БНБ: 10.1 млрд. лева или 67% от левовото обращение е изтеглено

Среброто поскъпна за пръв път над 100 долара за тройунция

Кристалина Георгиева алармира от Давос: AI „цунами“ удря пазара на труда

TikTok сключи сделка за 14 млрд. долара, за да избегне забрана в САЩ

Златото и среброто поскъпват до нови максимуми

Газът в Европа поскъпна над 40 евро/MWh заради напрежението между ЕС и САЩ

Забавяне на годишната инфлация в еврозоната до 1,9%, в България е 3,5%

Ръст в цените на едро на плодовете и зеленчуците и спад при основни храни

Клиент внесе в банка в София 266 000 монети на стойност над 169 000 лв.

САЩ удължиха лиценза за продажба на активи на „Лукойл“ в чужбина до 28 февруари

Повечето плодове, зеленчуци и основни храни поскъпват на борсите у нас

БНБ: Вече над 50% от левовете са изтеглени от обращение

МФ: Двойното oбращение на левове и евро изтича на 31 януари 2026г. и няма да се удължава

Собственикът на „Кайрос“ възстанови всички разходи по изтеглянето на кораба

Chevron и Quantum Energy ще наддават за активите на руската "Лукойл"

Бизнесът заплашва с национален протест срещу Бюджет 2026 и скока на осигуровките

18.11.2025 г. 14:00

Работодателските организации остават в готовност за национален протест, ако парламентът не промени част от ключовите параметри в проектобюджета за 2026 г. – най-вече повишаването на пенсионната осигуровка и удвояването на данъка върху дивидента.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев потвърди, че бизнесът „има план Б“ – натиск през парламента и, ако не бъде чут, преминаване към протестни действия.

Какво възмущава работодателите

Спорът се концентрира около две мерки в проектобюджета за 2026 г.:

- увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта от 1 януари 2026 г.;

- удвояване на данъка върху дивидента от 5% на 10%.

Според Румен Радев тези „2 процентни пункта“ на практика означават над 10% ръст на пенсионната вноска за работодатели и работещи, защото се комбинират с увеличението на максималния осигурителен доход.

В отделни свои позиции АИКБ изчислява, че допълнителната тежест от мярката възлиза на около 6,5 млн. лв. на ден за бизнеса и заетите, а неформално обявява бюджета за „небалансиран“ и „наказателен“ спрямо частния сектор.

Критики има и към това къде отиват допълнителните средства. Представители на работодателите посочват, че с по-високите осигуровки ще се финансират значително по-високи заплати в МВР и съдебната система, докато хората в реалната икономика ще поемат основната сметка.

Работодателските организации предлагат алтернативи – вместо двойно по-висок данък върху дивидента да се обсъждат промени в данък сгради и по-строг контрол върху неефективните разходи, както и съкращаване на незаети щатове в администрацията.

„Имаме разчети за всяко приходно перо, което може да отпадне, без да се рискува дефицитът от 3%“, настояват от АИКБ и другите работодателски организации в рамките на обединението АОБР.

Какво съдържа проектобюджет 2026

Първият държавен бюджет в евро е разчетен при дефицит от 3% по консолидираната фискална програма и позволява поемането на нов държавен дълг до 10,44 млрд. евро (над 20,4 млрд. лв.) само за 2026 г.

Сред основните параметри са:

- Нов държавен дълг: максимално до 10,44 млрд. евро през 2026 г., при вече рекорден лимит от 18,9 млрд. лв. за 2025 г.

- Осигуровки: повишение на вноската за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта от 2026 г. и още 1 пункт от 2028 г.; ръст на минималния осигурителен доход до 620,20 евро и на максималния до 2352 евро.

- Данъци: данък върху дивидента от 5% става 10%; хазартните оператори ще плащат 25% върху оборота вместо досегашните 20%; предвидени са и по-високи акцизи върху тютюневи изделия.

- Доходи и социална политика: повишение с 5% на разходите за персонал в бюджетния сектор; увеличение на минималната работна заплата до 620,20 евро; по-високи обезщетения за отглеждане на дете и по-щедро заплащане на майките, които се връщат на работа през втората година след раждането.

Правителството защитава рамката с аргумента, че така се запазват дефицитът в допустимите за еврозоната граници и вече поети със закон ангажименти – за пенсии, заплати в образование, сигурност и здравеопазване. „Бюджетът не е нито ляв, нито десен… той следва вече взети решения“, коментира премиерът Росен Желязков.

Сачева: Исканията на бизнеса трудно могат да се изпълнят сега

Председателят на парламентарната социална комисия и депутат от ГЕРБ–СДС Деница Сачева призна, че напрежението е високо и че „няма нещо в бюджета, което да е консенсусно между работодатели и синдикати“.

По думите й в рамките на тази бюджетна процедура голяма част от исканията на бизнеса „трудно могат да се случат“, но управляващото мнозинство е отворено за частични корекции – например за намаляване на незаетите щатни бройки в администрацията.

Сачева обяви, че догодина ще се търси решение за отпадане на автоматичните механизми за ръст на заплатите в отделни сектори, които според синдикатите и част от работодателите водят до неравномерни увеличения.

Темата за коледните добавки към пенсиите също остава отворена. Засега те не са заложени в бюджета, тъй като ресурсът е ограничен, посочва Сачева, но същевременно настоява социалното министерство да подготви законодателно решение за трайно въвеждане на двукратни годишни помощи за най-уязвимите домакинства около Коледа и Великден.

Денков: „Обикновена лъжа е, че няма възможност за друг бюджет“

От опозицията в лицето на „Продължаваме промяната – Демократична България“ идва най-острата критика. Заместник-председателят на коалицията акад. Николай Денков твърди, че приходите в проекта отново са завишени нереалистично, а към тях се добавя „огромен нов дълг“ – до 20 млрд. лв. за 2026 г.

Той настоява, че има начин дефицитът да остане в рамките на 3%, без да се пипат осигурителните вноски и без да се удвоява данък дивидент – чрез орязване на някои разходни пера и по-консервативно планиране на приходите от ДДС.

„Отговорът, който чуваме, че няма възможност за друг бюджет, просто е една обикновена лъжа“, заявява Денков и обвързва опасенията от „изнасяне на бизнеса“ с настоящата фискална рамка.

Какво предстои

Бизнесът ще участва в заседанието на бюджетната комисия, където ще представи свои алтернативни разчети и предложения за приходи и спестени разходи. Ако обаче управляващите не проявят „чуваемост“, работодателските организации не изключват координиран национален протест.

Предстои ключова седмица – не само за това как ще изглежда първият български бюджет в евро, но и за това дали социалният мир между държавата, бизнеса и синдикатите ще бъде запазен или ще бъде изнесен на улицата.