за електронен обмен на здравни записи и архитектурата на здравното досие, поясни Димитър Чаръкчиев.

България е единствената страна в Европа, в която ежедневно по електронен път се отчитат болничните заведения. При това отчитане обаче не се спазват общоприети стандарти, каза още Чаръкчиев. /БНР

Коментари