Цялата история на Вселената побрана в 10-минутно видео

"Звездата" на елементарните частици - Хигс бозона

Tesla ще прави 3D принтер за молекули за немския разработчик на Covid-ваксина CureVac

Първа копка на сградата, в която ще бъде българският суперкомпютър

На Нептун и Уран валят дъждове от диаманти - буквално

Автоматизираното шофиране влезе в правилник за десетки страни

Нулевият меридиан. Обсерваторията в Гринуич навършва 345 години

Японският суперкомпютър Fugaku е най-бързият в света

Археолози откриха до Стоунхендж постройка на около 4500 г.

От какво зависи броят на континентите на Земята?

Чаталхьоюк: Общност отпреди 9000 години, с урабнистичните проблеми на съвременния живот

Частично слънчево затъмнение в първия ден на лятото

Изкуствен интелект контролира миенето на ръцете

Денят на слънцестоенето

Средновековна крепост в Тува е датирана с точност до годишния сезон, когато е градена

Частната собственост, а не повишената производителност, е предпоставка за неолитната аграрна революц

14.10.2019 г. 16:46

Преди около 11 500 години в района на Месопотамия човек започва за пръв път да се занимава със земеделие. Впоследствие практиките по отглеждане на зърнени култури и опитомен добитък се появяват независимо и на десетина други места по света, а този процес археолозите наричат неолитна аграрна революция. Този период от историята на вида ни е един от най-подробно проучените, но нова статия, публикувана в Journal of Political Economy разкрива, че повечето обяснения за процесите в аграрната революция не се съгласуват с наличните доказателства. Авторите на изследването предлагат нова интерпретация на данните.

С началото на земеделието се разширява и сферата от материални и културни ценности, над които управление взема частната собственост. Частната собственост поема разпределението и достъпа до ценни стоки, като изцяло подменя основните до този момент социални норми на споделено придобиване и консумиране на храните. Общото обяснение за този процес е, че занимаването със земеделие повишава производителността на труда. Това от своя страна насърчава хората да приемат частната собственост, защото са налице стимули за дългосрочни планове и инвестиции, които са необходими в икономическа среда със селскостопански основи.

„Но данните, с които разполагаме, не ни показват такъв развой“, пише Самюъл Боулс от Института по икономика в Санта Фе, който е съавтор в изследването. „Малко вероятно е, че броят на калориите, добивани чрез работа през деня след появата на земеделието, е по-предпочитан и добър вариант от лова и събирачеството; напротив, може би занимаването със селскостопански дейности е доста по-лош избор“.

Предишни проучвания, включително и на човешки останки и животински кости, сочат, че занимаването със земеделие всъщност е коствало доста на ранните земеделци и добитъка, който са отглеждали, и то най-вече по отношение на нужните и разходвани енергийни хранителни стойности. Тогава възниква въпросът, защо сме се заловили със земеделието изобщо? Някои експерти лансират тезата, че една по-ниско технологична дейност... пълният текст>>>

Коментари