Серията трусове през лятото в Калифорния са разбудили разлом, "спящ" през последните пет века

Разкрита е триизмерната структура на вируса на африканската чума по свинете

Клинописни таблици може би пазят най-ранните свидетелства за наблюдения на слънчева активност

Изследване търси отговори на въпроси, свързани с океаните през ледниковите периоди

През бронзовата епоха се откриват социални неравенства, обусловени от родствени връзки

Първа дамска разходка в открития космос

В кървавата касапница преди 3200 години край река Толензе са участвали воини, дошли от далеч

Впечатляващи емисии от центъра на Млечния път

Египетски археолози откриха над 20 саркофага до Луксор

Телескопът "Спицър" помага за установяване на региони с активно образуване на звезди

Частната собственост, а не повишената производителност, е предпоставка за неолитната аграрна революц

Остаряване в тандем: по-ясен поглед към развитието на черните дупки и техните галактики-домакини (ви

БАН чества 150 години от основаването си

Древен ловец с увреждане на мозъка: учени разкриват тайни на "човека от Маркина планина"

Най-древният галактически протоклъстер - вселенска форма на "кралица и нейните придворни"

БАН иска 20% по-високо заплащане на труда на учените

2.10.2019 г. 16:06

Българската академия на науките чества днес 150 години от основаването си. Най-голямата научна организация у нас е правоприемник на учреденото на 12-и октомври 1869 година в румънския град Браила Българско книжовно дружество.

Тържествата започнаха тази сутрин с изложба на Моста на влюбените на НДК, която показва постиженията на научните звена на БАН. Довечера млади учени ще бъдат наградени за своите постижения в научната област, в която работят. 

Финансирането - основен проблем

Финансирането на научните изследвания е основен проблем, каза в интервю за предаването „12+3“ председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски:

„Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените“.

Той подчерта, че началната средна заплата в БАН е ниска – от порядъка на 800 лв.: "Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие“. 

По думите му обаче в последните 2 години има подобрение в това отношение:

„2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове“.

БАН иска 20% увеличение на заплащането на труда

БАН предлага трудът на учените да се обвърже със средната заплата, но засега няма индикации това да се случи. Затова в момента се борим за солидно увеличение по отношение на процентите, за да може трудът на учения също да бъде адекватно заплатен, каза акад. Ревалски и уточни:

„Смятаме, че най-малко едно 20% би трябва да е увеличението на труда, за да се обере недофинансирането през годините“.

Акад. Ревалски посочи като най-голямо предизвикателство пред Академията да запази хората си и да привлече и задържи младите. По думите му след 5-6 години БАН ще загуби около 700 – 800 учени по чисто биологически причини.

Поредица от специални събития за годишнината

По повод годишнината БНБ пусна в обръщение сребърна възпоменателна монета. Предстои валидирането на пощенска марка и провеждането на поредица от специални събития, сред които са дни на отворените врати в институтите на Академията, научни конференции, семинари.

Кулминацията е тържествен концерт спектакъл, който ще се състои на 12-и октомври в зала 1 на НДК. На тази дата музеите и ботаническата градина на БАН ще бъдат с вход свободен за посетителите.

По повод годишнината в студиото на предаването „Преди всички“ гостуваха д-р Янко Николов от Института по астрономия и гл. асистент д-р Петя Илиева – Тричкова от Института за изследване на обществата и знанието.  /БНР

Коментари