Най-ранните останки от Homo sapiens в Европа са открити в пещерата Бачо Киро

11.5.2020 г. 23:51

Две нови проучвания изнасят резултатите от анализа на нови фосилизирани останки от Homo sapiens, открити в българската пещера Бачо Киро. „Пещерата Бачо Киро предоставя доказателства за първото разселване на Homo sapiens в средните ширини на Евразийския континент. Първите групи от представители на съвременния човешки вид са донесли в Европа нови поведенчески навици и са взаимодействали със заварените на място общности от неандерталци. Тази ранна вълна преселенци с доста предшества последващата, която довежда до окончателното отмиране на неандерталците в Западна Европа, случило се около 8 000 години по-късно“, пише Жан-Жак Юблин, директор на Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия.

Международен екип учени, воден от Жан-Жак Юблин, Ценка Цанова и Шанън Макферън от института „Макс Планк“ и Николай Сираков и Свобода Сиракова от Националния археологически институт към БАН, през 2015 година подновява разкопки в пещерата Бачо Киро. Най-значимите находки идват от богат, тъмен слой, разположен близо до основата от отлагания. Екипът открива хиляди животински кости, сечива, изработени от камък и кости, мъниста и висулки, както и останките от пет човешки вкаменелости.

Фосилизираните останки, обаче, са много фрагментирани, за да бъдат разпознати по външния им вид. Изключение е само един цял зъб. За идентифицираните на останалите фрагменти, учените използват протеинов анализ. „Повечето кости, датиращи от плейстоцена, са толкова фрагментирани, че е невъзможно само визуално да се определи към кой вид принадлежат. Все пак, протеините на различните видове се различават по последователностите на аминокиселините. Чрез протеинова масспектроскопия е възможно да се идентифицират онези образци, които представляват иначе неразличми човешки кости“, обяснява Фридо Велкер, научен сътрудник в Университета на Копенхаген и преподавател в Института „Макс Планк“.

За да определят възрастта на вкаменелостите и отлаганията от пещерата Бачо Киро, учените работят съвместно с Лукас Вакер от ETH в Цюрих, Швейцария, и използват ускорителен масспектрометър, благодарение на който е възможно по-прецизно от нормалното да се определи пряко датировката на човешките кости. „Повечето животински кости от този различен, по-тъмен слой, носят следи от човешко въздействие върху... пълният текст и снимки>>>

Коментари