Една своеобразна спирална галактика през обектива на телескопа "Хъбъл"

НАСА предупреди, че е възможен сблъсък на огромен астероид със Земята през 2022 година

Преди 34 години на пазара се появява първата операционна система Windows

Росен Желязков: През 2020 г. в България ще има „умни“ градове

Астрофизици откриха странстваща черна дупка

Математическите способности на децата нямат никаква зависимост от пола

Античната Тарачина - космополитен град, близо до Рим (видео)

Звезда-беглец, изхвърлена от тъмните дебри на галактическото ядро (видео)

В Мексико откриха най-голямото "мамутско гробище" и капани, създадени от хора преди 15 000 години (в

Индивидуализмът в западните култури се е развил, заради църковните забрани на инцестни бракове

„Фейсбук“ е премахнал милиарди фалшиви профили

Река Нил е на 30 милиона години

Високо в Пиринеите археолози откриха древна работилница за добив на смоли

Астрономи откриха странна звезда от първото поколение, формирани след Големия взрив (видео)

Магията на Сатурн и неговите пръстени

Частната собственост, а не повишената производителност, е предпоставка за неолитната аграрна революц

14.10.2019 г. 16:46

Преди около 11 500 години в района на Месопотамия човек започва за пръв път да се занимава със земеделие. Впоследствие практиките по отглеждане на зърнени култури и опитомен добитък се появяват независимо и на десетина други места по света, а този процес археолозите наричат неолитна аграрна революция. Този период от историята на вида ни е един от най-подробно проучените, но нова статия, публикувана в Journal of Political Economy разкрива, че повечето обяснения за процесите в аграрната революция не се съгласуват с наличните доказателства. Авторите на изследването предлагат нова интерпретация на данните.

С началото на земеделието се разширява и сферата от материални и културни ценности, над които управление взема частната собственост. Частната собственост поема разпределението и достъпа до ценни стоки, като изцяло подменя основните до този момент социални норми на споделено придобиване и консумиране на храните. Общото обяснение за този процес е, че занимаването със земеделие повишава производителността на труда. Това от своя страна насърчава хората да приемат частната собственост, защото са налице стимули за дългосрочни планове и инвестиции, които са необходими в икономическа среда със селскостопански основи.

„Но данните, с които разполагаме, не ни показват такъв развой“, пише Самюъл Боулс от Института по икономика в Санта Фе, който е съавтор в изследването. „Малко вероятно е, че броят на калориите, добивани чрез работа през деня след появата на земеделието, е по-предпочитан и добър вариант от лова и събирачеството; напротив, може би занимаването със селскостопански дейности е доста по-лош избор“.

Предишни проучвания, включително и на човешки останки и животински кости, сочат, че занимаването със земеделие всъщност е коствало доста на ранните земеделци и добитъка, който са отглеждали, и то най-вече по отношение на нужните и разходвани енергийни хранителни стойности. Тогава възниква въпросът, защо сме се заловили със земеделието изобщо? Някои експерти лансират тезата, че една по-ниско технологична дейност... пълният текст>>>

Коментари