„Когато един бизнес е успешен и расте, той плаща данъци, с които държавата би трябвало да подпомага растежа. С проекта за бюджет за 2026 г. виждаме обратното – мерки, които ограничават бизнеса.“ Това каза пред БНР изпълнителният директор Мартин Куванджиев, чиято компания за интеграция на изкуствен интелект има 33–34 служители. По думите му, ако запази нетните възнаграждения, догодина фирмата ще е „с близо 100 хил. лв. надолу“, което ще ореже обучението на кадри. „В предприемаческите среди горещата тема е коя държава може да стане нов дом на българските предприемачи“, добави той.
Какво предвижда проектобюджетът за 2026 г.
В публикувания от финансовото министерство проект са заложени ключови промени:
– увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 пр. п. от 1 януари 2026 г.;
– максималният осигурителен доход да стане 2352 евро;
– данъкът върху дивидентите да се повиши от 5% на 10%;
– минималната заплата да е 620 евро.
Икономическите редакции отбелязват, че това е първият бюджет в евро, с планиран дефицит от 3% от БВП и нарастващ дълг (около 31% от БВП през 2026 г.).
Реакции: бизнесът срещу, управляващите – „това е възможният бюджет“
Работодателските организации бойкотираха заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, настоявайки проектът да бъде пренаписан. Те оспорват именно по-високия данък върху дивидентите, увеличението на пенсионната вноска и вдигането на максималния осигурителен доход.
От своя страна зам.-председателят на ГЕРБ Деница Сачева защити рамката и заяви, че няма да се търсят „плаващи мнозинства“: „Бюджет 2026 е възможният бюджет… Ако ГЕРБ имаше 121 депутати, щеше да има и друг бюджет.“
Как се пренася в ИТ сектора
Според Куванджиев ефектът от комбинацията „по-висока осигурителна тежест + по-висок максимум“ ще се усети особено при компании с квалифицирани кадри и дълги вътрешни обучения. Част от предприемачите вече калкулират релокация или забавяне на наемането/обучението на млади специалисти, посочва той.
Експертни анализи допълват, че за 2026 г. се предвижда осезаемо нарастване на „данъка труд“ за високи доходи – чрез вдигането на максималния осигурителен доход и на пенсионната вноска – което ще повиши разходите за работодателите и служителите във високоплатени отрасли.
Какво следва
Правителството вече внесе рамката за обществено обсъждане, като заяви готовност да води разговори със социалните партньори. Дали ще има корекции преди внасяне в парламента – и дали те ще облекчат натиска върху бизнеса – ще стане ясно в дните преди окончателното обсъждане. Междувременно работодателските организации настояват за отстъпление от трите спорни мерки – дивидентния данък, осигурителната вноска и максимума на осигурителния доход.