Новоназначеният особен търговски управител на дружествата на „Лукойл“ в България Румен Спецов направи първия си ключов ход – освободи Евгени Маняхин от поста председател на управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и оттегли правомощията му да представлява рафинерията. Това става ясно от решение, подписано от Спецов непосредствено след встъпването му в длъжност, и представено за вписване в Търговския регистър.
В документа е записано, че след вписването на промяната Маняхин „няма да има представителна власт по отношение на дружеството и няма да има право да го представлява“. Така швейцарският мениджър, който досега беше едно от лицата на „Лукойл“ в България, формално губи ролята си на законен представител на най-голямото индустриално предприятие в страната.
Кой е Евгени Маняхин
Евгени Маняхин пое управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ през пролетта на 2023 г., след като ЕС въведе нов пакет санкции, забраняващи на руски граждани да заемат ръководни постове в стратегическа инфраструктура в държави членки.
По информация на БНР, цитирана от български медии, Маняхин е швейцарски гражданин, завършил икономика в Женевския университет, с магистърска степен по бизнес администрация от IMD в Лозана. Кариерата му е свързана с групата „Лукойл“ от 2008 г. – заемал е ръководни позиции в дружества на компанията в Нидерландия и Швейцария, а преди идването си в България е бил генерален директор на рафинерията ISAB в Италия.
Назначаването му тогава беше обявено именно като отговор на европейските ограничения – формално рафинерията се управлява от швейцарската „Литаско“ (Litasco SA), а не директно от руското публично дружество „Лукойл“.
Особен управител с извънредни правомощия
Освобождаването на Маняхин идва броени дни след като правителството назначи Румен Спецов – доскорошен директор на НАП – за особен търговски управител на четирите основни дружества на „Лукойл“ в България – „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“.
Решението беше прието неприсъствено след извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, свикано във връзка с американските санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ и риска за снабдяването с горива у нас.
Паралелно с назначението на Спецов, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към американското финансово министерство издаде генерално разрешение, което позволява транзакции с българските дружества на „Лукойл“ до 29 април 2026 г. – включително с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“.
Великобритания също издаде специален лиценз, който позволява на банки и компании да работят с „Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ до февруари 2026 г. Това е необходимо, защото Лондон санкционира руските петролни гиганти като част от усилията да ограничи финансирането на войната срещу Украйна.
Според правителството целта на особения управител е да гарантира непрекъснатата работа на рафинерията и да предотврати сътресения на пазара на горива, като същевременно осигури по-голяма прозрачност върху финансовите потоци и спазването на санкционните режими.
Наскоро приетите промени в Закона за административното регулиране на дейностите, свързани с нефт и нефтени продукти, дават на особения управител много по-широки правомощия – освен оперативно управление, той може да сключва и разпоредителни сделки с активи на компанията, а актовете и договорите му не подлежат на предварително спиране и са практически извън стандартния административен и съдебен контрол.
Политически спор около фигурата на Спецов
Назначението на Спецов предизвика остри реакции. Президентът Румен Радев заяви, че „самото назначаване на особения търговски управител на „Лукойл“ е извън закона“, като аргументира позицията си с изискването по закон да бъде изготвен и одобрен шестмесечен план за дейността, преди такъв управител да встъпи реално в правомощия.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев припомни, че според същия закон особеният управител трябва да има най-малко пет години професионален опит в управление на дейности, свързани с нефт и нефтени продукти – критерий, който според него Спецов не покрива. Той определи избора като „лоша шега на правителството“ и предупреди, че „не е допустимо да си играем с най-голямото българско предприятие“.
Юристи, цитирани от „Сега“, обърнаха внимание и на потенциален конфликт със закона за противодействие на корупцията, който забранява на лица, заемали публична длъжност, до една година след освобождаването си да заемат ръководни позиции в дружества, върху които са упражнявали контрол.
В същото време част от енергийните експерти виждат в Спецов фигура, която трябва да „изсветли бизнеса на „Лукойл Нефтохим“, да прекъсне паричните потоци към свързани дружества и да спре финансирането на войната“, както се изрази Иван Хиновски в интервю за БНТ.
Позицията на „Лукойл“ и глобалният контекст
Самата група „Лукойл“ в България реагира с официална позиция, в която подчертава, че ролята на Румен Спецов е да „гарантира стриктно и стабилно управление на дружествата“. В изявлението се казва още, че всички български компании от групата ще продължат да работят „при пълна прозрачност и в съответствие с нормативните изисквания“, а производството и доставките на горива за вътрешния пазар няма да бъдат прекъсвани.
Паралелно с вътрешните промени в България върви и процес на преструктуриране на международните активи на „Лукойл“. Американският финансов регулатор вече позволи на потенциални купувачи да водят преговори за придобиване на чуждестранните активи на компанията, след като тя беше включена в санкционните списъци като част от опита на Вашингтон да притисне Кремъл да започне мирни преговори за Украйна.
По информация на „Ройтерс“ и потвърдена от български и европейски медии, интерес към портфолио за поне 20 млрд. долара проявяват американският инвестиционен гигант Carlyle и петролният концерн „Шеврон“, който проучва възможността да закупи активи на „Лукойл“ там, където бизнесът на двете компании се припокрива.
На този фон освобождаването на Евгени Маняхин от председателския пост в „Лукойл Нефтохим Бургас“ и отнемането на представителната му власт изглежда като първи сигнал, че новият особен управител започва да пренарежда управлението на рафинерията в посока по-тесен контрол от страна на българската държава – в момент, в който бъдещето на компанията и на собствеността ? е предмет и на международни преговори.