Цялата история на Вселената побрана в 10-минутно видео

"Звездата" на елементарните частици - Хигс бозона

Tesla ще прави 3D принтер за молекули за немския разработчик на Covid-ваксина CureVac

Първа копка на сградата, в която ще бъде българският суперкомпютър

На Нептун и Уран валят дъждове от диаманти - буквално

Автоматизираното шофиране влезе в правилник за десетки страни

Нулевият меридиан. Обсерваторията в Гринуич навършва 345 години

Японският суперкомпютър Fugaku е най-бързият в света

Археолози откриха до Стоунхендж постройка на около 4500 г.

От какво зависи броят на континентите на Земята?

Чаталхьоюк: Общност отпреди 9000 години, с урабнистичните проблеми на съвременния живот

Частично слънчево затъмнение в първия ден на лятото

Изкуствен интелект контролира миенето на ръцете

Денят на слънцестоенето

Средновековна крепост в Тува е датирана с точност до годишния сезон, когато е градена

Впечатляващи емисии от центъра на Млечния път

17.10.2019 г. 18:20

Свръхмасивната черна дупка (SMBH) Стрелец A* (Sgr A*), която се намира в центъра на нашата галактика, е 100 пъти по-близо до нас от която и да е друга. Това я прави идеалният кандидат за изследване на процесите и излъчванията от материята, която се натрупва около черните дупки. От няколко десетилетия астрономите извършват наблюдения на SgrA* и са установени флуктуации в диапазона от рентгеновите емисии и инфрачервеното излъчване (космическият прах в региона намалява светлината във видимата част на спектъра над трилион пъти, което прави наблюденията невъзможни) и до субмилиметровия и диапазона на радио честотите.

Моделирането на механизмите на променливостта на светлината е пряко предизвикателство за разбирането ни за акрецията около свръхмасивни черни дупки. Но се смята, че взаимовръзката между времето на излъчване на емисии в различни вълнови диапазони може да даде информация за структурата на пространството, например, ако по-гореща материя се намира в по-малка зона в близост до черната дупка. Една от главните бариери за отбелязване на прогрес в тази насока е липсата на едновременни наблюдения на няколко сегмента от спектъра.

Астрономите Джовани Фацио, Джо Хара, Стив Уийнър, Мат Ашби, Марк Гуруел и Хауърд Смит от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониан, заедно с още техни колеги са осъществили поредица от едновременни наблюдения в няколко честотни диапазона. Използвани са уреди на космическия телескоп „Спицър“,... пълният текст>>>

Коментари