Руската петролна компания „Лукойл“ официално обяви, че си запазва правото да търси съдебна защита на правата и „законните си интереси“ в България, след като управлението на българските й активи премина под контрола на назначен от държавата особен търговски управител.
В разпространено изявление компанията подчертава, че продължава да работи за завършване на продажбата на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, мрежата си от бензиностанции и останалите активи у нас на нов собственик. От Москва изрично заявяват, че очакват действията на особения управител да не забавят и да не възпрепятстват този процес.
Как се стигна дотук
Назначаването на особен управител е пряко свързано с американските санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“, които влизат в сила на 21 ноември и сериозно ограничават възможността на руската компания да оперира в ЕС и да използва международната банкова система.
За да избегне риск от спиране на работата на най-голямата рафинерия на Балканите и евентуална горивна криза, Народното събрание прие спешни промени в Закона за административното регулиране на дейностите, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Те дават на държавно назначен „особен търговски управител“ пълен оперативен контрол над българските дружества на „Лукойл“ – включително правото да сменя ръководства и да подготвя продажба на активи след оценка и одобрение от кабинета.
Именно тези разширени правомощия предизвикаха острата реакция на руската компания, която вижда в тях риск държавата да „изземе“ фактическото управление и да диктува условията за бъдещата сделка.
Миналата седмица правителството назначи за особен управител Румен Спецов – до момента шеф на Националната агенция за приходите. Той пое контрола върху рафинерията в Бургас и свързаните фирми, за да гарантира работата им след влизането в сила на санкциите и при нужда да подготви продажбата на активите на нов, несанкциониран собственик.
Престрелка между държава и компания
От страна на българските власти мотивът за извънредните законови промени е енергийната сигурност – да не се стигне до прекъсване на производството и снабдяването с горива у нас и в региона, ако „Лукойл“ се окаже блокирана от санкциите.
От „Лукойл“ обаче дават да се разбере, че няма да приемат пасивно държавата да решава вместо тях как и при какви условия да бъде продаден бизнесът им в България. Компанията вече е в процес на глобална раздяла с част от международните си активи и по данни на международни агенции търси купувачи за портфейл, оценяван на над 20 млрд. долара, в който влизат и европейските рафинерии и мрежи от бензиностанции.
Руската страна подчертава, че от края на 90-те години е инвестирала милиарди долари в модернизацията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и свързаната инфраструктура у нас, и настоява за „равнопоставено третиране“ спрямо други инвеститори.
Какво означава това за България
На практика позицията на „Лукойл“ отваря фронт за потенциален международен арбитраж или дела в български съдилища, ако компанията прецени, че действията на особения управител или на държавата като цяло вредят на нейните икономически интереси или я поставят в по-неблагоприятно положение от предвиденото в българските и европейските правила за защита на инвестициите.
В същото време законът дава на особения управител възможност да взема управленски решения, които не могат да бъдат обжалвани по общия ред – детайл, който също вероятно ще бъде в центъра на евентуален спор.
За България залогът е двоен – от една страна, да гарантира непрекъсната работа на ключова енергийна инфраструктура в условията на война и санкции; от друга – да избегне тежки финансови претенции от страна на „Лукойл“, ако компанията реши да търси правата си по съдебен ред.